Европейският съюз е напът да вземе едно от най-значимите и рискови финансово-политически решения от началото на войната в Украйна – отпускането на многогодишен заем до 210 млрд. евро за Киев, обезпечен със замразените руски активи. Според информация на изданието Politico, за да стане това възможно, страните членки ще трябва поотделно да осигурят национални финансови гаранции за заема, разпределени според дела им в БВП на ЕС. За България това означава потенциален ангажимент от около 1,2 млрд. евро, докато Германия ще носи най-голямата тежест – 52 млрд. евро, а Франция – 34 млрд. евро.
Какъв е планът на Европейската комисия
Миналата седмица Европейската комисия официално представи законодателното си предложение: заемът за Украйна ще бъде финансиран чрез приходите и гаранциите, свързани със замразените руски държавни активи, които възлизат на около 210 млрд. евро.
По-голямата част от тях се намират във финансовата компания „Юроклиър“ в Брюксел.
Разпределението на средствата показва ясно военния и стратегическия фокус на инициативата:
115 млрд. евро са предвидени за финансиране на украинската отбранителна промишленост за период от пет години;
50 млрд. евро ще покрият текущи бюджетни нужди на украинската държава;
45 млрд. евро ще бъдат използвани за погасяване на вече отпуснат заем от страните от Г-7.
На практика ЕС поема дългосрочен финансов ангажимент за поддържане на украинската икономика и военен капацитет поне до края на десетилетието.
Защо се искат национални гаранции
Ключовият проблем е, че замразените руски активи не са конфискувани окончателно по международно право. Това поражда сериозен юридически риск: ако в даден момент се стигне до съдебни решения в полза на Русия или до политическо размразяване на средствата, заемът може да остане без реално покритие.
Именно затова Европейската комисия настоява всяка държава членка да даде собствена гаранция.
Този механизъм силно безпокои Белгия, която държи лъвския пай от активите на своя територия. Брюксел открито се противопоставя на използването им без солидни финансови буфери и изисква допълнителни гаранции от останалите държави в ЕС, в случай че Украйна не успее да обслужва заема.
Риск от разцепление в ЕС
Вътре в Съюза вече се очертават пукнатини. По данни от документа на Европейската комисия, гаранциите може да нараснат, ако държави, смятани за по-благосклонни към Кремъл – като Унгария – откажат да се включат. Обратно, тежестта може да намалее, ако страни извън ЕС, като Норвегия, се съгласят да участват в гаранционния механизъм.
Това превръща заема не само във финансов, но и в политически тест за единството на ЕС, особено на фона на умората от войната, вътрешните икономически проблеми и наближаващите избори в ключови европейски държави.
Какво означава това за България
За България гаранцията от 1,2 млрд. евро не означава автоматично плащане, но означава поемане на риск, който при неблагоприятен сценарий може да се материализира като пряко задължение за държавния бюджет.
В момент, когато страната е подложена на силен вътрешен натиск заради собствените си бюджетни проблеми, социални разходи и дефицит, този ангажимент неминуемо ще предизвика и вътрешнополитически дебати.
На практика България се оказва въвлечена в стратегическа финансова операция, чийто краен успех зависи от изхода на войната, от бъдещите отношения между Запада и Русия и от това дали Украйна ще бъде в състояние да обслужва дълга си.
Решението предстои
Окончателното решение за заема и националните гаранции трябва да бъде взето на предстоящата среща на върха на лидерите от ЕС следващата седмица в Брюксел. Ако бъде одобрен, това ще е най-мащабният финансов ангажимент на Европа към Украйна от началото на войната – но и най-рисковият.
Залогът е ясен: от една страна – стратегическата подкрепа за Киев и сигналът, че ЕС не отстъпва; от друга – прехвърлянето на потенциалната финансова тежест върху европейските данъкоплатци, включително и българските.
