През март 2010г. Европейската комисия предложи, а държавите членки на Общността одобриха, Стратегията на ЕС „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж . В документа се определят конкретни цели, които трябва да бъдат постигнати през следващото десетилетие, в области като заетостта, образованието, използването на енергия и иновациите, за да бъде преодоляна финансовата криза и да се помогне на Европа отново да поеме по пътя на икономическия растеж.
Европейската статистическа служба „Евростат” публикува данни, от които се вижда, че много от държавите членки са изпълнили плана по отношение на образованието.
Едната цел от стратегията „Европа 2020” беше почти 40% от хората между 30 и 34 години да имат висше образование до 2020г.
Делът на висшистите се е увеличил с близо 24% от 2002г. насам. Особено много се е увеличил процентът на жените с поне едно висше образование – от 24,5% през 2002г. до 44,9% днес. При мъжете също има ръст – от 22,6% до 34,9%.
Освен това броят на отпадащите от училище деца е намалял, отчита „Евростат”. През 2006г. 15,3% от учащите са напуснали класните стаи, докато през 2014г. те са били едва 10,6 на сто. Целта на Европейския съюз е през 2020г. броят на отпадащите ученици е да падне под 10%.
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ
Най-много висшисти на възраст между 30 и 34 години има в Литва, а най-малко в Румъния, отчита европейската статистическа служба.
През 2017г. повече от половината население на Европейския съюз е завършило ВУЗ. В Литва около 58% имат поне една академична степен, в Кипър – 55,8 на сто, в Ирландия – 53,5%, в Люксембург – 52,7%, в Швеция – 51,3%.
В обратната страна на скалата се нарежда Румъния – 26,3%, Италия – 26,9% и Хърватия – 28,7%.
Четиринадесет държави членки вече са преизпълнили стратегията 2020 – Чехия, Дания, Естония, Гърция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Холандия, Австрия, Полша, Словения, Финландия и Швеция.
ОТПАДАНЕ ОТ УЧИЛИЩЕ
Най-малък дял на отпадащи ученици, според „Евростат”, има в Хърватия, а най-голям – в Малта.
В Хърватия само 3,1% от децата са напуснали преждевременно училище, в Словения – 4,3%, в Полша – 5%, в Ирландия – 5,1 на сто. За съжаление, 18,6% от децата в Малта са спрели да посещават учебните си часове, в Испания – 18,3%, в Румъния – 18,1%.
И при този показател има държави, които са преизпълнили плана максимум – Белгия, Дания, Ирландия, Гърция, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Австрия, Словения.
КАКВО ПОКАЗВА СТАТИСТИКАТА ЗА БЪЛГАРИЯ?
България е съвсем близо да преизпълни заложените в „Европа 2020” цели. Относно висшето образование, целта на нашата страна е 36% от хората между 30 и 34 години да имат една академична степен. Към края на 2017г. висшистите са били 32,8 на сто, като от тях 40,5% са жени, а 25,5 на сто – мъже.
Ръстът за България е огромен – „Евростат” прави сравнение с 2002г. Тогава у нас хората с висше образование между 30 и 34 години са били 23,2% – от тях 17,7 на сто – мъже, а 28,8% – жени.
Само за сравнение, целта на ЕС е до 2020г. около 40% от младите хора да завършат университет. Към края на 2017г. Европа се е доближила до целта си като 39,9% от 30-годишните са имали академична степен.
Това означава, че България изключително много се доближава до средните за Общността данни.
По отношение на показателя „отпадане от училище”, ситуацията в страната ни се подобрява. Целта на България е през 2020г. максимум 11% от децата да са спрели да ходят на училище. Към края на 2017г. в България 12,7% от учениците са спрели преждевременно да посещават класната стая – 13,5% момичета и 12% момчета.
В Европа този процент е 10,6, а целта е 10 на сто.
ДЪРЖАВИТЕ ИЗВЪН ЕС
„Евростат” показва резултатите и на няколко държави извън Европейския съюз. В Македония например 30,6% от хората между 30 и 34 години са имали висше образование към края на 2017г., а в Турция – 27,3 на сто.
Отпадналите ученици в Македония са били 8,5%, а в Турция – 32,5 на сто.
