Европейският съюз на 30 май най-накрая се съгласи за частично ембарго на руския петрол след месеци на забавяне и разногласия.
Този ход обаче беше критикуван от някои украинци и поддръжници на Украйна като „твърде малко и твърде късно“.
„Ако питате мен, бих казал твърде бавно, твърде късно и определено недостатъчно“, каза пред „Ройтерс“ Игор Жовква, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски.
Парадоксално е, че самите държави, които подкрепят Украйна, дадоха възможност на руския диктатор Владимир Путин да получи милиарди долари приходи от петрол и газ, финансирайки агресията си срещу Украйна.
Откакто Путин стартира пълномащабната си инвазия в Украйна на 24 февруари, в Европейския съюз имаше много призиви за петролно и газово ембарго срещу Русия. Основната цел на ембаргото е Путин да бъде лишен от възможността да финансира войната.
Петролното ембарго ще бъде по-малко болезнено за европейската икономика, тъй като би било сравнително лесно да се замени руският петрол с друг.
Газовото ембарго е по-трудно достижимо, тъй като ще отнеме повече време и усилия, докато Европейският съюз изцяло се отърве от руския газ.
Анализаторите обаче твърдят, че и двете са осъществими, а основният въпрос е политическата воля.
Европейските правителства ще трябва да устоят на натиска от интереси, бизнес лобита и руски агенти на влияние.
Въпреки че има напредък по въпроса с петролното ембарго, въпросът за ембаргото за газ все още е противоречив.
„Русия иска да види на такива срещи не единен ЕС, а 27 отделни държави – фрагменти, които не могат да бъдат събрани“, каза Зеленски на 30 май. „Днес виждаме едновременно как руската офанзива в Донбас унищожава нашите градове и как единството на Европа рискува да бъде разбито“.
Статистика
На 31 май ЕС се съгласи да наложи ембарго върху морските доставки на руски суров петрол в рамките на шест месеца и върху рафинираните петролни продукти в рамките на осем месеца.
Тръбопроводният петрол ще бъде „временно“ освободен от ембаргото за неопределен период от време, тъй като Унгария, Словакия и Чехия ще могат да внасят руски петрол по тръбопровода „Дружба“ след края на 2022 г.
Морските доставки на руски петрол, които са обект на ембаргото, представляват повече от 60% от вноса на руски петрол в ЕС. Освен това Полша и Германия се ангажираха да спрат вноса си на руски петрол по тръбопровод, което се очаква да намали общия внос на руски петрол в ЕС до 90% до края на 2022 г.
Зависимостта на Европа от руската енергия е значителна – резултат от това, което критиците виждат като провал и нежелание на ЕС да диверсифицира своите енергийни източници в продължение на много години.
Руският газ представлява около 40% от потреблението на ЕС, а руският нефт и нефтопродуктите са около 30%.
ЕС плати десетки милиарди евро за руски петрол и газ от началото на инвазията, което позволи на руската икономика да устои на санкциите и позволи на Путин да продължи скъпо струващата си инвазия в Украйна.
Зависимостта на Русия от европейския пазар на петрол и газ също е огромна, което потенциално ще доведе до пагубни последици за страната-агресор, когато ембаргото бъде наложено.
Русия изнася 70% от своя газ и 60% от петрола и нефтопродуктите си за Европа. Освен това петролът и газът представляват половината от руския бюджет и половината от неговия износ.
Пренасочване на доставките на петрол
Има мнение, че петролното ембарго ще бъде безполезно, защото Русия ще може да отклони износа към други страни – като Индия и Китай. Един от неговите привърженици е немският икономист Йорг Шиндлер.
Александър Харченко, управляващ директор на Центъра за изследване на енергийната индустрия, базиран в Киев, не е съгласен с тази теория. Той каза пред Kyiv Independent, че няма петролни тръбопроводи, които да доставят този петрол някъде другаде, както и няма възможност за транспортиране на по-голямата част от този петрол с танкери. Освен това на петролния пазар има ожесточена конкуренция и Русия няма да може да си проправи път там, добави той.
Харченко каза, че Русия ще може да продава само малка част от петрола с огромни отстъпки.
Михаил Крутихин, партньор в руската консултантска компания RusEnergy, и Олег Буклемишев, ръководител на Руската асоциация на независимите центрове за икономически анализ, се съгласиха, че е малко вероятно Русия да пренасочи по-голямата част от доставките си на петрол към Китай, Индия и други пазари, както пише Deutsche Welle .
Те казаха, че Русия няма необходимите петролни тръбопроводи и логистика и че ще трябва да се конкурира със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства за нови пазари.
Противопоставяне на ембаргото
Обичайният аргумент срещу ембаргото е, че европейската икономика ще понесе значителни разходи, а цените на енергията ще скочат още повече.
