Идеята да има съвместно съществуване на лева и еврото за определен период, която лансира финансовият министър Асен Василев, не е особено добра, смята икономистът Евгений Кънев:
„Не виждам полза от такива движения преди самото приемане в еврозоната. Вероятно има някаква политическа връзка с референдума на „Възраждане“. Изпреварващи действия и по-скоро свикване на българите с идеята, че влизаме в еврозоната“, каза специалистът пред БНР.
Според него обаче това е рисковано движение:
Когато въвеждаш еврото като възможност за разплащане, преди да е официална валута, това на практика няма как да стане по официалния курс. Защото самите търговци ще трябва да понесат доста разходи, за да обслужват и разплащания в евро. Което означава, че най-вероятно няма да бъдат по официалния курс директните котировки между евро и лева, цените няма да бъдат едно към едно. От тази гледна точка може да има негативен ефект и хората да сметнат, че в евро става по-скъпо“, коментира Кънев.
За да има успех целият процес, трябва сериозна предварителна кампания, която липсваше досега, напомни икономистът.
Според него бюджетът за 2023 г., изготвен от финансовия министър, няма да остане в първоначалния си вид.
„Бюджетът със сигурност ще се промени, защото няма как да бъде приет без забележки от ГЕРБ. Аз очаквам преместване на разходи от едно в друго перо, но със сигурност и двете партии поддържат линията за постигане на 3% дефицит, така че това и ще остане“, предположи Евгений Кънев.
Предвид малкото време до края на годината бюджетът е доста амбициозен и напрегнат в приходната му част, смята той. И все пак според него сметката на държавата е добра:
„Ако човек реши да критикува бюджета, винаги ще има за какво. Ако реши да погледне по-голямата картина, а именно как България стои в икономически и политически план в близките години, особено в условията на много видове кризи, особено войната до нас – мисля, че е много добър. Защото преследва основната цел, която би ни дала стабилност – влизане в еврозоната. В момента е много трудна сиуацията с постигането на 3% дефицит, но това е изключително важна цел за България, тъй като това не е някакъв фетиш. Влизането в еврозоната преследва много други цели“, каза Кънев.
Имиджът на България от гледна точка на инвеститорите е изключително много разклатен, подчерта икономистът. И поясни:
„Към всички рискове, които съществуваха в миналото за инвестиции у нас, се добави и геополитическият риск, който не е съществувал от 1997 г. насам – дали България в дългосрочен план ще остане в ЕС и НАТО, предвид референдумите, които се готвят“, предупреди Евгений Кънев.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
