Изборите в Унгария, Сърбия и дори Франция показаха нещо общо: изключително силен националистичен вот, който идва най-вече от младите избиратели. Причините са най-различни, но могат да бъдат сведени до две: липса на привлекателни житейски перспективи и обещаната им силна подкрепа от държавата, ако (десните) националисти управляват. А техният избор изключително много е подпомогнат от яростната антиевропейска пропаганда, перфидно замислена, обилно разпространявана и щедро финансирана от Кремъл. Според тази пропаганда, проблемите на младежите идват от ЕС, Европейската комисия, либерализма, дори САЩ и НАТО. Да не забравяме, че Вучич и Орбан са най-верните съюзници на Путин в Европа, а Льо Пен е сред най-щедро финансираните от Путин партии от крайната европейска десница.
Този проблем съществува и в България, но експлоатацията на този вот е слава Богу пръснат между много партии – от Атака, през ВМРО, НФСБ, ИТН, Възраждане – та чак до новата партия на Янев. В пълна идеологическа притивоположност на своето социалистическо политическо семейство в Европа, към този националистичен вот се залепи и БСП, а в общи линии той е привлечен и от ГЕРБ.
Общите черти на този вот са, че разчита на недоволните от своя жизнен статут и перспективи млади хора, които обаче нямат нито трудовите навици, нито знанията, нито уменията да успяват в едно демократично правово общество. За което те обвиняват някой външен враг – разбира се ЕС и САЩ или “техните слуги” у нас.
Този “мисловен” процес е денонощно подпомаган от хибридни пропутиновски медии, пълни с лесни формули за хубав живот, който обаче почти никога не включва много труд, а най-вече “гъвкавост” пред законите. Примерно, да станат част от банда, под формата на политическа партия, която организирано да стигне до парите в националния бюджет. Най-лесният начин да бъдат привлечени от бандата е с щипка високопарни слова за отечеството, щипка патриотични песни, щипка омраза към враговете на България, щипка Шипка и т.н.
Тук част от партиите решават, че успехът задължава поставянето на знак на равенство между България и Русия и техните интереси (Атака, БСП и Възраждане). А други партии пък решават, че прякото обвързване с единия геополитически лагер може да попречи на бизнеса им. Така имаме партии-корпорации като ГЕРБ, ДПС и ИТН.
При тези партии всякакви идеологически салто-морталета са възможни стига да е в полза на алъш-вериша. Спомняте ли си някога министър от тези три партии да е правил реч за ценности, за кауза в политиката, за бъдещето на България след 10,20,30 години?
Не, защото политиците там са обслужващ, но добре заплатен персонал на съответния вожд и неговата свита. Затова тяхната битка е за назначенията. За техните хора във властта. За бушоните, с които работи техният бизнес модел. Тези партии могат да съберат в едно бивши лица на дясното с бивши емблеми на лявото; банкери и профсъюзни дейци; бюджетни ястреби и бюджетни разсипници.
Затова при тях във всяка политическа ситуация има различна реакция според случая.
Примерно, вадиш известен ляв икономист в предизборния дебат и след това предлагаш ултрадесен бивш министър за премиер. След това натискаш човек със съмнения за плагиат да стане от министър до премиер. След това предлагаш човек с измислено СВ пак за премиер. Накрая предлагаш човек, участвал с документна измама за шеф на БНБ.
И във всички тези случаи нямаш никаква чувствителност за репутацията на тези хора, които си тръгнал да защитаваш на всяка цена.
Винаги е така, когато общественият интерес е камуфлаж, а всичко е бизнес.
И в тези мрежи попада и българският избирател. А гласът на разума е заглушен от медиите, част от бизнес модела.
Текстът е публикуван във facebook профила на автора. Заглавието е на редакцията.
