„Файненшъл таймс“ публикува интересен материал за Европредседателството на България. Заглавието на статията е „България иска да използва Европредседателството за Западнобалканска експанзия“. В материала се коментира, че е по-вероятно в следващите шест месеца да се открие, че приоритетите на страната ни „не съвпадат съвсем“ с тези на другите страни-членки на Евросъюза.
Ето какво пише в коментара на журналиста Тони Барбър:
„България пое шестмесечното ротационно председателство на Европейския съюз, но е вероятно да установи, че нейните приоритети не съвпадат съвсем с тези на другите държави-членки. Българското правителство иска неговото председателство да бъде запомнено, преди всичко, за напредъка на страните от Западните Балкани, които искат да се присъединят към ЕС. Правителството също така копнее за напредъка по отношение на амбициите на България да се присъедини към Еврозоната и към Шенгенския паспортен режим за пътувания без граници, въпреки че признава, че тези цели са отделни от задачата за управление на председателството на ЕС.
За разлика от това, политическите лидери във Франция и Германия, подкрепени от Брюксел, ще бъдат фокусирани по време на идните 6 месеца върху конструирането на рамка за по-близка интеграция сред 19-те страни членки на Еврозоната. Това се очаква да бъде свързано с идеи за завършване на банковия съюз на ЕС и трансформиране на европейския механизъм за стабилност в европейски валутен фонд, който да се бори срещу кризата. България има ясен интерес от изхода на тези дискусии за финансово и банково сближаване, но нейният глас ще бъде малко значим в тях, защото понастоящем тя е извън валутния и банков съюз на Европа.
Но това остава въпрос от фундаментално значение за нея, който не бива да бъде изтласкван на заден план, ако има успешен френско-германски настиск за сближаване вътре в Европейския съюз.
„Един от страховете на България е, че една бъдеща Европа на висока скорост би я оставила в периферията си. Затова членството в Еврозоната е толкова важно“, казва политологът Даниел Смилов.
Бойко Борисов, премиерът на България, се гордее с топлата си връзка с германския канцлер Ангела Меркел. Опасенията на държавата, че ще бъде маргинализирана биха нараснали, ако нейни съседки като Сърбия и Македония никога не се присъединят към ЕС и ако западните сили, Русия, Китай, Турция и други страни усилят вече интензивното си съперничество за политическо, дипломатическо и икономическо влияние на Балканите.
Тези съображения обясняват защо Лиляна Павлова, министърът на Европредседателството, отдава толкова голямо значение на срещата на 17 май в София, на която държавните и правителствени ръководители на ЕС ще се срещнат с лидери на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия.
„Ние не сме в състояние да дадем неверни очаквания. Можем да работим усилено за европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, но не можем да направим чудеса или да установим твърди дати за присъединяване или за отваряне и затваряне на глави в преговорите им за членство в ЕС“, казва тя.
Срещата на върха в София ще се стреми да предостави на всяка от шестте държави от Западните Балкани индивидуален план за действие за постигане на членство в ЕС, съобразен с техните постижения досега и с предстоящите задачи. Г-жа Павлова звучи особено ентусиазирана за скорошния напредък в Македония. Пробивът настъпи през август, когато двете страни подписаха договор за приятелство.
Трудността е, че приближаването на Западните Балкани към ЕС не е достатъчно подкрепено от други страни на Европа. Например от Холандия. Там скептично настроена за влизането на повече източноевропейски страни в ЕС е крайнодясната партия „Свобода“. Министър председателят Марк Руте заяви, че не подкрепя разширяването на ЕС в Западните Балкани. Нещо повече – той се противопоставя на членството на България в Шенгенското пространство. „Все още има много притеснения за граничния контрол и корупцията“, каза той през септември.
Позицията на г-н Рут предизвиква възмущение в г-жа Павлова. „Ние сме абсолютно несправедливо третирани, защото България изпълни всички съществуващи критерии за членство в Шенген преди шест години. Това противоречи на принципите, по които работи ЕС за равно третиране на всички страни“, казва тя.
„В разгара на европейската бежанска и мигрантска криза през 2015-16 г. България заслужи похвала, че помага да се предотвратят нередовните пристигания на хора и да се защитят външните граници на ЕС“, допълва тя.
През юни 2011 г. Европейският парламент прие резолюция, в която се препоръчва премахването на систематичните проверки на границите на България със съседните държави от ЕС. Все пак ще е необходим единодушен вот между правителствата на ЕС, за да се изведе България в Шенгенското пространство“.
