Европейски медии за срещата в София: Sorry, Бойко, Балканите не са Словакия

Срещата на върха в София между ЕС и западнобалканските кандидати за пълноправно членство премина горе-долу според очакванията, поне що се отнася до вътрешната проблематиката на Европейския съюз. „Нищо ново на Балканите“, обобщи „Дойче веле“ в коментар за резултатът от форума. ЕС обеща, че някой ден държавите от Западните Балкани ще бъдат приети в клуба на благоденствието и сигурността. Те пък обещаха, че ще положат всички възможни усилия, за да осъществят реформите и да изпълнят строгите критерии за членство.

„Това го слушаме вече от 15 години – от срещата на върха в Солун през 2003 година. И така ще продължава още десетина години. Поне що се отнася до най-слабите кандидати на опашката – Косово и Босна и Херцеговина“ – коментира Б. Ригерт за „Дойче веле“.

Като че ли тази предсказуемост предопредели събитието да премине не по предвидения дневен ред, а да се концентрира върху по-наболели проблеми – Донълд Тръмп и отношенията със САЩ.

Все пак някои неща станаха малко по-ясни и честно изречени. Според „Политико“ срещата не е била „подновяване на брачни клетви“, тъй като сватбената церемония още не се е състояла. По-скоро е приличала на потвърждаване на намерението на годеници да се вземат, като сега се единият се прави на по-недостъпен. Преди 15 години на същия форум в Солун ЕС заяви на страните от Западните Балкани, че те всички вървят заедно и могат един ден да се присъединят към блока, но досега само една от тях – Хървтия – действително бе приета.

Сега обстоятелствата накараха ЕС да върне региона в дневния си ред. Това е необходимо за противопоставяне на нарастващото руско и турско влияние там. Целта на срещата в българската столица бе Западните Балкани да бъдат върнати „в правилния коловоз“. Накрая все пак се оказа, че западнобалканските кандидати за членство ще трябва да продължат да полагат усилия и да се учат на търпение. Все още финансовите помощи от ЕС и политическата солидарност са сериозен стимул. Същевременно обаче Русия, Турция и Китай са готови да запълнят вакуума, ако в Босна, Сърбия или Албания желанието за присъединяване към ЕС отслабне, пише в коментара на „Дойче веле“.

Срещата завърши с топли думи за засилени връзки с и между балканските дължави от страна на президента на Европейския съвет Доналд Туск, председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и българския премиер Бойко Борисов, но имаше и охлаждане на ентусиазма.

Френският президент Макрон направи скептично изказване, в което даде да се разбере, че позицията му е първо да се реформира самият ЕС и след това да се мисли за разширяване. Това категорично противоречи на позицията на България, изразена от Борисов, който, според „Ханделсблат“, иска да даде тласък на европейското разширяване и да остави „това наследство от българското европредседателство“. Усилията на България в тази посока не остават неоценени, но те не срещнаха достатъчна готовност в другите държави. Испания, например, ще бъде крайно резервирана към всичко, свързано с Косово, тъй като тя вижда в тази страна лош пример за Каталуния.

„Дойче веле“ обобщи наблюдението, че апетитът на повечето стари членове да приемат нови страни и да си навличат нови проблеми е намалял значително.

„Политико“ формулира 5 генерални извода по отношение на ЕС и Западните Балкани от срещата в София:

1/ Членството на страните от този регион остава „в перспектива“

Финалната декларация заявява „единодушна подкрепа“ за „европейската перспектива“ на Западните Балкани. Формулиравката е умишлено неясна. Редица правителства в ЕС не са убедени, че някои от страните под въпрос стават за техния клуб. Има и опасения от реакция на гласоподавателите, тъй като опозицията на разширяването значително нарастна през последите 15 години. Наистина някои лидери като Ангела Меркел и австриецът Себастиан Курц изразиха подкрепа за разширяването, надхвърляща формулиравката от декларацията. В София, обаче, Макрон предпочете да говори за „закотвяне“ на Западнита Балкани към ЕС, вместо за присъединяване;

