В действителност, както и на световните първенства по футбол, в „Евровизия“ не се състезават участниците помежду си, а телевизиите и федерациите. Но както и в световните първенства, няма значение какво казва теорията.
Политическите конфликти намират любопитни начини да се проявят. Студената война често се развива в условия на шахматни игри или шампионати по хокей на лед. А в случая с „Евровизия“, конкурсът представлява ера, в теорията за мира и хармонията след Втората световна война. Песните, гласуването, поздравите са несериозната и музикална обвивка, която, ако открехнете малко, откривате конфликти, миграционни течения, скрити кризи.
Истинската евродрама е зад завесата, пише испанското издание на „Венити Феър“.
СЛУЧАЙ 1: СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ С БАЛКАНИТЕ
2007 г., Испания след представянето на „Евровизия“.
Мирис на трагедия, възмущение и призиви „желязната завеса“ да се издигне отново. Групата D’Nash току-що е завършила на 20-то място. Победител е представителката на Сърбия Мария Шерифович с нейната песен „Молитва“, която е получила 12 точки от Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения.
„Разбира се, че те гласуват помежду си“, оплаква се един от испанските коментатори. „Тези малки държави са много, така че ние никога няма да спечелим“, казва друг.
В годината на победата на „Молитва“ явно се откроиха два отделни блока на балканите: Сърбия, Черна гора и Македония, от една страна, и Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина, от друга. Краят на войната през 90-те години изглежда е оставил повече недоволство в Западните Балкани. Сърбия обаче се очертава като Швеция на юг, тъй като винаги получава повече точки от съседите си, а тя от своя страна гласува щедро за Босна, но останалите държави, на които е присъдила най-много точки, не принадлежат към нейния непосредствен културен кръг. И въпреки това Сърбия получава високи точки от всичките си съседи.
СЛУЧАЙ 2: ИЗРАЕЛ
Тук също откриваме трагедия: след касапницата в Мюнхен по време на олимпийските игри през 1972 г., страната е поканена да участва в Евровизия през 73-та година. В резултат на това няколко арабски държави отказаха да участват и по време на първата победа на Израел през 1978 г. с „A-ba-ni-bi“, е известно, че арабските телевизии спират излъчването след преброяването на гласовете. Всъщност, едва през 2005 г., Ливан излезе с песен, „Quand tout s’enfuit“, вече избрана от ливанската телевизия, но в крайна сметка се оттегли, тъй като законите на страната забраняват излъчването на новини за Израел, включително отказ за разпространение на изпълнението.
Третата победа на Израел в конкурса е тази на Дана Интернешънъл през 98 г., съвпадаща с 50-годишнината от създаването на държавата Израел.
И кога идва четвъртата и засега последна победа на Израел на фестивала? През 2018 г., навреме, за да отпразнуваме 70-годишнината от рождението на страната, след като са получили победа за 30-та и 50-та годишнина.
Много от феновете на самия фестивал се чудят дали е лицемерно да гледаш от другата страна и да се наслаждаваш на музикални изпълнения, независимо от вековния конфликт с палестинците и прилежащите арабски територии.
На следващата година, когато фестивалът се проведе в Йерусалим, Германия завърши историческия си вот към страната, като изпрати песен, наречена „Пътуване до Йерусалим“, изпълнена на английски, турски, немски и иврит, с послание за разбирателство между нациите, класическа тема в „Евровизия“.
През 2000 г. самият Израел си взе бележка, когато групата „Пинг Понг“ изпя песен за момче от Дамаск, срещащо се с израелско момиче, точно по време на преговорите на страната със Сирия за Голанските възвишения. В края на изпълнението те извадиха знамена на Израел и Сирия, скандирайки „Мир, мир“. Израелската телевизия получи стотици жалби и групата бе заклеймена от религиозните власти.
СЛУЧАЙ 3: ТУРЦИЯ, ГЪРЦИЯ И КИПЪР ИЛИ СЛУЧАЯТ НА ДВАМА СРЕЩУ ЕДИН
Светската омраза към Османската империя и конфликтът на остров Кипър намират всяка година ярко проявление, когато Гърция и Кипър обменят точки и игнорират Турция, другата воюваща страна. Едва през 2003 г. те гласуват за турската певица, която най-накрая печели. Македония е друга класика, игнорирана от гласовете на съседката си Гърция. Причината? Не по-малко показателен спор, който обхваща три десетилетия.
