Казусът „Калиакра” се вписва в една твърде интересна поредица от прелюбопитни епизоди. (Като от няма и ден, на педя от него, взе да пробива и нов саморасляк – Кресна).
Миналата година, по Южното Черноморие, подслушан разговор между местни:
„Абе, тия от Зелените бригади били обикаляли наоколо…“
Преди месец, пак там:
„Нено Димов е единственият десен министър на екологията в Европа и сега на зелените ще им се стъжни“. #УдриБоко, #УдриНено.
Тази седмица, Бойко Борисов, премиер:
„Екоорганизациите са такива, каквито са. За хубаво или за лошо гласът им се чува силно в Брюксел, дори повече, отколкото на правителствата… И, разбира се, нищо няма да правим без неправителствените организации“.
Горе-долу по същото време, Владимир Каролев:
„Ще гласувам с парите си и спирам да пия бирата, правена от Хайнекен… Ами Томата (Белев) да си пие „Ариана“, та да участва в „спасяването на 2000 дръвчета”.
Малко по-късно, българските либертарианци спускат спешно окръжно по редиците:
„Става голямата драма с Калиакра. Зелените са много тежко ударени“.
За капак, КРИБ изкарва гневна декларация срещу „зелените рекетьори”, дето подучили президента Радев да върне оня закон, в който протестирането на ОВОС се свежда до една съдебна инстанция.
Нещо да ви прави впечатление от всичките тия (има още стотици) примерчета?
Зелените, чието върхово постижение на избори е 32 000 гласа, се оказват:
а/ вездесъщи („да не те надушат зелените…”);
б/ всемогъщи (и даже по-силни от Борисов в Европа);
в/ оцеляващи с лекота във война, обявена им едновременно от мутрите, техните „местни” трудови колективи, работодатели, от официозните медии, правителството, БСП, крайно десните и присъдружните им либертарианци (които, инак, са против държавата като такава), както и от крайно левите.
„Много тежко ударените” отново станаха медийни звезди; а онези, които не са на екран, откровено се забавляват с обявените срещу тях военни действия от страна на… хм, на всички, без някое и друго незначително като обем ДСБ или БЗНС.
„Какви са пък тия зелени?” – ще се запита неосведоменият читател. „В какво им е силата, та всички с тях се занимават и все не могат да ги бият?”.
„Силата им е в парите на Сорос!” – ще ви кажат. От БСП до крайната десница и от либертарианците до Атака.
И ще ви излъжат.
Колкото и странно да звучи, днес силата на зелените идва… директно от българския народ. Когато тия дни Кънчо Стойчев заплаши по телевизора Петко Ковачев (намерил, кого да заплашва…), че рано или късно „българският народ ще се вдигне да смачка тия зелени”, той, Кънчо хич не беше близо до социологическата истина.
Защото всички социологически допитвания от последните 4-5 години показват стремително покачване на дела на българите, които застават срещу онези, които унищожават общата природа заради частния си интерес.
В момента на въпроса, дали трябва да се пази природата, пък макар и за сметка на икономиката, делът на отговорилите с „Да” е на път да събере и мине 90 процента. Нещо като референдума в Трън, където 60 на сто от местните гласуваха с 94 на сто мнозинство против това да дойде златодобивна фирма и да им отрови водата и земята, жизнената среда.
Има доста паралели между сегашната известност на зелените и този референдум. И тогава, и сега срещу природата бяха струпани огромни количества власт и пари. И властта, и парите загубиха. И стигнаха до логичния (в техният свят) отговор: „Загубихме, защото срещу нас застанаха някакви още по-огромни количества власт и пари”.
Трънските златодобивници никога няма да повярват, че срещу тях е просто народът; че цялата организация на референдума трънски беше от дузина доброволци, които похарчиха свои лични пари по 80-100 лева всеки (една диплянка, два броя вестник, гориво).
В света на онези, които Радан Кънев сполучливо нарече „шишковци”, това е невъзможно. Защото за тях всичко е пари; и парите могат да загубят само от по-големи пари.
Това фундаментално неразбиране, как действа светът – как парите могат да бъдат победени от един не особено храбър народ и от някакви си закони („хартийки”) – все по-често взе да поставя „големите играчи” в смешната ситуация да бъдат побеждавани от шепа зелени.
„Бай Нено”, опитал се да мобилизира цяла Добруджа да дойде в София да бие зелените, изведнъж, вместо да триумфира, се оказва, че със сетни сили трябва да крепи собствения си министерски стол.
Валери Симеонов, който не се страхува да тормози възрастни жени пред камерите на телевизията, взе да апелира към отстъпление пред „подразделения на една мегаорганизация за защита на птиците… от които спасение няма”. И продължи: „След защитена зона „Калиакра“, ще дойде защитена зона Балчик, след това Банско, Пирин, Странджа. Това е някакъв кошмар…”
Уплашени се щурат (зад кулисите) всички „големи играчи”, чиито интереси се оказаха внезапно застрашени, сега в Калиакра, от кошмара да бъдат просто приложени европейски закони, едни закони наистина да бъдат приложени .
Изобщо не разбират как им се случи да бъдат победени от някакви зелени. Да бъдат победени всичките там либертарианци-консерватори-нови леви-местни гербери-парламентарни социалисти-официални медии и подобни.
Единствено Борисов не води война със зелените. Защо? Защото веднъж вече им яде попарата – по време на блокирането на Орлов мост половин година преди свалянето на първото му правителство. И защото е наясно, че срещу ЕС може да се рита само, ако тръгнеш да излизаш от него. А и защото е наясно – за разлика от доста социолози – че българският народ вече не желае да си харизва природата на Герговци, ТИМ-овци, Суджуци, Ротманси и всякакви подобни екзотични твари от българската мутро-олигархия.
Може би пък е чул и предупрежденията, че след осъждането на България за Калиакра ще дойде осъждане за Рила, за заменките, за скришна държавна помощ за „перките” и т.н., има още – и от днес.
…Подслушан разговор в село Миндя; навън е буря, двамина пият под навеса: „Абе, когато природата или народът тръгне срещу тебе – няма спасение…“
