Отношенията между Обединеното кралство и ЕС получават нов импулс с надеждата за ограничаване на икономическите загуби след Брекзит. Тези цели са приоритет за правителството, ръководено от Киър Стармър.
Интересът е взаимно споделен: Стармър е получил покана за неофициална среща на върха на лидери на ЕС през февруари – първата за британски лидер след Брекзит. Основната тема ще бъде сигурността, в контекста на реакциите на новото правителство на САЩ, но эксперти предполагат, че това може да се окаже важен момент за Лондон за възстановяване на връзките с основния си търговски партньор, пише испанското издание „Синко диас“.
Последиците от Брекзит бяха тежки за една от най-силно развиващите се икономики в Европа. Анализаторите отбелязват, че британската икономика е успяла да възстанови част от слабостите, но този блясък вече е загубен. „Каква е оценката за британска икономика напоследък? Можем да кажем, че наподобява кетъринг за коледно парти в офиса: сива и безвкусна. Все пак върши работа, но не е апетитна,“ заявява Алекс Евърет, инвестиционен директор в „Абърдийн“.
В третото тримесечие на 2024 г. растежът на британската икономика ще бъде 2,9%, което е под средното ниво от 4,6% за еврозоната. ОИСР предвижда, че през 2025 г. БВП на страната ще се увеличи с 1,7%, а МВФ – с 1,5%. „Голдман Сакс“ прогнозира ръст от 1,2%. Следователно подобряването на търговските отношения с ЕС е от съществено значение, за да се избегне икономическа стагнация.
В тази ситуация много политически лидери, включително кметът на Лондон Садик Хан, призоваха за по-голяма интеграция с ЕС за стимулиране на икономиката. Според оценки, процесът на Брекзит е довел до загуба на около 40 000 финансови специалисти в британската столица, като Ирландия и водещите финансови центрове в Европа като Милано, Париж и Амстердам са основните печеливши.
Мита и бюрокрация
Великобритания признава, че новите бюрократични пречки имат икономически последици. Въпреки споразумението за търговия и сътрудничество (TCA) с ЕС, което влиза в сила през 2021 г., износителите са задължени да следват сложни процедури, за да докажат, че техните стоки отговарят на правилата за произход. Британското правителство описва този процес като „тежък“, което налага на някои фирми да предпочетат да плащат тарифи вместо да преминават през агънства.
Според скорошно изследване от международното бизнес училище „Астън“ към университета „Астън“ в Бирмингам, износът на Великобритания намалява с 27%, а вносът – с 32% от 2021 до 2023 г.
През 2023 г. износът на стоки и услуги от Обединеното кралство е около 861 милиарда британски лири (около 1,039 трилиона евро), а вносът – 876 милиарда британски лири (около 1,057 трилиона евро), според официалната статистика на правителството. 41% от британския износ и 51% от вноса през същата година са били насочени към ЕС.
Ново начало?
Министърът на финансите Рейчъл Рийвс през декември изрази стремежа на Лондон да „рестартира“ връзките си с ЕС. „Смятам, че по-близките икономически отношения между Обединеното кралство и ЕС ще подобрят перспективите за растеж на двете страни,“ заяви тя, добавяйки, че това включва премахване на търговските бариери и създаване на нови инвестиционни възможности.
От Брюксел обаче все още няма индикации за промяна на условията, освен ако Лондон не направи съществени отстъпки, посочва „Синко диас“. Множество европейски лидери многократно подчертаха, че Великобритания не може да очаква привилегии, подобни на предишния етап на членство в ЕС след излизането си.
Нито Лондон, нито Брюксел не считат, че е настъпил момент за дълбока ревизия на търговското споразумение. „Червените линии на правителството на премиера Стармър (без свободно движение на хора, без единен пазар, без митнически съюз) не се различават значително от тези, установени от предходния министър-председател Тереза Мей през 2017 г.,“ отбеляза Игнасио Гарсия Берсеро, изследовател в института „Брьогел“.
Въпреки това Гарсия Берсеро подчертава, че геополитическа ситуация може да принуди Европа и Обединеното кралство да намерят общо решение. „Търговската политика трябва да се адаптира, за да насърчи икономическата сигурност в контекста на геополитическата конкуренция между САЩ и Китай и да допринесе за прехода към устойчиво развитие,“ завършва експертът от „Брьогел“.
Ефектът Тръмп
Великобритания ще трябва да реши дали да се съобрази с исканията на ЕС или да действа самостоятелно на международната сцена. Митата от 20%, които правителството на Доналд Тръмп може да наложи, биха могли да струват на британците до 26,55 милиарда евро годишно, изчисляват анализатори. Правителството на Стармър трябва да изясни дали да задълбочи отношенията с този свой основен търговски партньор или да се опре на новата администриция в САЩ.
С оглед на откритостта на британската икономика, увеличените мита биха могли да потиснат икономическите перспективи на страната. Допълнително, САЩ могат да предложат на Великобритания споразумение за свободна търговия в замяна на модификации в хранителните стандарти и по-широк достъп до пазара за американски здравни компании, казват от „Голдман Сакс“.
Подобно на ЕС, установяването на стабилни отношения с Великобритания представлява не само икономическо предимство, но и стратегически интерес в съответствие с енергийни и сигурни инициативи. „За ЕС е важно да поддържа близки връзки с Обединеното кралство не само от икономическа гледна точка, но и поради споделените ценности и ангажименти за глобално лидерство в сфери като дигитализация и устойчивост на веригите за доставки,“ заявява Питър Бел, председател на Британските търговски камари.
Очаква се в следващите месеци да се появят нови индикатори за позицията на Великобритания спрямо ЕС. Сред последните напредъци в отношенията им е одобрението на споразумение през декември относно риболовни права за „над 80 допустими вида“. Източници от Брюксел разкриха, че споразумението урежда правата на рибарите на ЕС за 2025 година в Атлантическия океан и Северно море.
Също така, тъй като САЩ се изолират все повече, акцентът върху конкуренцията с Китай и отхвърлянето на многостранния подход и свободната търговия в полза на протекционизма, сътрудничеството с ЕС представлява по-логична опция за Великобритания,“ заключава Ананд Сундар, изследовател в Европейския съвет по международни отношения (ECFR). „Географската близост на Великобритания прави сближаването с ЕС по-привлекателна опция в сравнение с стратегията на Вашингтон, дори и да предизвика гнева на Тръмп,“ добавя той.