Окупацията на Турция в Кипър през 1974 г. и влизането му във фестивала на следващата година кара гърците да се оттеглят от конкурса – ситуация, която беше обърната няколко години по-късно.
Миграционните движения обясняват голяма част от обичайните потоци от гласове от една държава в друга. Обяснимо е, че Германия е изключително щедра към Турция заради всички турски германци, които живеят там. Турция спря да участва в конкурса през 2013 г., защото не беше съгласна с гласуването на журито и политиката членовете на Голямата петорка да отиват директно на финала.
СЛУЧАЙ 4: СКАНДИНАВИЯ И ЛЮБОВТА
Понякога тенденциите на гласуване в Евровизия не са симптом на вековна омраза, а на хармония между първи братовчеди. Северните страни разделят гласовете помежду си с почти религиозен плам. Любопитната тенденция е, че Швеция получава повече гласове от колегите си, отколкото им „раздава“. В шведското население има страхотна фестивална традиция – „Melodifestivalen“, откъдето има тенденция гласът да се разпределя по по-малко политически начин и повече за обективно удоволствие. Финландия дори участва с песен на шведски през 2012 г.
Ако всички телевизии приемат фестивала толкова сериозно, колкото скандинавците и Швеция в частност, би било съвсем друго нещо.
СЛУЧАЙ 5: БИВШИЯТ СССР
Бившите съветски републики се считат за трети блок заедно с Балканите и „викингите“, но отново, оранжевата революция и кримският конфликт дават съвсем друго направление. Русия става все по-трудно да печели гласовете сред бившите членове на Варшавския договор.
В балтийските страни младото население не е проруско настроено и това се отразява на всеобщия вот. Пример за това е, когато Русия не получи точки от Литва през 2015 г. Естония функционира като друга страна, разделена между възрастното население със съветско сърце и младежите, които се чувстват по-близо до скандинавската сфера.
Но Русия не е много скъпа и за грузинците. През 2009 г. на Грузия беше представена песен със заглавие „We don’t wanna put in“, която фонетично звучи почти като „Не искаме Путин“, по повод актуалния конфликт в Южна Осетия. Подканена от организаторите да избегне всякакъв вид политически нюанси и след отказ да го направи, страната е дисквалифицирана от конкурса.
Случаят с Украйна и Русия с Крим е най-новият пример за политизиране на фестивала. Джамала печели през 2016 г. с песента „1944 г“., която припомня за депортацията в Крим, поръчана от Сталин. Времето не може да бъде по-благоприятно. Журито на Русия и Украйна взаимно си присъдиха 0 точки, докато масовото гласуване показа по-голяма непринуденост или помирителен дух, като гласува с 10 и 12 точки.
През 2017 г. на участника от Русия беше забранено да влиза в Украйна за участие в концерти. Въпреки опитите за дистанционно представяне Русия най-накрая не участва и отказва да излъчи конкурса по телевизията.
Подобна ситуация се случи през 2012 г., когато Армения отказа да участва поради споровете си с Азербайджан, когато фестивалът се проведе същата година в Баку. Събитие, от което страната се възползва, за да стане международно известна с икономическо разгръщане и едно от най-зрелищнитепредставления, които помни конкурса.
СЛУЧАЙ 6: ИСПАНИЯ, ЗАГУБЕНИЯТ СЛУЧАЙ
Испания също има своя дял от политически разногласия. Победата на Масиел и „Ла ла Ла“ в Евровизия беше продадено като триумф за страната след десетилетия изолация и почти никаква роля сред международната общност. Във всеки случай, през следващата година Австрия отказа да участва именно като протест срещу диктатурата на Франко.
Испанската емиграция от петдесетте и шейсетте години се проявява чрез Швейцария, традиционната дестинация на испанския емигрант от онези години, и страната, която е присъдила най-много точки на Испания. Понастоящем нови емигранти от Германия или Великобритания винаги дават висок резултат при гласуването. И любопитно, или не, Албания. Тъй като имиграцията също работи в този смисъл, страната, за която Испания гласува най-много през последните години е Румъния, след дълги десетилетия, гласуване за Германия.
Не само инерциите на населението ръководят испанското участие в „Евровизия“. През 1982 г., в разгара на Фолкландската криза, случайно или не, представителката на Испания, Лусия се представя с тангото „El“, което беше несправедливо запокитено в ъгъла. Страната домакин е Великобритания.
