Европейската комисия (ЕК) обяви, че се наблюдава ръст в инвестициите в образованието в страните членки на съюза, според информация от пресслужбата на ЕК.
Публичните разходи за образование започват да се възстановяват след спада, причинен от пандемията от COVID-19, макар все още да не са достигнали предкризисните нива. Този извод се съдържа в доклада „Инвестиране в образованието“ за 2025 г., представен от Европейската комисия.
Увеличаването на финансирането в образованието подкрепя конкурентоспособността на ЕС и е от полза за обществото.
През 2023 г. страните от ЕС са вложили общо 806 милиарда евро в образованието. Националните разходи за образование вече представляват средно 9,6% от общите публични разходи и 4,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), с някои вариации между държавите членки.
Според последните прогнози, ако до 2030 г. повече хора повишат основните си умения, БВП на европейските нации може да нарасне с между 8 и 10 процента над текущите прогнози. Освен това, висшето образование обикновено води до по-високи доходи: допълнителна година обучение може да увеличи доходите с 7%, заявяват от ЕК.
„Инвестициите в образованието са вложение, а не разход. ЕС трябва да е готов за бъдещето. Положителната тенденция, показана в доклада, сочи, че образованието в ЕС отново е основен фактор за конкурентоспособността и икономическата устойчивост. Затова предложената нова многогодишна финансова рамка, представена на 16 юли 2025 г., цели да увеличи финансирането в образованието и уменията чрез национални и регионални партньорства, нов Европейски фонд за конкурентоспособност и разширена програма „Еразъм +“, коментира Роксана Мънзату, изпълнителният заместник-председател на ЕК по социалните права и уменията.
Новата рамка на ЕС за икономическо управление и Съюзът на уменията предлага възможности за стратегически инвестиции в образованието, сочат от пресслужбата на ЕК. Въпреки че основната отговорност за финансирането на образованието е на националните правителства, ресурсите от ЕС играят ключова роля за развитието на адаптивна и квалифицирана работна сила, особено в контекста на екологичния и цифровия преход.
Около 148 милиарда евро са предвидени за образование и умения в периода 2021—2027 г. чрез инструменти като „Еразъм +“ и Европейския социален фонд +. Още 75 милиарда евро бяха отпуснати за инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост за периода 2021—2026 г. Допълнителни средства за научни изследвания в образованието се осигуряват чрез „Хоризонт Европа“, съобщиха от пресслужбата на ЕК.
В доклада се посочва, че средните публични разходи за образование в ЕС по време на пандемията паднаха от 10 на сто през 2019 г. до 9,3 на сто през 2020 г. и останаха относително стабилни на исторически ниски нива през 2021 г. и 2022 г. През 2023 г. обаче се отчита ръст до 9,6 на сто. Данните са от Евростат (Eurostat COFOG data).
За България цифрите показват, че през 2023 г. публичните разходи за образование като процент от общите публични разходи достигат нивото от 2019 г. преди пандемията – 10,5 на сто. Средствата за образование, изразени като процент от БВП, нарастват от 3,8 на сто през 2019 г. до 4,1 на сто през 2023 г.
Стратегическото значение на качественото приобщаващо образование и квалифицираната работна сила за конкурентоспособността, социалното сближаване и устойчивото развитие на Европа бяха подчертавани и в становище на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), гласувано на пленарната сесия през юли тази година. Докладчиците по темата, по която Европейската комисия поиска становище от ЕИСК, бяха членовете на ЕИСК Татяна Бабраускене (Литва, група „Работници“), Юстина Калина Охедзан (Полша, група „Организации на гражданското общество“) и Мария Минчева (България, група „Работодатели“).
В становището се посочва, че в европейските нации са необходими радикални системни реформи и инвестиции в приобщаващо и качествено образование, за да се преодолеят предизвикателства като постоянния недостиг на умения и несъответствието на уменията, недостига на работна сила и привличането на учители и обучители.
Глобалната конкурентоспособност на Европа зависи от способността ѝ да развива и задържа добре обучена и гъвкава работна сила, отбелязва Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, цитирана от пресслужбата на ЕИСК на сайта на институцията.
