Парите управляват света, пише добрият познавач на България Михаел Мартенс и пита каква е връзката между една функционираща правова държава и 6,27 милиарда евро? Отговорът, според него, се крие именно в България.
В статия за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ Михаел Мартенс припомня гласовете на скептиците, които при приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 година са предупреждавали, че в двете държави нивото на правовата държава е много далеч от европейските стандарти.
Повсеместна корупция и проблем с главния прокурор
Следващите години само показаха колко правдиви са били тези предупреждения, отбелязва авторът и допълва: „И двете държави бяха обхванати от корупция. Властващите се обогатяваха, а европейските милиони потъваха в джобовете на ловки играчи със субсидии, хора с правителствени постове или с правителствени контакти. Същевременно тези измамници нямаше защо да се боят от българското правосъдие, защото можеха да го купят“. В тази връзка Мартенс цитира и бившия германски посланик в София Харалд Киндерман, който изтъква като основен проблем протакането на съдебните процеси.
В предишно интервю пред ФАЦ юристът Киндерман казал, че богатите обвиняеми в България имат възможност да отлагат делата си до безкрай. Друг познавач на България – Волфганг Глезкер, считан ако не за „откривател“ на Бойко Борисов, то поне за човек, който е стимулирал и подкрепял неговата кариера, също предупреждавал, че обвиняеми с пари и връзки успяват да се отърват от правосъдие. Въпросният експерт подчертавал и друг основен проблем – липсата на служебен надзор и контрол над дейността на главния прокурор.
Мартенс пише в тази връзка: „Под мотото за независимост на правосъдието в крайна сметка се стигна дотам, че главният прокурор не трябва да се отчита пред никого. От това произтече едно зло, от което България страда и до днес: политиците просто си назначаваха удобни главни прокурори, които на свой ред се стараеха да няма сериозни разследвания и дела срещу избрания елит. Вместо това се ловяха дребни риби. А понеже главният прокурор не се отчита никому, никой и не би могъл да го обвини в системно бездействие по важните случаи.“
ЕС познава този проблем отдавна
Според автора този проблем е известен отдавна и на Европейската комисия, която редовно го споменава в своите доклади – например този от 2020 година, където е било подчертано, че всички прокурори в България са подчинени на главния прокурор, който от своя страна обаче не е подчинен никому. Заключението на Мартенс гласи: На една решаваща позиция българското правосъдие не функционира и се превръща във фарс.
Според него обаче тъкмо сега – 15 години след присъединяването на България към ЕС – има възможност нещо да се промени наистина. Защото България очаква да получи от ЕС 6.27 милиарда евро в рамките на т.нар. План за възстановяване и устойчивост. Парите са много за най-бедната страна в общността, подчертава авторът. Но изплащането е свързано с определени условия – парите ще потекат едва след като България приеме пакет от 22 закона, включително и един за ограничаване на властта на главния прокурор, който ще допуска и възможността да му се търси отговорност при очевидна злоупотреба с пълномощия. Така най-сетне би имало връзка между изпълнението на спешно необходимите реформаторски закони и отпускането на европейските пари.
Какво е необходимо
Но за да се промени позицията на главния прокурор, е необходимо в парламента да има мнозинство от две трети, което би означавало, че ще са нужни и гласовете на ГЕРБ, макар да има съмнения доколко те искат съществена съдебна реформа. Та нали главният прокурор Гешев е смятан за техен човек, отбелязва Мартенс и пита: „Но коя партия би се решила да отхвърли реформите, от които зависи сериозната европейска помощ за България?“
Авторът описва дилемата, пред която са изправени противниците на реформите, по следния начин: „Ако се съгласят с реформите, ще се сложи край на безнаказаността. Ако не се съгласят – европейските пари няма да дойдат.“ Но как би могла да обясни една партия на избирателите си, че е против реформите? Така може да се окаже, че България скоро ще се сдобие с по-добра съдебна система. За 6,3 милиарда евро, заключава Михаел Мартенс.
Текстът е публикуван в „Дойче Веле“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още за България в международния новинарски поток – четете тук
