В средата на първата зима на енергийната война между Европа и Русия само едната страна печели.
Когато през септември Владимир Путин предупреди, че европейците ще „замръзнат“, ако Западът се придържа към енергийните си санкции срещу Русия, шантажът на Москва с изкопаеми горива изглеждаше, че върви точно по план.
Европейските цени на едро на природния газ бяха на север от 200 евро за мегаватчас, около 10 пъти по-високи от тези през по-голямата част от 2021 г. Бяха съставени планове за намаляване на търсенето на газ и за осигуряване на възможност за пренос на доставките през границите до страните с най-голям недостиг. Редовните прекъсвания на електрозахранването в ЕС бяха съвсем реална перспектива.
Стратегията на Путин – да направи живота на европейските граждани нещастен, като им спре газа и ги принуди да се откажат от подкрепата си за Украйна – изглеждаше ефикасна.
Но с настъпването на новата година картината за Европа е по-положителна, отколкото почти всички прогнозираха. За Путин играта на война с огромните газови и петролни богатства на Русия започва да изглежда като саморазрушителна стратегия.
Цените на газа се сринаха до 65 евро за MWh – все още изключително високи в сравнение с нормата от последното десетилетие, но по-управляеми от главозамайващите скокове, наблюдавани през 2022 г.
Спадът на цените и стабилизирането на доставките на газ се дължат на две неща: забележително мекото време през зимата и успеха на Европа да премине от руски тръбопроводен газ към втечнен природен газ (LNG) от по-приятелски доставчици.
Увеличаване на доставките
Според Оксфордския институт за енергийни изследвания европейските държави с цената на големи разходи са увеличили световните доставки на втечнен природен газ в средата и края на 2022 г., като са увеличили вноса от 83 млрд. куб. м (млрд. куб. м) през 2021 г. до 141 млрд. куб. м през 2022 г. Това компенсира около три четвърти от 80-те млрд. куб. м, които Европа вече не получаваше от руските газопроводи. Нова инфраструктура за внос на втечнен природен газ се появява в цяла Европа, включително в Германия, където до края на тази година ще започнат да функционират шест плаващи терминала.
Голяма част от вече внесения втечнен природен газ – по-голямата част от него се доставя от САЩ – сега се намира в мрежата от подземни хранилища в Европа. Мекото време, съчетано с рязкото намаляване на потреблението на газ, предизвикано от по-високите цени, означава, че тези хранилища все още са пълни на 82%. Това е приблизително нивото, на което се намираха, когато Путин отправи заплахата си за „замразяване“ преди четири месеца.
Според Джак Шарпълс от Оксфордския институт на 1 януари европейските запаси са били с около 31 млрд. куб. м повече, отколкото година по-рано. „Това ни поставя в много добра позиция за началото на годината“.
Междувременно Москва започва да усеща последиците от енергийните контрамерки на Запада.
Според един анализ на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух забраната на ЕС за внос на руски суров петрол и ограничението на цените на барел от 60 долара, наложено от Г-7, заедно струват на Русия 160 млн. евро на ден.
Въпреки санкциите и намаляването на доставките, през 2022 г. Москва печели 155 млрд. евро от износ на нефт и газ – с 30% повече от предходната година. Но с намаляването на световните цени на петрола и газа, през 2023 г. според собствените оценки на Кремъл тези приходи ще намалеят с 23% – цифра, която според някои експерти е оптимистична.
И така, спечели ли вече Европа енергийната война?
„Думата „спечели“ е твърде смела. Все още е началото на зимата и има много неща, които все още могат да се объркат“, казва Дитер Хелм, професор по икономическа политика в Ню Колидж, Оксфорд, и бивш съветник по енергийните въпроси на Европейската комисия. „Но Европа се справи значително по-добре, отколкото повечето коментатори очакваха“.
„Засега нещата изглеждат добре“, съгласи се дипломат от ЕС. „Руснаците имаха само едно оръжие в енергийната война: газ. Това е силно оръжие, със силно краткосрочно въздействие. Но те вече го използваха“. Дипломатът заяви, че „арсеналът“ на ЕС е по-разнообразен, включително: увеличаване на възобновяемите енергийни източници, получаване на доставки от други места и предприемане на стъпки за използване на по-малко енергия. „Но не можем да си позволим да бъдем самодоволни“.
Това е послание, което отеква в столиците на ЕС.
„Европа 1, Русия 0“, каза един от министрите на енергетиката на ЕС – но състезанието далеч не е приключило. От месеци насам европейските лидери предупреждават, че следващата зима може да бъде по-опасна от тази, тъй като за ограничените доставки се конкурират свитият световен пазар на втечнен природен газ и възможността за възраждащ се Китай, който отново отваря врати след блокирането на COVID.
Плащане на цената
Силната позиция на Европа през януари има и своята цена.
Индустриалното производство се е запазило сравнително добре, но енергоемките сектори са понесли особено тежък удар, като според ING през ноември производството е намаляло с почти 13% на годишна база.
Освен това правителствата са задължени да изплащат огромни суми за подпомагане на сметките за енергия на потребителите и предприятията – общо 705 милиарда евро в Европа според мозъчния тръст Bruegel. Тези огромни суми ще натежат на националните бюджети за години напред.
Но по отношение на може би най-важния показател – обществената и политическата подкрепа за Украйна – Русия със сигурност се е провалила в опита си да сломи европейската решителност. Проучване на Евробарометър, проведено през октомври и ноември и публикувано тази седмица, показва, че 73% от гражданите на ЕС подкрепят подкрепата на блока за Киев и санкциите срещу Русия.
Има няколко признака, че мненията са се променили през зимата. Крайната десница в Германия оглави протести срещу санкциите, а правителството на Унгария често се противопоставяше на позицията на ЕС по отношение на Украйна – но досега подобни настроения оставаха малцинствено занимание в Европа.
„Това е както политически, така и икономически въпрос и мисля, че европейците показаха забележителна степен на солидарност“, каза Хелм. „Това е европейски проект, той се нуждае от европейски стратегии и силата на Европейския съюз се прояви в голяма степен“.
Текстът е публикуван от Чарли Купър в „Politico“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
