Пригожин беше тръгнал към Москва, а накрая стигна само до Минск. Лукашенко помогна на Путин да спре метежа на частната армия „Вагнер“ – най-тежкия удар срещу руския режим от десетилетия насам. Какво се променя сега?
Александър Лукашенко изведнъж се оказа човекът, който помогна на Путин да спре дестабилизацията на Русия посред войната ѝ срещу Украйна. „Благодарни сме на президента на Беларус за неговите усилия“, заяви говорителят на Кремъл Песков. А един коментатор по руската телевизия го каза още по-ясно: Лукашенко заслужавал паметник на най-доброто място в Москва. Но как се стигна до това, все пак? И каква роля ще играе Беларус занапред?
Страх от загуба на власт
Още в хода на краткотрайния метеж се видя, че Лукашенко ще подкрепи Путин. Двамата разговаряха по телефона поне два пъти. От Кремъл съобщиха, че Лукашенко предложил да посредничи, защото познавал Пригожин поне от 20 години. Успоредно с това Съветът за национална сигурност в Минск припомни, че Беларус е и си остава съюзник на Русия. И че всеки конфликт в Русия щял да бъде „подарък за колективния Запад“.
„Лукашенко е заинтересован от предотвратяването на криза в Русия“, обяснява в интервю за ДВ беларуският политолог Евгений Прайхерман. Според него властта в Минск най-много се опасява от това да не би бойните действия в Украйна да навлязат и на беларуска земя.
Тези опасения не са безпочвени. Доказва го апелът на противниците на Лукашенко от Калиновския полк – това са беларуски доброволци, които се бият срещу Русия заедно с украинската армия. Когато започна метежът на Пригожин те публикуваха видео, в което заявиха, че са готови да използват възможността и с военна сила да освободят Беларус „от диктатурата и окупацията“.
„За Лукашенко е много важно да предотврати такъв развой на събитията“, казва Прайхерман.
От 1999 година Русия и Беларус са свързани в политически съюз, но въпреки това Лукашенко се опитва да си извоюва някаква автономия спрямо Путин. „Техните отношения открай време са доста противоречиви и се колебаят ту нагоре, ту надолу“, обяснява Прайхерман.
Зависимост от Путин
Но през 2020 г. Лукашенко изпадна в сериозна зависимост от Путин. Тогава в Беларус се надигнаха масови протести срещу изборната фалшификация. Хиляди хора излязоха на улицата с искане за оставката на Лукашенко. Кремъл обаче го подкрепи: от една страна отпусна допълнителни кредити, а от друга предупреди, че може да се намеси. Лукашенко брутално смаза демократичните протести, чиито лидери бяха натикани в затвора или пратени в изгнание.
А ето че сега Путин и Лукашенко внезапно си размениха ролите, обобщава правозащитничката Олга Карач: „Преди Лукашенко беше молителят, защото не можеше да възстанови реда в страната си. Сега пък Путин изпадна в ситуация, в която имаше нужда от външна помощ, за да възстанови реда“, казва беларуската правозащитничка пред ДВ.
От помощта за Путин властелинът в Киев ще извлече и вътрешнополитически дивиденти. Както е известно, през последните месеци се въртяха какви ли не слухове за влошаване на здравословното му състояние. Сега обаче авторитетът на 68-годишния президент укрепна във важното за него звено – службите за сигурност, смята Олга Кара. А това пък може да отслаби допълнително опозицията в Беларус.
След като Русия нахлу в Украйна, Лукашенко последователно отстояваше позициите на Путин и дори разреши от беларуска земя да се изстрелват ракети срещу Украйна. А Русия оповести, че ще разположи в Беларус тактически ядрени оръжия, което според много експерти подчертава допълнително ролята на Лукашенко като кремълски васал.
Засилващо се влияние?
Днес обаче беларуският лидер сякаш укрепва и дори би могъл да упражнява влияние върху Путин, смята Евгений Прайхерман: „Неговата роля в руската външна и вътрешна политика ще придобива все по-голямо значение, а това едва ли ще се хареса на доста хора в Москва и Кремъл“, казва политологът.
За отношенията между Лукашенко и Пригожин не се знае много. Но беларуският лидер вече е имал конфликт с частната армия на Пригожин. През юли 2020, малко преди президентските избори в страната, близо до Минск бяха арестувани 33 предполагаеми наемници от „Вагнер“, които според следствието готвели „провокации“ срещу изборите. По-късно се разбра, че арестът им навярно е резултат от операция не на друг, а на украинските тайни служби. Две седмици по-късно те бяха пуснати на свобода и депортирани в Русия.
Досега не са известни почти никакви подробности за споразумението, постигнато между Лукашенко и Пригожин. Не се знае най-вече дали след пристигането си в Минск Пригожин възнамерява да остане в Беларус или ще замине за другаде. Да, Лукашенко вече играе по-важна роля, но независимо от това си остава зависим от Русия – особено на фона на санкциите, които му е наложил Западът.
Беларус ще остане зависима от Русия
Политологът Артьом Шрайбман смята, че Беларус и занапред ще си остане зависима от състоянието на руския режим. „А в момента този режим получи най-тежкия политически удар за последните десетилетия. На бял свят излязоха цялата му крехкост, вътрешните вражди и хаосът“, смята Шрайбман.
Лукашенко може да извлече полза от своето посредничество, като си възвърне статута на политически събеседник в целия регион. След като приключи метежът в Русия, секретарят на украинския Съвет по сигурността Олекси Данилов писа, че „не е изключено“ Лукашенко да участва в бъдещи преговори между Русия и Украйна.
Публикацията на Гжегож Шимановски е поместена в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
