Скандий, берилий и галий: Тези суровини привличат вниманието на медиите и неведнъж се свързват с териториални заплахи от страна на Доналд Тръмп, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа, която обединява 23 европейски информационни агенции, включително БТА. Каква е причината тези почти непознати материали да играят толкова важна роля на световната икономическа сцена? Какъв е подходът на ЕС, за да осигури техните доставки?
Редкоземни елементи и критични суровини: Европейският съюз има спешна нужда от тях, за да напредне в своите стратегически икономически проекти. Въпреки това, 27-членната структура е силно зависима от вноса от държави като Китай.
На първо място: Какви материали имаме предвид?
Европейският съюз е идентифицирал 34 критични суровини (CRM), от които 17 са определени като стратегически суровини (SRM). Този списък съдържа елементи като кобалт, мед, волфрам, литий и никел.
Критичните суровини играят ключова роля за икономиката на ЕС. Рискът от прекъсване на доставките им е значителен: техните източници са ограничени и нямат добри заместители. „Някои от тези елементи са почти незаменими или са с висока цена“, твърди Джон Сиймън, изследовател в Френския институт за международни отношения (Ifri).
Стратегическите суровини не бива да се смесват с редкоземните елементи, които включват 17 химични елемента, предимно метали, а някои от тях не са чак толкова редки. В тази категория влизат елементи като церий, европий, ербий и итрий. Всички редкоземни елементи са част от списъка на ЕС с критични суровини.
„Колкото по-голямо е търсенето на тези суровини, толкова повече се увеличава конкуренцията по отношение на откритията им. Проблемът е в баланса между разходите за добив и текущите пазарни цени,“ добавя Сиймън.
Защо ЕС има нужда от тях?
В май 2024 г. влезе в сила Регламент на ЕС за критични суровини. Той има за цел да засили стратегическата икономика на блока чрез подобряване и разнообразяване на доставките.
С документа се определят цели за вътрешния капацитет по веригата на доставки на стратегически суровини, които да бъдат постигнати до 2030 година: 10% от годишните потребности на ЕС за добив, 40% за преработка и 25% за рециклиране. Не повече от 65% от годишните нужди на ЕС от всяка стратегическа суровина трябва да идват от трети страни.
Очаква се скачачки растеж на търсенето в следващите години, тъй като критичните суровини и редкоземните елементи са съществени за плана на ЕС за преход от изкопаеми горива. Основни компоненти на зеления преход в ЕС, като батерии и слънчеви панели, нуждаят от тези суровини. Те също така са важни за промишлените вериги за доставки и за обикновени продукти като мобилни телефони. Освен това, те играят роля в разработването на съдържателни технологии в сектора на отбраната.
Например, се очаква търсенето на литиеви батерии, използвани за захранване на електрически автомобили и системи за съхранение на енергия, да расте 12 пъти до 2030 година и 21 пъти до 2050 година в сравнение с настоящите данни.
Очакванията са търсенето на редкоземни метали, използвани във вятърни турбини и електрически превозни средства, да се увеличи с пет-шест пъти до 2030 г. и с шест-седем пъти до 2050 г.
Комисията планира да подкрепи почти 50 проекта и компании в страните членки, за да постигне поставените цели за доставка, преработка и рециклиране на редкоземни метали.
На последната сесия Европейската комисия обяви списък с 47 „стратегически проекта“, включващ открития на мини за литий и волфрам, в контекста на усилията за намаляване на зависимостта от Китай.
Има ли доставки в рамките на блока?
Европейският съюз може да разчита на своите членки само за част от нуждите по отношение на някои критични суровини. Към момента не се извършва добив на редкоземни елементи в Европа, макар и да има известни находища.
Германия например разполага с най-големите запаси от литий в Европа, осмият по големина в света, но страната е единственият важен производител в региона. Въпреки това, местните общности в Португалия оказват съпротива на добива.
Испанската конфедерация на производителите на минерални суровини (Primigea) подчертава, че Европа спешно трябва да изпълни подробни геоложки проучвания, за да възвърне автономията си, загубена заради 40-годишната зависимост от чуждестранни ресурси. Според конфедерацията Испания е страна с голям потенциал за добив на ключови суровини.
Страната е вторият по големина производител на мед и манган в ЕС. Под натиска на Брюксел, желаещ да подобри индустриалната независимост, испанското правителство наскоро представи план за ускоряване на проучванията на подземните ресурси в страната. „Испания разполага с много богат набор от подземни ресурси, особено по отношение на стратегическите минерали,“ подчертава Естер Бойсереу, геолог в Испанския институт по геология и минно дело (IGME).
Въпреки че и в този случай добивът среща опозиция от местното население, загрижено за потенциалните нарушения и инциденти, свързани с проектите, особено относно потреблението на вода и използването на химикали за извличане на металите.
