Парламентът взе решение, което енергийният министър Теменужка Петкова интрепретира като „развързване на ръцете на правителството“ относно противоречивия проект за АЕЦ „Белене“ и се втурна да търси инвеститори, които към момента изглеждат доста ограничени като брой и асортимент. Чуждестранните медии пък са заинтересувани не само от конкретните измерения на проекта, които ще станат ясни по-късно /ако той наистина се окаже жизнеспособен/, а и от причините за рестарта му.
„Блумбърг“ окачестви реализирането на АЕЦ „Белене“ като „най-големият ядрен проект в Източна Европа от десетилетия“ и отбеляза, че след като парламентът е дал „зелена светлина“, кабинетът започва официално да кани инвеститори за довършване на централата, но без държавни гаранции. Агензцията цитира енергийният министър Петкова, окачествила Втора атомна като проект, който ще гарантира енергийната сигурност на България и подчертала, че потенциалните инвеститори варират от руски до китайски компании. Впрочем много скоро стана ясно, че някои от тези инвеститори няма да „играят“ без държавни гаранции.
Какви са причините за този завой? На сайта на американския „Център Карнеги“ руски анализатор написа, че България се е разочаровала от Запада, и сега отново се обръща към Русия. Коментар на сайта casopisargument.cz приема, че в някаква степен това обяснява последните събития, които явно свидетелстват за нови тенденции в отношенията между тази балканска страна и Русия.
Президентът на България Румен Радев и премиерът Бойко Борисов разговаряха в Москва преди всичко за възобновяване на два енергийни проекта: газопровода от Русия към България (и през нея) и завършването на АЕЦ, която България започна да строи заедно с „Росатом“. И двата проекта бяха спрени под натиска на Запада и поради стремежа на България да прояви с него солидарност пред лицето на „руската заплаха“. Авторът е на мнение, че след като София се е отказала от „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, тя не е получила икономически компенсации. Накратко, това е причината за възродения интерес към сътрудничество с руснаците.
Относно възраждането на проекта „Синхуа“ цитира интервю с вицепрезидента Илиана Йотова, според която новата централа е едно от решенията за гарантиране на българската енергийна сигурност. Според нея международният енергиен пазар е става все по-сложен и България трябва да задържи мястото си на него. Тя е изразила надежда, че към проекта ще се подходи прегматично, а не политизирано, и той най-накрая ще бъде реализиран. Агенцията напомни, че миналия месец министърката на енергетиката на България е споменала рестартиране на проекта като една от опциите за употреба на руското оборудване, произведено за спрения строеж.
„Еурактив“, отбеляза и перипетиите, и игрите около проекта, и го окачестви като „един от най-скандалните в новата история на България“. Медията напомни, че бившият министър Делян Добрев е бил обвинен за нарущаване на мораториума върху проекта, като е извършвал плащания към участници в него. Бившите директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян пък са били обвинени в нанасяне на щети за 77 млн. евро при договора с „Атомстройекспорт“. Бившият министър на енергетиката и туризма от правителството на БСП Петър Димитров пък бе обвинен, че не е упражнил контрол над ръководството на НЕК. По нито един от тези случай няма развитие.
„Еурактив“ подчерта още, че през 2012 премиерът Борисов иронично е нарекъл площадката на Белене „блато“.
„Остава неясно защо 6 години по-късно блатото стана „стратегически проект“ – отбелязва медията.
Почти навсякъде се подчертава готовността на Русия да участва в проекта, демонстрирана и от президента Путин. „Еуракктив“ напомни, че София няма да има проблеми с ЕК, тъй като вече притежава нужните лицензи, но остава неясен въпросът с финансирането. Медията цитира Теменужка Петкова, която е посочила като възможна опция модела на реализация на унгарската централа „Пакс“ II, при който с одобрението на Брюксел Русия дава заем, с който покрива повечето разходи по построяване на обекта и после инкасире приходи от него до погасяване на заема.
Според „Еурактив“, в случая с „Белене“ проблем пред инвеститорите ще представлява решението на кабинета да не дава държавни гаранции.
