Тракторите и общинарите в СОС изпълниха задачата си – да оказват натиск, необходим на ГЕРБ/ДПС, за да се завърне премененият Илия в изпълнителната власт. Ето как бе замислена ротацията като „пералня“ за ГЕРБ.
Оплакванията на зърнарите и бойкотът на СОС от политическите им аналози – общинарите на ГЕРБ – са един и същи феномен, който може да бъде наречен зърнаро-общинарски ламенти. Той е продукт на натиска на ГЕРБ-ДПС да напълнят правителството с техни хора при ротацията. Затова и в двата случая не е ясно какво точно искат общинаро-зърнарите. Но каквото и да е то, поне всеки ден е различно.
Кой подпомага изнудването
Да си запазят извънредните печалби, поръчките, фирмите подизпълнители, калинките и другите екстри? Естествено, подобни искания не могат да се артикулират открито, защото повечето са неприлични, а приличните като цяло са изпълнени (или лесно изпълними): огромни субсидии отиват при зърнопроизводителите, а ГЕРБ биха имали голям шанс да прокарат и собствени политики, стига СОС да заработи. Но това не пречи ламентите, подкрепени с блокажи на трактори по пътищата и телеса в СОС, да се ползват като лост за изнудване. Тракторите се издадоха, че чакали с радост ротацията. Телесата пък направо плашеха с нови местни избори в София.
В общ план подобни номера и изнудване ще наблюдаваме дотогава, докато големи части от интелигенцията подпомагат изпращането на корумпета и полу-корумпета в парламента, после обвиняват останалите партии, че се коалират с тях, а накрая настояват балансът на силите да се възпроизведе и в правителството. Има и други причини, но тази е необходима и достатъчна за постигане на негативния резултат.
(„Корумпе“ – освен нежно журналистическо обръщение – е специален и необходим технически термин, отнасящ се за фигури, които не са осъждани и дори разследвани в българската правна система, но фигурират в международни списъци на корумпирани лица и в обоснованите съмнения на мнозинството българи.)
Защо пък ГЕРБ и ДПС да не напълнят правителството с техни министри, би попитал някой? Какво му е лошото, при ротацията да се завъртят нещата и като брой на министри? В крайна сметка, ако има справедлива формула 50:50, сега би трябвало да е ред на ГЕРБ-ДПС да подредят правителството. Този апел за висша политическа справедливост се подкрепя обикновено и със следните „аргументи“:
Корупционните обвинения не можаха да се докажат
Истина е, че корупционните обвинения – дотолкова, доколкото ги имаше изобщо – срещу герои от ГЕРБ и ДПС окапват едно по едно като круши:
– Най-интересният казус засега е по скандала „Божков“, където се оказа, че хазартният бос регулярно е ходил с големи суми пари в евро и лева при министър Владислав Горанов, но не можа да се докаже, че не си ги е отнасял обратно вкъщи без да ги остави на министъра. Подобен малък пропуск в доказателствата се наблюдаваше и относно личния ПР на г-н Борисов, която редовно ходила в офиса на Васил Божков, но неясно с каква цел: в подаръчните пликове е можело да има всичко – календари, рекламни материали и всякакви други невинни работи;
– С къщата в Барселона нещата достигнаха аналогично положение – всички знаят кой и защо е живял в нея и как я е ползвал като своя, но документално всичко е изрядно или поне се държи на трупчета до удобен момент за атака срещу г-н Борисов;
– Г-н Борисов не е в списъка „Магнитски“. Изречението за даваните от г-н Божков подкупи: „Тези служители включват един настоящ политически лидер, както и бившият председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ)“ се отнася до филанкишията в частта „един настоящ политически лидер“.
– Поне две големи схеми за изнудване на магистрати и политици бяха открити – на Пепи Еврото и Нотариуса, мир на праха му. И двамата са поддържали ВИП клубове/ресторанти за висши магистрати, но още никой официално не се е осмелил да разплете тези зависимости, въпреки че Антикорупционният фонд е направил много в тази посока.
