Италия, Финландия, Гърция наскоро се ориентираха към дясно управление. Испания може да бъде следващата. Промяната ще засегне всичко – от климатичната политика до миграцията.
В цяла Европа правителствата се сменят с десни. На някои места крайнодесни лидери поемат властта. В други по-традиционните дясноцентристки партии се съюзяват с десните крила, които до сега бяха смятани за недосегаеми.
На други места твърдо десните партии си осигуряват повече места в парламента и в регионите. Партията „Алтернатива за Германия“ (AfD), която вече е под наблюдение за предполагаем крайнодесен екстремизъм, сега изпреварва социалдемократите на канцлера Олаф Шолц и постигна преломна победа на последните избори. Това е тревожен момент за страна, която ясно осъзнава своето нацистко минало.
Тенденцията, разбира се, не започна точно с Италия и крайнодесния ѝ премиер Джорджия Мелони. Но последната година показа поредица от привличащи вниманието резултати за консерваторите. А места като Испания и Словакия изглежда са готови да завият надясно на предстоящите избори.
Това неизбежно ще промени Европа и ще засегне всичко – от борбата с изменението на климата, до родителските права, и до това кой е добре дошъл на континента.
И тъй като ЕС ще избере нов Европейски парламент през следващата година, отклонението вдясно може да доведе и до по-консервативен Брюксел през следващите години. Този период ще включва критични решения за разширяването на ЕС на изток, търговията с Китай и контрола върху върховенство на закона в страните-членки.
Кой заема местата на масата на ЕС
Промененият политически пейзаж на Европа пролича и в Брюксел тази седмица, когато лидерите на ЕС се събраха за редовната си среща на върха.
На масата имаше ново лице – Петери Орпо, новият министър-председател на Финландия, който ръководи консервативната Национална коалиционна партия.
Политическото пътуване на страната му през последната година илюстрира завоя надясно, който се наблюдава в Европа. След четири години ляво петпартийно коалиционно правителство гласоподавателите изоставиха социалдемократа Сана Марин, което доведе до създаването на най-дясното правителство във финландската история.
Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис също също беше там, след изборната си победа миналата неделя. 55-годишният дясноцентристки лидер се завърна на власт, отбелязвайки много по-голямо мнозинство от първия път.
Въпросът кой заема места на масата на ЕС е важен. Европейският съвет, който събира 27-те лидери на блока, трябва в крайна сметка да реши политическите приоритети и политическите инициативи на ЕС.
„Мисля, че вече виждаме ефекта на Мелони. По отношение на миграцията, климата, несъмнено има движение вдясно“, твърди високопоставен дипломат от ЕС.
Първите признаци, че Мелони е прегърната, а не изолирана, се появиха миналата есен по време на първата й среща на върха на ЕС.
Докато лидерите се занимаваха с трънливия въпрос за миграцията, италианският лидер намери мълчалива подкрепа в залата за желанието си политиката на ЕС да се фокусира повече върху възпирането на мигрантите да идват в Европа.
Няколко месеца по-късно центристкият холандски премиер Марк Рюте и дясноцентристкият шеф на ЕК Урсула фон дер Лайен придружиха Мелони на пътуване до Тунис, за да се опитат да ограничат миграционните потоци от северноафриканската държава.
Пътуването дойде часове, след като страните от ЕС сключиха изгодно за Италия споразумение за мигрантите, което ще даде на правителството на Мелони по-голяма свобода на действие – да връща обратно търсещите убежище, които са отхвърлени.
Отклонението надясно може скоро да се прехвърли и в Европейския парламент
След по-малко от година избирателите ще отидат до урните, за да изберат нов парламент, а консерваторите прогнозират солидна победа. Като начало това би било добре дощло за дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) – вече най-голямото политическо семейство в парламента.
„Най-голяма победа може да имат по-традиционните, дясноцентристки партии“, каза Карел Ланоо, ръководител на Центъра за европейски политически изследвания.
Той отбеляза доминиращата роля на твърдото дясно, като германските християндемократи, които представляват най-голямото национално представителство в Европейския парламент, и има вероятност те да запазят тази позиция.
Но силното консервативно представяне може да превърне по-дясната група на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), включваща Мелони и полската националистическата партия „Право и справедливост“, във водещи лидери, които центристи и десноцентристи ще ухажват, за да прокарат своя дневен ред.
Това ще отрази нарастващото желание на традиционните консервативни партии да се приспособят към крайната десница. От Швеция, където консервативен лидер получава подкрепа от крайнодесните Шведски демократи, до Финландия, където на власт е дясната популистка Финландска партия, по-екстремните партии получават шанс да помогнат в управлението, дори и в разредена форма.
Има признаци, че подобни политически изчисления са в ход в Европейския парламент, като ЕНП вече гледа на полезни партньорства с крайната десница. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола беше последният лидер на ЕНП, който отдаде почит на Мелони, като я посети в Двореца Киджи в Рим миналата седмица. Посещението беше предшествано от подобно изказване на Манфред Вебер, ръоводителят на ЕНП.
Парламентарните групи се събраха, за да се борят срещу закон за възстановяване на природата – ключова част от плана на ЕС да стане климатично неутрален до 2050 г. Засега ЕНП, с подкрепата на EКР, успешно торпилира законопроекта, позовавайки се на опасенията на фермерите. Те критикуват ЕК за това, че предприема твърде далечни и твърде бързи стъпки в зеления дневен ред.
Този бунт е красноречив знак за политическия хаос, който парламентът може да причини на една по-ляво ориентирана Комисия след изборите през 2024 г.
За момента лявият бриз не може да се сравни с реактивната струя, насочена в дясно
Следващите няколко месеца ще бъдат наситени с ключови моменти, които ще покажат накъде духа политическият вятър.
На първо място е Испания, където гласоподавателите ще гласуват следващия месец.
Основната дясноцентристка партия в страната, Народната партия, е уверена, че ще си върне властта, след като победи социалистическата партия на премиера Педро Санчес на местните избори миналия месец.
Докато кампанията се разгаря, Санчес предупреди за възможно обвързване между Народната партия и крайнодясната партия Vox. Той се надява, че това може да отблъсне левите избиратели от средната класа. Но завръщането на власт от Народната партия, което изглежда все по-вероятно вероятно, би затвърдило десния наклон в Европа.
Полската „Право и справедливост“,която е център на десните сили в ЕС, води в социологическите проучвания преди изборите в страната. Те ще се проведат през есента.
Словакия се подготвя за завръщането на популисткия лидер Роберт Фицо на предсрочни избори, насрочени за септември.
Не всички държави обче следват тенденцията. Центристките правителства в Ирландия и Литва например са изправени пред изборни предизвикателства от левицата. А Германия, най-мнголюдната страна в ЕС, все още се ръководи от социалдемократ. Но дори и там, хватката на властта на Олаф Шолц не е достатъчно силна, а съперничещите християндемократи и крайнодясната получават все повече подкрепа в социологическите проучвания.
*Текстът е публикувам в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
