Едно от най-големите престъпления на комунизма е подмяната.
Не само на буржоазния с пролетарския елит.
Не само на конституционната демокрация с “народна демокрация”.
Не само на свободата на словото с единствената истина….
А подмяната на смисъла. На думите, на понятията, дори на интонацията, с които те се произнасят. Това продължи толкова дълго, че новите поколения свикнаха с лъжата като истина, с фасадата като същност, с лицемерието като естественост.
Така политическият сблъсък от самото начало на Прехода беше между хора, свикнали със съветския свят на обърнатите огледала и хора, които са запазили колективната памет за България преди комунизма. За съжаление, вместо поколенията след тях да бъдат научени на истината, политическият интерес на остатъчния съветски елит у нас продължи да я крие чрез контрола върху медиите и образователните програми – за да видим днешния български електорат, такъв какъвто е. Гласуващ преобладаващо за политически ментета.
Фалшът на политическите ментета се състои най-вече именно в… подмяната.
Примерно, когато мисли за президента на нацията, човек би си представял държавник, който обединява всички и търси решения в полза на държавата, а не партизанин, който подмолно води битка с някои партии, за да запази властта си; да ни представя достойно в Европа, а не да работи перфидно срещу нея в полза на страна, която е с диаметрални интереси и ценности; когато се оплаква в Европа срещу езика на омразата срещу българите в Северна Македония да не го ползва срещу българите в България.
Когато човек гласува за Граждани за европейско развитие на България – той не очаква тази партия да ликвидира европейската архитектура на българските институции и концентрира цялата власт в един човек.
Когато човек чуе за Движение за права и свободи – той очаква някаква позиция на тази партия, когато друга партия безобразно мачка правата на гражданите да гледат предпочитани филми, развяват любими флагове или заплашват депутати. Или когато техен депутат отнема свободата на много предприемачи да правят бизнес и пр.
Или като види партия да носи името на най-светлия период от нашата предосвобожденска история – той би очаквал от нея да споделя ценностите на нашите възрожденци. За правата на всички граждани и чеда на България, а не само на етническите българи. За демократска република, а не за фашистка диктатура. Да бъдем равни на другите европейци в Европа, а не да ги обиждаме и да заприличваме на степни азиатци.
ИТН… и така нататък.
Та защо живеем от скандал в скандал?
Защото именно политическите ментета замърсяват публичната среда, говор, менталност; принизяват, опростачват и принизяват културата на диалога; предотвратяват градивното; лишават от смисъл. За да опазят властта на Злото. На съветското Зло.
Затова за нас, за България е ценен всеки човек, който е осъзнал и е готов да се бори срещу това Зло. Който е решил хамлетовския си въпрос – дали да понася камшиците на бясната съдба или да се противопостави срещу море от мъки и да им тури край.
Делата, делата и само делата срещу това Зло са единствен критерий за този човек дали е патриот.
Това е автентичният патриотизъм днес.
*Коментарът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
