Колко неща се промениха за 10 година. 60-ят рожден ден на НАТО през 2009г. показа увереност, в допълнение и с първото посещение на Барак Обама в Европа, и завърши с декларация от 62 параграфа, обхващаща всичко от Арктика до Африка.
Франция обяви пълната си реинтеграция в НАТО, а Албания и Хърватия официално се присъединиха към Алианса.
Точно обратна е ситуацията днес, на 70-я рожден ден на НАТО, който заварва съюза в едно несигурно положение.
Лидерите на държавите членки на Алианса ще разговарят в продължение на два дни – 3 и 4 декември. Всяка страна ще има само няколко минути, за да изложи своята позиция, ще последват кратко комюнике и няколко документа, включително първата военна стратегия на НАТО от 1960-та насам.
Съществува значителен риск НАТО да бъде по-разделен след срещата в Лондон. Празненството по случай 70-та годишнина на Алианса идва на фона на множество кризи, вътрешни и външни, и разногласия между съюзниците.
Но членовете на НАТО все още трябва да работят заедно в интерес на собствената си сигурност; и нямат по-добра опция. Ако лидерите искат да направят нещо полезно в Лондон, те трябва да се съсредоточат върху увеличаването на ролята на НАТО и да говорят за разрешаването на големите проблеми със сигурността.
Взаимоотношенията между съюзниците в момента не функционират.
Президентът на Франция Еманюел Макрон каза пред „Икономист“, че преживяваме „мозъчната смърт на НАТО“.
Този коментар дойде след решението на Тръмп да изтегли американските войски от Северна Сирия, без никакви консултации със своите съюзници и последвалото нападение на Турция срещу кюрдските сили в района.
Турция също раздразни съюзници в НАТО, като купи руската ракетна система за противовъздушна отбрана S-400, което накара САЩ да я изключат от своята програма за изтребители F-35.
Подкрепата на Макрон за засилена европейска стратегическа автономия разтревожи САЩ, които гледат на това като опит изключване на американските отбранителни предприятия от отбранителните проекти на ЕС.
А усилията на Макрон да извади Русия от изолацията раздразниха германците и централните европейци.
Междувременно британските домакини са дълбоко разсеяни от Брекзит и непредвидимите избори на 12 декември.
В действителност Тръмп, Макрон и Реджеп Тайип Ердоган имат някои разумни критики към НАТО, но никакви или лоши идеи как да подобрят състоянието на Алианса. Правилният курс обаче е да се търсят добри решения, а не да се пренебрегват проблемите.
Тръмп е прав, че европейците не харчат достатъчно за отбрана. Но САЩ трябва да останат ангажирани с европейската сигурност или да рискуват да попаднат в ръцете на съперници – като Китай или Русия – които биха искали да видят по-големи разделения между САЩ и техните традиционни партньори.
Европейските разходи за отбрана нараснаха след анексирането на Крим от Русия – САЩ трябва да насърчават този процес допълнително. Обменът на информация и комуникацията е друга област, която се нуждае от подобрение, особено от САЩ.
Тръмп обърна гръб на съюзниците си, когато обяви без предупреждение и консултации, че САЩ ще се оттеглят от Договора за ракети със среден обсег.
Но оттогава по-добрият обмен на информация с НАТО помага на съюзниците да се противопоставят на руската версия по този въпрос.
Правилно е също така, че НАТО обръща повече внимание на Китай, на последиците от китайските инвестиции в икономките, било то под формата на 5G мрежата, или в пристанищата като Пирея в Гърция.
Ердоган е прав да смята, че съюзниците на Турция понякога го приемат за даденост и че намесите на САЩ и съюзниците в Ирак и Сирия може да влошат ситуациите там.
Но насочването към Русия не е дългосрочно решение. Съюзниците в НАТО трябва да признаят стратегическото значение на Турция. Срещите на НАТО не са само възможност за разговори с Турция, лидерите трябва да се възползват от тази възможност.
Отговорът на всички въпроси трябва да е повече координация в НАТО, а не Европа да пренебрегва проблемите, свързани със сигурността на партньорите си като Турция.
Макрон е прав да иска от европейците да правят повече стъпки за своята собствена сигурност.
Но той се заблуждава, ако смята, че в обозримо бъдеще европейците могат да развият способността да се защитават изцяло без американска помощ или извън рамките на НАТО.
Той трябва да се съсредоточи върху това ЕС и НАТО да използват своите обединени сили, за да отговорят на възникващите заплахи и разрушителни технологии.
Въпреки че има 29 членове (скоро на 30, когато присъединяването на Северна Македония бъде ратифицирано) от двете страни на Атлантическия океан, НАТО често е пренебрегван като форум за политически консултации.
Държавите членки на ЕС все повече обсъждат проблемите си в Брюксел, а САЩ действат едностранно или са предпочитат да работят с малки групи.
Но сигурната среда за всички съюзници изисква по-широко, а не по-тясно дискутиране, по-голямо партньорство между ЕС и НАТО. Ако срещата в Лондон се окажа „откровена размяна на мнения”, в дипломатическо отношение, това със сигурност ще докаже, че НАТО не е в „мозъчна смърт”.
