Агнешкото и яйцата задължително присъстват на великденската ни трапеза. Масовият потребител обаче не е наясно как да разбере дали са произведени в България и как да разпознае замразеното от прясно охладеното месо. На тези въпроси отговор дава шефът на дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните (БАХБ) д-р Любомир Кулински.
Агнешкото месо на българския пазар бива няколко вида, основното от които е охладеното, заявява експертът, цитиран от Дарик.
По думите му в по-голямата си част месото, добито в България, е от български агнета живели, отгледани и заклани в български кланици. То винаги е със син печат, който показва буквите БГ и номера на кланицата, в която животното е заклано.
„Това агнешко месо е безопасно за консумация, защото е преминало през ветеринарен контрол, спазена е хладилната верига и е доставено до магазина с всички необходими документи“, обяснява д-р Кулински.
Освен това месо в България се предлага вече втора или трета година охладено агнешко от македонски кланици. Македония има четири кланици, одобрени за търговия с Европейския съюз.
„Ние следим месото да влиза от тези кланици с всички необходими документи и потребителите не бива да се притесняват“, категоричен е директорът по контрол на храните.
Между България и Република Северна Македония няма одобрен граничен пункт за внос на охладено трупно месо, такъв има между Северна Македония и Гърция и затова партидите, които са насочени към България, минават през Гърция и пристигат в одобрени български складове със съответните митнически пломби и документи. Там се разпечатват и оттам месото излиза на българския пазар.
„От всяка пратка, която пристигне в България на първия обект по местоназначение (най-често това е хладилен склад, но би могло да бъде и производствено предприятие), се взимат проби“, твърси д-р Кулински.
Той обяснява, че пробите се изследват в държавната централна лаборатория в системата на БАБХ. Те са за остатъци от ветеринарно-медицински препарати и хлоранфиликули, нитрофурани, нитромидазоли, антибактериални субстанции, нестероидни противовъзпалителни средства, антихелминти, както и за химични замърсители, тоест за тежки метали, най-често олово, кадмий и живак.
„Едва след като всички тези изследвания получат негативен резултат, месото се допуска до българския пазар, затова няма повод за притеснения“, подчертава д-р Кулински.
Извън текущия официален контрол, за по-малко от 10 дни са извършени около 2500 извънредни проверки и те са основно в търговската мрежа и в кланиците.
Проверките гарантират, че продуктите, които се търгуват на щанда, са преминали през допълнителен контрол, а това до голяма степен гарантира безопасността на самите храни.
От БАБХ са задължили всички търговци, когато продават предварително неопаковано агнешко месо на разфасовки плешка, бутче, главички, дреболии, на щанда или на етикета ясно да бъде обозначен произходът му.
„В България се колят живи агнета с произход Румъния, в което няма нищо незаконно, те са заклани в българска кланица. Тогава на месото се слага червен печат, защото не е с български произход. Затова в магазина месото се търгува с червен печат, а в съпроводителните документи и на щанда задължително трябва да пише „агнешко месо охладено, произход Румъния“, посочва д-р Кулински. Ако е охладено и заклано в България пише „агнешко месо труп“ и тогава печатът е син.
Директорът по контрол на храните коментира, че има и трети вид агнешко месо, но той е пренебрежимо малък процент. Става дума за дълбоко замразеното, което в България обикновено влиза през пристанищата, най-много през Варна. То е с произход Нова Зеландия и има кафяво-червеникав печат, на който с големи букви пише „New Zealand“ и твърде лесно би могло да се разпознае.
Обяснението е, че Нова Зеландия снабдява с агнешко месо цяла Европа и половината свят. Но дългото пътуване с кораби не позволява то да се изнася охладено, а дълбоко замразеното е с доста по-дълъг срок на трайност.
Другият продукт, който задължително присъства на Великденската трапеза, са яйцата.
По думите на д-р Кулински те към момента са основно от Полша и от Украйна, като за последните се прилага същият принцип. На територията на Република България украинските яйца влизат през Румъния, тоест първият митнически контрол е там и едва след излизането на негативен резултат, пратките се освобождават и пристигат на щандовете на българските магазини.
По отношение на цвета на черупката, от разговора става ясно, че тя зависи от два фактора – порода и хранене, като водеща, разбира се, е породата. В България повечето кокошки носачки са червени на цвят и затова черупката има кафеникав цвят, докато белите кокошки носачки, снасящи бели яйца, са сравнително малък процент.
„Наблюденията тази година са, че почти всички яйца внос от Украйна и Полша са с бял цвят и може би именно затова много от домакините ги предпочитат, защото според тях се боядисват по-лесно и цветът им е по-хубав. Но като вкусови качества и като безопасност не бих казал, че има някаква разлика“, заяви д-р Кулински.
Той призова българите да се ориентират към купуване на български продукти, защото така подпомагаме българските производители, а и те са с гарантирана степен на безопасност.
„Консумирайте спокойно български продукти, ако имате някакви оплаквания, обръщайте се към Агенцията по храните, ние ще реагираме незабавно“, посочва д-р Кулински.
Освен към БАБХ потребителите могат да подават сигнали и през платформата www.zdkh.bg при съмнения и нередности при хранителни продукти напомня Сдружението „За достъпна и качествена храна“. От началото на годината като медиатор между всички институции, ангажирани с гаранцията за достъпна, качествена и произведена от български производители храна екипът на Сдружението има 30 решени потребителски казуса за нередности с хранителни продукти.
При подаването на сигнал всеки човек има възможност освен кратка информация с описание на проблема да качи и снимка на продукта.
Още новини от деня – четете тук