Съживяването на сектора ще увеличи „риска от инциденти“ и ще влоши „социалните и екологичните въздействия, които са изправени пред добивната индустрия“, се посочва в коментар на екологичната група „Приятели на Земята“, която критикува и „липсата на прозрачност“ от страна на властите.
Откъде внася суровини ЕС?
В момента, ЕС разчита на външни източници за по-голямата част от критичните суровини. Например, от 2024 година, Турция ще доставя 98% от бора за блока, а Китай – 100% от доставките на тежки редкоземни елементи, като европий, тербий или итрий.
От своя страна, Южна Африка задоволява 71% от нуждите на ЕС от платинови метали.
Друг важен източник е Демократична република Конго: 63% от световните количества кобалт, използвани за батерии и елитни сплави, идват от тази страна, която страда от постоянни конфликти.
ЕС прави усилия да разнообрази своите доставки, но резултатите са променливи.
През 2024 г. Комисията подписа меморандум за разбирателство с Руанда по отношение на критични суровини, с цел намаляване на зависимостта от Китай за ресурси като литий, калай или злато. В замяна Руанда би получила финансиране за развитие на минната си индустрия.
Още от самото начало, обаче, имаше спорове, тъй като руандийските войски са замесени в конфликти в региона на Демократична република Конго, богат на минерали. Поради военната ескалация в Северно Киву, Европейският парламент призова през февруари за прекратяване на меморандума.
Белгия агресивно лобира за налагане на санкции на Руанда заради подкрепата ѝ за бунтовническата групировка М23 в Демократична република Конго и за прекратяване на действие на меморандума. Комисията обаче настоява, че спирането би било неефективно. В същото време, миналата седмица, Руанда обяви за прекратяване на дипломатическите си отношения с Белгия.
Гренландия и Украйна ли са решението?
Ресурсите на Гренландия привлекли интереса на САЩ. Коментарите на президента Доналд Тръмп относно завладяване на автономната датска територия предизвикаха стрес в Копенхаген и Брюксел.
Гренландия разполага с литий, графит за батерии и редкоземни елементи. Геоложката служба на Дания и Гренландия (GEUS) оценява профилите на редкоземните елементи в Гренландия на 36.1 милиарда тона.
Въпреки успешния интерес, броят на проектите за добив, за които се предполага, е доста малък, според Якоб Кльове Кайдинг, старши консултант в шефа за картографиране и минерални ресурси на Геоложката служба на Дания и Гренландия.
„Всички компании изразяват амбиции за разработване на мина, но малко проекти по-близо до реализация,“ казва той. Индустрията представлява само около 1% от икономиката на Гренландия. Ресурсите на острова остават практически неизползвани, а полезните изкопаеми се разглеждат като преимущество за постигането на независимост – задача, за която повечето от 57 000 жители на острова симпатизират.
В действителност, пътят от лиценз до продуктивно производство е дълъг. Административните пречки, тежките арктически условия и ограничената инфраструктура затрудняват успешното печелене на средства от добивите.
С поглед на изток, Комисията определи Украйна като „потенциален източник на над двадесет критични суровини“.
В страната се извършва добив на три критични минерала: манган, титан и графит, ключови за електрическите батерии. Украйна притежава „20% от предполагаемите световни ресурси от последния минерал“, отбелязва френската Служба за геоложки и минни проучвания (BRGM).
Очаква се в подземните пластове на Украйна да се крият запаси от милиарди тона редкоземни елементи, но също и от други стратегически материали като графит или литий. Въпреки това, голяма част от находищата се намират в регионите, контролирани от Русия.
Украйна е близо до подписване на споразумение за минералите със САЩ. „Една от целите, които имаме, е да подпишем скоро споразумение относно редкоземните материали с Украйна, която има изключителна стойност по отношение на тези суровини,“ коментира Тръмп неотдавна. Той оказва натиск върху президента Володимир Зеленски да сключи икономически сделки, за да компенсира подкрепата на САЩ в борбата срещу руската инвазия в Украйна.
ЕС опита да се включи в инициативата с Украйна по отношение на минералите още през 2021 г., когато стартира стратегическо партньорство в сферата на суровините. Нахлуването на Русия през 2022 г. блокира реализацията на тези планове, оставяйки блока в забавяне.
В края на февруари Франция също обяви, че води разговори с Украйна за достъп до минералните ѝ ресурси, включително за военни нужди. Преговорите между двете страни започнаха през октомври и се водят от министерствата на отбраната.
В контекста на тези преговори, за разлика от Тръмп, Франция не е търсила от Украйна консесии относно минерали в името на подкрепата за войната срещу Русия, пояснява министърът на отбраната Себастиан Льокорню.
