Преди седмица българската столица София осъмна с бюстове на жени по улиците си. Те са дело на художничката Ерка, в сътрудничество със социално-ангажираната арт платформа „Файн актс“. Нестандартните произведения на изкуството са форма на протест срещу пълната липса на монументални творби, посветени на жените по софийските улици.
Статуите на жени демонстрират напредъка на феминизма, историческа несправедливост и дават ценни модели за подражание – нали?
Аз живея в Обединеното кралство, където за разлика от България, има много статуи на жени. Но тези паметници отдавна са попаднали в изолация. Съветвам активистите в София да се опитат да покажат проблема по друг начин, а не чрез старомодните статуи, от които хората вече не се интересуват.
Великобритания също се нуждае от повече статуи на жени, според нашите местни активисти. И вероятно те ще се изненадат от моето мнение, че всъщност ние си имаме много. И въпреки това смятам, че подобни статуи не притежават обществена памет. Те учтиво я погребат.
Не се съмнявам, че има хора, които идват като поклонници за да видят бронзовото изображение на Вирджиния Улф на площад Тависток в Лондон. И вероятно те са забелязали и паметника на медицинския пионер Луиза Брандрет Олдрих-Блейк. И все пак, за мнозинството от минаващите там тези паметници не будят интерес – точно каквото е и положението с повечето мъжки статуи в града. Толкова трудно забелязваме статуите, че не забелязваме никак нескромното присъствие на женски фигури сред тях.
Кралица Шарлота стои на „Куийнс скуеър“, Лондон от далечната 1775г. Това е типичен пример за начина, по който статуи избледняват от паметта – тази изящна класическа творба често се бърка с изображение на кралица Анна. Повечето хора по площада навярно дори не си правят труда да я идентифицират, дори погрешно. А причината е, че дори едва я забелязват.
Основната причина Великобритания да има множество монументи на жени е, че монархията ни позволява да управляват кралиц. Кралица Шарлота не е управлявала – тя е съпруга на Джордж III – но някои от най-ефективните и важни монарси са били жени. Статуя на истинската кралица Анна стои пред катедралата „Свети Павел“, която е напълно завършена по време на нейното управление. Кралица Виктория може да бъде наблюдавана от Ливърпул до Бирмингам, от Глазгоу до Белфаст. Наистина, трудно е да се намери град без нейния лик.
Известният историк Едуард Томпсън често предупреждаваше срещу „огромното снизхождение на поколенията“; да предположим, че няма нищо феминистко при статуя на кралица Виктория или че пред нея не е имало никакъв феминизъм в очите на жените и мъжете от XIX век, означава да разрушим уважението към хората в миналото. И все пак, това изкуство принадлежи на миналото.
За хората след Първата световна война тези статуи са образи на ценностите на по-старите поколения. Литън Стречи осмива цялата тази мъртва епоха в книгата си „Изтъкнати викторианци“, която излиза през 1918г. Днес просто изглежда абсурдно да видим тези статуи като символ на каквото и да е в съвременността, още по-малко на феминизма.
Статуите се превръщат в старини – това е истината за британските бронзови кралици. Всички статуи имат същата продължителност на живота, без значение кого изобразяват. Те са обект на признание и интерес при откриването си, а след това се превръщат в глупава фамилиарност. Посланието им, ако има такова, се приема за даденост. Далеч по-добре е да заявиш политическа позиция тук и сега, в работи, създадени за незабавно въздействие.
Вмешателството на Ерка по улиците на София всъщност е отлично политическо произведение на изкуството, което заявява ясна и силна позиция. Хората говорят и мислят за него. И е още по-силно с това, че е временно. Моля, не го разваляйте, като издигнете множество постоянни скулптури, чието значение скоро ще бъде забравено. Живите политики се нуждаят от живо изкуство – а не от избледняващи бронзови статуи на обществени места.
Джонатан Джоунс, „Гардиън”