Според думите на различни информирани свидетели и *настоящият и.д. главен прокурор изглежда също е бил чест гост на поне едно от тези заведения, но това не му попречи да се радва на доверието на ГЕРБ-ДПС и да бъде избран скоростно на настоящата си длъжност. С което окапването на крушите-обвинения срещу политици се интензифицира. (Особено сърцераздирателен елемент беше внесен от прокуратурата, която успяла да подготви обвинение срещу Нотариуса, но за съжаление била изпреварена от преждевременната му смърт);
– При г-н Пеевски нещата са още по-чисти. За него българското правосъдие не може да намери аргументи, с които да го обвини за нещо, а пък американското не може да намери аргументи, с които да го оневини и да го извади от „Магнитски“. Като цяло – реми.
Всичко това ясно демонстрира, че обвиненията в корупция не успяха да се докажат. Ако продължават да опитват да се докажат сами, те и за в бъдеще няма да успеят.
И да е имало нещо, вече е „изпрано“
Аргументът тук е малко като: „не съм откраднал шапката, плюс това я върнах“. Но идеята е, че самото ротационно управление слага край на всички корупционни съмнения и обвинения. Ротацията в случая се мисли като центрофуга на пералня. От тази центрофуга ГЕРБ-ДПС излизат чисти, а ПП-ДБ – мръсни, за което трябва да бъдат непрестанно укорявани. Диалектиката чисто-мръсно не е много ясна, но да речем, че това са относителни понятия, които зависят от очакванията на публиката: едните излизат по-чисти от очакваното, а другите – по-мръсни от него.
В крайна сметка, всички са маскари и е справедливо да участват по равно в правителството. Ако горните аргументи не сработят, се твърди, че от центрофугата на ротацията всички излизат сиви. А пък и Асен Василев и Даниел Лорер купили по-евтино къща, ремонтирали я и я продали после по-скъпо на бизнес-дама, която по времето на управлението на ГЕРБ получила договор за 7% комисионна от винетки. Плюс това Кирил Петков бил имал канадско гражданство, а на Христо Иванов носът му е дълъг. Като прибавим и скромния ръст на ген. Атанасов, нещата между ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се изравняват – поне в килограми и сантиметри. Ерго, участието им в правителството трябва да е балансирано и ГЕРБ-ДПС трябва да получат много министри.
България е парламентарна република, което означава, че каквото мнозинство има в парламента, такава ще бъде и композицията на правителството. Ротационната формула беше шанс за определени партии, натрупали корупционен багаж, в рамките на девет месеца да покажат на обществото, че са си взели бележка, направили са необходимите кадрови реформи и са готови да вървят напред с ново лице.
Уви, ГЕРБ и ДПС разчетоха ротационната формула погрешно – като пералня, която ще им позволи да си останат абсолютно същите, но леко поизбелени. Това е драмата на сегашната ситуация. В тази ситуация ламентите на зърнаро-общинарите са всъщност предвидени да бъдат хор за триумфалното завръщане на пременения Илия в изпълнителната власт. Но усещане за какъвто и да било триумф липсва.
PS. След завършването на текста стана ясно, че СОС вече има избран председател и блокажът от страна на ГЕРБ е вдигнат. Това е добра новина – все пак здравият разум надделя и столицата ще има своето управление. Ще се избегнат и нови местни избори, които са безсмислени. В крайна сметка обаче става ясно, че председателят на СОС просто е бил инструмент за по-общ политически натиск от страна на ГЕРБ срещу ПП-ДБ. В един момент обаче бойкотът започна да изглежда толкова ирационален, че имаше потенциал да вреди на ГЕРБ.
*Особено показателно е самото оправдание на г-н Сарафов за посещенията му в ресторанта: „Тук се касае за изключително грозна, груба и безпардонна злоупотреба с институцията прокуратура, за щастие не на цялата, но на специализираната прокуратура, която е използвана за разчистване на сметки и превземане на бизнеси. Аз съм жертва в този казус, колкото и тези, които изгубиха здравето си, жертва съм на т.нар. оперативно майсторство, като Гешев ме покани в ресторанта и ми спретна оперативна комбинация, пазейки компромати за мен и използвайки ги като оръжие срещу мен. Изясняването на този казус е ключов залог за по-нататъшното функциониране на прокуратурата“.
Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук
