Организаторите на песенния конкурс „Евровизия“ предприеха едни от най-мащабните промени в правилата за гласуване през последното десетилетие. Мярката беше обявена в петък от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и е мотивирана с необходимостта от „повече доверие и прозрачност“ – формулировка, която прикрива сериозното политическо напрежение и нарастващия риск от бойкот, пред които конкурсът беше изправен.
Политически натиск и заплахи за оттегляне
Основната причина за промените е натрупаното напрежение между EBU и редица участващи държави, след като Израел стана обект на силни критики и обвинения за политическо влияние върху публичния вот.
Испания, Ирландия и Нидерландия – сред традиционно активните страни в конкурса – заплашиха, че ще се оттеглят от формата през 2026 г., ако Израел бъде допуснат отново.
Холандският обществен оператор AVROTROS заяви публично, че Израел е извършил „доказана намеса“ в последното издание на конкурса, включително чрез организирани кампании за гласуване от чуждестранни граждани.
Към този мотив AVROTROS добави и политически елемент – обвинение към Израел за „сериозно нарушение на свободата на печата“ в Газа.
За EBU това постави на масата не просто имиджов проблем, а реална опасност от разпадане на конкурса. Евровизия е проект, който съществува само благодарение на участието и вноските на националните оператори. Ако няколко от най-големите от тях се оттеглят, структурата му може да бъде разклатена.
Прекомерно външно влияние върху публичния вот
През последните две издания се наблюдава отчетлив дисбаланс: професионалните журита даваха сравнително ниски оценки на Израел, докато публичният вот – особено онлайн – му осигуряваше масирана подкрепа.
От EBU отдавна се опасяват, че онлайн гласуването отваря врата за кампании, организирани от трети страни, включително финансирани или координирани от правителства.
Тази тревога не е нова, но за първи път се признава открито и се предприемат конкретни технически мерки.
Новите правила включват:
- намаляване наполовина на броя на гласовете, които отделен зрител може да подаде;
- по-строги ограничения за промотирането на участници, за да се ограничи политическото влияние;
- засилени механизми за откриване на координирани или измамни гласувания;
- намаляване на риска от масови онлайн кампании, подкрепяни от външни субекти.
- Така EBU се опитва да защити конкурса от явлението, което в политическите избори наричат „външна намеса“.
Прозрачност като защитен механизъм
Случилото се през 2024 и 2025 г. ясно показа, че липсата на регулации за онлайн гласуването превръща Евровизия в уязвима платформа.
Директорът на конкурса Мартин Грийн заяви, че предприетите стъпки имат за цел да гарантират „неутралността на конкурса“ и да предотвратят превръщането му в „инструмент за други цели“.
Това е индиректно признание, че политическото влияние вече се е превърнало в фактор, който системно изкривява резултатите.
Необходима ли е забрана за Израел?
EBU първоначално трябваше да гласува през ноември дали Израел ще бъде допуснат до конкурса във Виена, но решението беше отложено след последните събития в Газа и постигнатото примирие.
Според организацията новите мерки може да елиминират необходимостта от гласуване изобщо, ако постигнат достатъчна защита на процеса на гласуване.
Окончателният списък на участниците ще бъде съобщен преди Коледа – знак, че EBU иска да приключи спора преди началото на активната подготовка.
Шанс за рестарт на доверието
Промяната в правилата не е просто техническо решение – тя е опит да се възстанови доверието към конкурс, чието политизиране достигна нови висоти. Евровизия винаги е живяла от идеята за културно единство, но спорът около Израел изложи на показ границите на тази концепция.
Новите мерки целят да убедят участниците, че конкурсът остава неутрална сцена и че резултатите не се диктуват от външен натиск. До май остава да се види дали реформата ще бъде достатъчна, за да спре вълната от критики – и да върне фокуса към музиката, а не към геополитиката.