Поддръжниците на Украйна обаче твърдят, че извънредните времена изискват извънредни решения и Европа трябва да понесе някои трудности, ако иска да спре агресията на Русия. Освен това анализаторите казват, че в крайна сметка пазарът вероятно ще се адаптира и трудностите няма да бъдат толкова драстични, ако ембаргото стане постепенно.
Унгария е най-яркият противник на петролното ембарго. Страната се оглавява от Виктор Орбан, дългогодишен приятел на Путин.
Други страни, които са хладни по отношение на ембаргото, са Германия, Словакия, Австрия и Чехия.
Въпреки че страни като Словакия зависят много от руския петрол, те нямат отношения с Путин, подобни на отношенията на Унгария, казва украинският политически анализатор Владимир Фесенко.
Първоначално Германия беше против ембаргото върху руския петрол, но след това промени позицията си.
Фесенко твърди, че забавянето на ембаргото се дължи както на бизнес лобита, така и на руското политическо влияние.
„Икономическите интереси доминират, а политиката е допълнителен фактор“, каза той пред Kyiv Independent. „Путин корумпира част от европейските елити и средствата за масова информация“.
Има силно руско лоби в Гърция, Германия, Австрия, Франция и Италия, добави Фесенко. Освен това Франция и Германия в момента се опитват да преговарят с Путин, което също може да обясни забавянето им с ембаргото, каза той.
„Те подкрепят морално Украйна, но когато става въпрос за решения, започват да се колебаят и да маневрират“, добави той.
Газово ембарго
Ситуацията с газовото ембарго е по-трудна, отколкото с петрола. Докато петролът може да се транспортира както с танкер, така и с тръбопровод, газът се транспортира предимно по тръбопроводи. Алтернативният вариант – доставка на втечнен природен газ по море – е по-малко разпространен и по-слабо развит.
Икономистите са съгласни, че бърза замяна на целия руски газ ще бъде невъзможна. Харченко каза, че е малко вероятно това да се случи в рамките на няколко седмици или месеци.
ЕС все още се противопоставя предимно на газовото ембарго. Австрийският канцлер Карл Нехамер заяви на 31 май, че газовото ембарго няма да бъде включено в следващия пакет от санкции на ЕС срещу Русия.
Анализаторите обаче казват, че постепенното намаляване на доставките на руски газ до нула е възможно. Харченко каза, че е възможно да се отървем от руския газ за година и половина.
Има анализатори, които се опитват да докажат, че това е невъзможно, но те са предимно такива, подкрепяни от руския газов гигант „Газпром“, добави той.
ЕС обмисля компенсиране на загубените руски доставки чрез увеличаване на вноса на втечнен природен газ, повишаване на енергийната ефективност и разработване на ядрена енергия и други алтернативни източници на енергия.
Европа може постепенно да създаде инфраструктура, включително тръбопроводи, за транспортиране на газ от конкурентите на Русия, каза Харченко.
Някои държави вече започнаха да се движат в тази посока.
По време на инвазията, Германия намали дела на руския газ в потреблението си от 35% на 12%.
Изнудването на Русия
Докато Европа обмисляше петролното и газовото ембарго, Путин прибегна до изнудване.
През март Путин поиска европейските потребители да плащат за газ в рубли в опит да укрепи руската валута на фона на нейното обезценяване поради санкциите. Това беше нарушение на договорите за доставка на газ, които предвиждаха плащане в долари и евро, както и на европейските санкции срещу Русия.
В крайна сметка Европейският съюз отказа да плати в рубли. В резултат на това, Кремъл измисли схема, според която купувачите са задължени да депозират евро или долари в сметка в руската „Газпромбанк“, която трябва да ги конвертира в рубли и да прехвърли плащането на руския газов гигант „Газпром“.
Тим Макфий, говорител на Европейската комисия, каза на 12 май, че схемата ще наруши санкциите на ЕС, защото включва централната банка на Русия, която е санкционирана от Европейския съюз.
Някои компании са открили сметки в „Газпромбанк“ по тази схема, но нейната законност все още се разглежда от Европейската комисия.
Харченко твърди, че новата схема е просто опит на Путин да се спаси. Това всъщност не помага на руската икономика и не укрепва рублата, добави той.
През април Русия отново прибегна до изнудване, спирайки доставките на газ за Полша и България поради отказа им да плащат за газа в рубли. Русия също спря износа на газ за Финландия на 21 май и за Нидерландия на 31 май.
Този ход се разглежда като отмъщение от страна на Русия за подкрепата на държавите от ЕС за Украйна, както и за намерението на Финландия да се присъедини към НАТО.
„Колкото по-лошо е изнудването от страна на Русия, толкова по-бързо те ще отхвърлят руския газ“, каза Харченко.
Текстът е публикуван в „Kyiv Independent“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
