Франция и Германия са в много добра позиция да предприемат сериозни реформи в Европейския съюз и еврозоната.
Четвъртият мандат на германския канцлер Ангела Меркел в комбинация с избора през май на Еманюел Макрон за президент на Франция, трябва да даде на ЕС онова, което му липсва: силен френско-германски съюз, който да отговори на различните предизвикателства, пред които е изправен Блокът – Брекзит, надигащата се вълна на популизъм, мигрантската криза.
Въпросът сега е дали възможността за реформирането на ЕС няма да бъде пропусната, заради някои тънки, но съществени различия между двете държави.
Ярките цветове от визията на Макрон се противопоставят на по-скучните, сиви нюанси на Берлин.
Предложенията на френския лидер относно бюджета на ЕС и избирането на единен финансов министър в ЕС, например, увеличава страховете на германците, че това е пореден опит някой да измъкне повече пари от тях.
Освен това, наблюдават се съществени различия и в темперамента на двамата. Меркел, например, не е инстинктивен европеец, по-скоро е представил на скептицизма.
От друга страна, Макрон е много ентусиазиран и готов за промени.
Политически обаче между тях има много общо. И двамата победиха крайнодесните партии на изборите си.
Дори само това би трябвало да им е достатъчно да се обединят и да им даде сили да предприемат така наложителните реформи в ЕС.