2/ Тирана и Скопие бяха оставени „да се потят“

Решението за Албания и Македония ще бъде взето на срещата в Брюксел през юни, но е ясно, че двете страни ще трябва да направят повече, за да имат шанс. Македония трябва да разреши спора с Гърция за името си, а Албания е под напрежение да скърши организираната престъпност и нелегалната емиграция. Албанският премиер Еди Рама се оплака от новите условия, които бяха предявени към двете страни преди разговорите за членство дори да са започнали. По думите му ситуацията става все по-сложна и непредсказуема. Все пак той заяви, че е обнадежден за възможностите пред Албания въпреки изказването на Макрон;

3/ Никой няма да се присъедини скоро

През миналата година Юнкер изненада всички, като спомена 2025 година за времева рамка на възможно влизане на Сърбия и Черна гора в блока, но сега вече за краен срок не става дума. Запитана на пресконференция какво мисли за 2025 година, Меркал бе категорична:

„Не мисля за крайни срокове. Членството се базира на реален прогрес. Няма общо с времеви хоризонти, става дума какво е постигнато по отношение на върховенство на закона, борбата с корупцията и други поставени условия, като граничните спорове“;

4/ Главоблъсканицата около Косово продължава

Доста иронично е, че една от страните, които произвеждат най-големи главоболия за ЕС, бе създадена с помощта на Запада. Белград продължава да гледа на Косово като на откъснала се провинция и, с подкрепата на Русия и Китай, предотвратява приеманато й в ООН. Фактът, че 5 члена на ЕС също не признават независимо Косово, прави срещите като тази в София още по-трудни. В крайната декларация от българската столица 6-те балкански страни са наречени „партньори“, за да се избегне конфузията с тези, които не признават Косово за държава. ЕС даде ясно да се разбере, че нито Прищина, нито Белград могат да се надяват на членство, ако не изгладят тежките си различия;

5/ Sorry, Бойко, това не е Словакия

Домакинът на срещата Бойко Борисов се възпротиви на настроенията срещу балканските страни. Той изтъкна, че ако всички страни от Западните Балкани бяха една държава, тя щеше да има БВП 96 милиарда евро – колкото Словакия. Населението й пък ще е по-малко от румънското.

„Това ли е големият страх? Това ли е, което плаши ЕС?“ – запита той при закриването на пресконференцията.

Въпросът провокира дори Туск, който прояви личен интерес към региона, да изтъкне, че скорошната история на тази част от Европа е далеч по-тъмна и сложна от тази на Словакия.

„Когато става дума за проблеми на глава от населението, Западнита Балкани са много по-големи от, да кажем, от Германия или Франция“ – подчерта той.

В крайна сметка, тъй като Балканите не поднесоха изненади, участниците в срещата се концентрираха върху по-належащата от тяхна гледна точка тема за САЩ и Тръмп.

Никога досега европейски лидери не са критикували толкова остро действащ американски президент, коментира „Дойче веле“. За тях политиката на Тръмп е непонятна и неправилна. Тя е рискована и няма нищо общо със солидарността. Меркел, Макрон, Мей и сие отдавна са наясно с това. Ето, че сега го изразяват и се споразумяват за контрамерки. ЕС не разполага с много възможности да се опълчи на най-голямата икономическа сила. Но Общността трябва да опита всичко. ЕС не може да се остави да бъде изнудван от бившите си приятели. Това беше ясното и правилно послание от срещата в София.

Европа трябва да порасне. И то много бързо. Първата стъпка беше направена в София. Впрочем, преди 20 години при прекратяването на гражданската война на Балканите и в усилията за постигане на мир САЩ и ЕС бяха рамо до рамо. Днес това е немислимо. Времената се промениха толкова много.