Европейската комисия
На снимката: Европейската комисия

Предвижда се растежът на БВП за България да се ускори от 2,4% през 2024 г. до около 3% през 2025 г. и 2026 г., подкрепен от вътрешното търсене и износа.

Това показва икономическата прогноза за страната ни, публикувана на сайта на Европейската комисия.

Очаква се увеличаването на доходите да подкрепи стабилния растеж на частното потребление. Инвестициите, финансирани от RRF, се очаква да укрепят брутното образуване на основен капитал, докато износът е настроен да догонва външното търсене.

През 2025 г. се предвижда инфлацията да намалее до 2,3%, преди да се ускори умерено през 2026 г. поради постоянната инфлация на услугите. Предвижда се фискалният дефицит да нарасне до 2,6% от БВП през 2024 г. и да достигне 2,8% през 2025 г. и 2026 г., движен от разходите за пенсии и заплати в публичния сектор. Държавният дълг се очаква да нарасне до 24,5% от БВП до 2026 г.

Предстои по-бърз икономически растеж

След шока в цените на енергията през 2022 г. и слабото външно търсене през 2023 г., българската икономика е готова да расте по-бързо, подкрепена от вътрешното и външното търсене, както и от експанзионистичната фискална позиция.

През първата половина на 2024 г. личното потребление се увеличи с 4,8% на годишна база на фона на силното увеличение на заплатите на фона на стегнатия пазар на труда и спадащата инфлация на потребителските цени.

Банковото кредитиране на домакинствата се засили през 2024 г. в контекста на силна конкуренция за пазарни дялове. Експанзията беше финансирана предимно от по-високи вътрешни депозити, докато банките също намалиха своите нетни чуждестранни активи.

Скоростта на нарастване на частното потребление се очаква да се забави през втората половина на тази година и през следващите две години на фона на намаляващия растеж на заплатите и по-високите нива на спестяване.

Инвестициите в основен капитал се представиха по-слабо през първата половина на 2024 г., след стабилна експанзия през 2023 г., докато натрупването на запаси се възстанови след силното свиване миналата година.

Очаква се внедряването на RRF да подпомогне по-силна инвестиционна активност до 2026 г. Износът също се възстанови и се очаква да догони външното търсене през остатъка от 2024 г. и следващите години.

Като цяло се предвижда растежът на БВП да се ускори от 2,4% през 2024 г. до около 3% през 2025 г. и 2026 г.

Силни увеличения на заплатите на фона на свит пазар на труда

Коефициентът на безработица остана нисък на фона на ограниченото освобождаване на работна ръка в производствения сектор, компенсирано от интензивното наемане в публичния сектор и услугите.

Увеличението на общата заетост през първата половина на 2024 г. беше придружено от подобрени нива на участие. Ръстът на заплатите се ускори допълнително, движен от стегнатия пазар на труда и въпреки спада на инфлацията.

Принос за динамиката на съвкупната работна заплата има ръстът на заплатите в обществения сектор и увеличението на минималната работна заплата с 19,6% през януари 2024 г.

Занапред пазарът на труда ще остане стегнат, докато ограниченият и намаляващ набор от безработни и обезкуражено население ще поддържа заетостта почти постоянна.

При тези условия се очаква фирмите да ограничат наемането на нови служители, като ограничат наддаването на заплатите и постепенно намалят растежа на номиналните заплати до средния исторически темп от около 8-9%.

Инфлацията се очаква да спадне

След стабилно забавяне през 2023 г. и първите четири месеца на 2024 г. инфлацията по ХИПЦ остана като цяло постоянна през летните месеци и след това спадна от 2,4% през август до 1,5% през септември. През периода май-август 2024 г. продължаващият спад на инфлацията при неенергийните промишлени стоки беше до голяма степен компенсиран от изразения сезонен пик в инфлацията на туристическите услуги.

Увеличението на цените на туристическите услуги е над обичайната сезонна тенденция и се обяснява с по-високата заетост на хотелите и броя на туристите в сравнение с миналата година. Резкият спад на инфлацията през септември се дължи до голяма степен на намалените цени на горивата.

През 2025 г. инфлацията се очаква да намалее до 2,3%, като се възползва от отрицателната енергийна инфлация и ниската инфлация на промишлените стоки, както и от базовите ефекти от скоковете на цените на туристическите услуги през 2024 г.

Очаква се общата инфлация през 2026 г. да се повиши, движена от инфлацията на услугите.

Държавният дефицит вече не намалява

Дефицитът на консолидирания държавен бюджет на България се очаква да нарасне до 2,6% от БВП през 2024 г. спрямо 2% през 2023 г. Увеличенията на обществените пенсии и заплати, одобрени през 2022 г., продължават да оказват влияние през 2024 г. Развитието в разходната част надвишава нарастващите приходи от осигурителни вноски и преки данъци, които се възползват от благоприятната динамика на заетостта.

Дивидентът от 100% за държавните предприятия остава в сила и усилията за увеличаване на събираемостта на приходите включват по-строг контрол върху стоките с висок фискален риск от 2024 г.

За 2025 г. се предвижда дефицитът леко да нарасне до 2,8% от БВП. Разходите за обществени пенсии и заплати ще продължат да нарастват, но с по-бавни темпове, особено за пенсиите.

Очаква се публичните инвестиции да се увеличат в сравнение с 2024 г., също така водени от напредъка в изпълнението на RRP и от натрупването на военни разходи, регистрирани при доставката.

От страна на приходите социалноосигурителните вноски се очаква да нарастват по-бързо от другите приходи, в съответствие с очакваното развитие на заплатите, докато се предвижда намаление на приходите от корпорациите.

Прогнозите са дефицитът да остане на 2,8% от БВП през 2026 г. Публичните инвестиции се очаква да останат стабилни на фона на ускореното изпълнение на ППР.

Очаква се приходите да нарастват пропорционално на икономическото развитие, компенсирайки до голяма степен допълнителните разходи.

Предвижда се съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет да намалее от 24,5% през 2024 г. на 23,1% през 2025 г. и да се върне обратно до 24,5% през 2026 г., като колебанията до голяма степен се обясняват с корекцията наличности-потоци през 2025 г.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук