Международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива, съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
Рейтингът на България е подкрепен от силната външна и фискална позиция на страната в сравнение с държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет.
Също така, „Фич Рейтингс“ отбелязват, че ниската производителност на труда и неблагоприятната демография имат възпиращ ефект върху потенциалния растеж и стабилността на държавните финанси в дългосрочен план.
Положителната перспектива отразява изгледите на страната за членство в еврозоната, което би довело до по-нататъшни подобрения на показателите за външната позиция на страната. „Фич Рейтингс“ счита, че е налице широк политически ангажимент на национално и европейско ниво за приемане на еврото.
България отговаря на всички номинални конвергентни критерии за приемане на еврото, с изключение на ценова стабилност.
Инфлацията в България продължи да се понижава, намалявайки разликата между средногодишната инфлация в страната и тази на трите най-добре представящи се държави-членки на ЕС.
Инфлацията според ХИПЦ беше 1,5% през септември 2024 г., а базисната инфлация беше 2,3%, което означава широко облекчаване на ценовия натиск. Fitch очакват средногодишната инфлация да бъде 3% през 2024 г., 3,5% през 2025 г. и 3,1% през 2026 г.
„Фич Рейтингс“ очаква ръст на БВП от 2,0% през 2024 г. спрямо 1,8% през 2023 г., подкрепен от стабилно частно потребление и устойчива инвестиционна активност, въпреки повишената политическа несигурност и закъсненията в изпълнението на ПВУ. Рейтинговата агенция очаква ръст на БВП до 2,5% през 2025 г. и 2,7% през 2026 г..
От „Фич Рейтингс“ прогнозират, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще се увеличи до 2,8% от БВП през 2024 г. от 1,9% за 2023 г., отразявайки по-високи разходи за компенсации и социални разходи.
Фактори, които биха могли да доведат до положителни действия по рейтинга, са: Допълнителен напредък към присъединяването към еврозоната, като потвърждение, че България е изпълнила критериите за членство и по-голяма сигурност относно вероятния момент за приемане на еврото; подобряване на потенциала за растеж, чрез прилагане на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на фондовете на ЕС.
Фактори, които биха могли да доведат до негативни действия по рейтинга, са: неприсъединяване към еврозоната поради неизпълнение на критериите за конвергенция, по-слаби перспективи за икономически растеж.
България ще поиска извънреден доклад за готовността си за еврозоната, щом изпълни и последното условие.
Това потвърди служебният премиер Димитър Главчев пред български журналисти в Брюксел на 16 октомври.
В момента, в който бъде изпълнен и четвъртият критерий за ценовата стабилност, ще бъдат поискани веднага извънредни доклади. Надяваме се, че до края на годината ще покрием и този критерий, каза Главчев.
След отчетения пик на инфлацията в България през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7 на сто, и септемврийски стойности за 2023 г. от 6,3 на сто, Националният статистически институт (НСИ) обяви през седмицан, че
годишната инфлация в България за миналия месец е 1,2 на сто.
Инфлацията от началото на годината (септември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,1 на сто, а средногодишната инфлация за периода октомври 2023 – септември 2024 г. спрямо периода октомври 2022 – септември 2023 г. е 3,2 на сто.
След като националната статистика три поредни месеца отчете дефлация в България, а два поредни – юли и август, положителни стойности, за септември месечната инфлация отново е с отрицателна стойност.
Вече шестнадесети месец годишната инфлация в България е едноцифрена с тенденция към намаление, сочи справка в НСИ.
През юни 2023 г. тя стана едноцифрена (8,7 на сто) – за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1 на сто, показва справка в националната статистика.
През август 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), беше 0,1 на сто спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2024 г. спрямо август 2023 г. беше 2,1 на сто.
През март 2024 г. месечната инфлация беше с положителни стойности – 0,2 на сто, а годишната – 3 на сто, през февруари – 0,3 на сто, а годишната – 3,3 на сто, през януари съответно – 0,5 на сто и 3,8 на сто.
През декември 2023 г. инфлацията беше съответно – 0,3 на сто и 4,7 на сто, ноември – 0,3 на сто и 5,4 на сто, октомври – 0,4 на сто и 5,8 на сто. През август 2023 г. месечната инфлация беше 0,4 на сто, а годишната за август 2023 г. спрямо август 2022 г. – 7,7 на сто, сочи справка в НСИ.
Инфлацията в България през април беше 11,6 на сто спрямо април 2022 г., а през март – 14 на сто, което бележеше забавяне спрямо февруари, когато годишният й ръст беше 16 на сто. През януари 2023 г. инфлацията на годишна база беше 16,4 на сто, а през декември 2022 г. – 16,9 на сто.
През ноември 2022 г. стойностите й също бяха 16,9 на сто. През октомври 2022 г. годишната инфлация беше 17,6 на сто.