Филип Гунев е бивш заместник-министър на вътрешните работи, бивш председател на Антикорупционния фонд и експерт по въпросите на сигурността, обществените поръчки, престъпността и корупцията. Има докторска степен по Социология от Лондонския икономически институт (London School of Economics) Магистърска степен по Международна политика за сигурност в Института за международна и държавна политика в университета Колумбия в Ню Йорк, САЩ. Бил е експерт в Центъра за изследване на демокрацията, работил е в Мейтрикс Нолидж Груп (Matrix Knowledge Group – London, UK), където е провеждал проучвания в областта на вътрешните работи. Кариерата му в сферата на социалните научни изследвания е предхождана от четиригодишен опит като финансист във водещи американски компании.
– Г-н Гунев, през изминалата седмица видяхме няколко случая, с участието на чужденци – мигранти и официално пребиваващи у нас студенти, които случаи предизвикаха обществено недоволство. Стигна се до протести. Доколко тези случаи и това, което е официална версия на МВР, е провокирано от мигранти, което пък провокира недоволството срещу тях?
– Със сигурност всичко това е свързано с цялостната миграционната ситуация и въобще с начина, по който хората и политиците се отнасят към цялата тема.
Причината общественото внимание да се съсредоточи върху един тийнейджърски конфликт, който, ако беше между българи, никой нямаше да му обърне внимание, е, че част от участниците не са българи.
По данни на МВР те са законно пребиваващи в страната към настоящия момент. Дали са дошли като бежанци или по друг начин – това досега не е оповестено, но не знам до каква степен това има и значение, тъй като един младежки конфликт на фона на десетите хиляди мигранти, които са преминали през последните години през страната и на фона на липсващи конфликти от подобен род по-скоро е изключение и вниманието го свързвам най-вече с предстоящите европейски избори и нуждата на някои партии а привлекат вниманието към себе си, тъй като явно няма с какво друго.
Вторият конфликт очевидно беше криминален конфликт, в който, въпреки че имаше участие на английски студенти, поне по информацията на МВР не е нападение, продиктувано от омраза.
Третият случай – от дома за бежанци в Овча купел, такива конфликти стават периодично и често, те много рядко привличат общественото внимание. Причината сега да го привлекат е, че страните по конфликта избягаха от полицията, което създаде притеснение сред гражданите, тъй като те се разхождаха с някаква форма на оръжие.
– Профилите на протестиращите в събота в София са младежи, които имат активности и във връзка със забранения Луковмарш. Недоволството срещу мигрантите не се изгражда за ден-два, очевидно е, че под повърхността вървят подобни процеси, на които ние не сме свидетели. Как можем да си обясним това при условие, че проблемът с нелегалните мигранти тук у нас не е в такива мащаби, както е в Западна Европа например?
– Да, имаме проблем с нелегалната миграция, тъй като десетки хиляди правят опит да влязат и да преминат през страната ни незаконно.
Това, с което нямаме проблем, е големи мигрантски общности, които са уседнали и които, както в много други страни от Европа, се интегрират трудно – не си намират работа, някаква част от тях започват да извършват престъпления и в голяма част от европейските страни това, което виждаме, е, че 1/3 от престъпленията се извършват от чужденци и в частност – мигранти.
В България този проблем го нямаме, но масовото предубеждение, което се насажда към мигрантите, към думата „нелегален“, към страха, който политическите партии изграждат спрямо тях и това, което се вижда в Западна Европа, естествено поражда страхове и в българското общество. Въпреки че реални причини в България все още няма. Но страхът, че може нещо да се случи и предубежденията към мигрантите са очевидни.
Самият факт, че се настоява домовете за бежанци да бъдат обградени от полиция – през годините се настояваше и някаква част от тези домове бяха превърнати в затворен тип. Това е плод именно на подобни страхове, а не на реална криминогенна ситуация, която да показва, че тези мигранти, като дойдат у нас започват да извършват престъпления и представляват някаква обществена заплаха.
Повечето от тях, в крайна сметка, продължават пътя си към Западна Европа.
При тези протести и на мен впечатление ми направиха нацистки поздрави, Ангел Джамбазки от ВМРО на първа линия, направи ми впечатление как и президентът много бързо повтори тези конспиративни теории, че всичко, което се случва, има нещо общо с това, че някакви мигранти ще ни бъдат връщани от Европа във връзка с приемането ни в Шенген – това е цял наръч от конспирации, които се повтарят, с цел да дискредитират европейската ориентация на България.
Расизмът сред тези групи си е там от 10-15 години. Едва ли те сега изведнъж са се радикализирали заради мигрантите, които минават през България. Те освиркват чернокожите играчи от противниковите футболни отбори от 15 години поне, тъй че за тях расизмът не е нищо ново и тези протести бяха израз именно на този расизъм.
Защото, ако конфликтът беше между двама германци, пребили двама български тийнейджъри, едва ли щеше да има протест със скандирания „Мигрантите вън!“.
Тази реакция кара и властите да реагират със засилване на присъствието в града на въоръжени полицаи с автомати по „Витошка“, но не съм сигурен, че това създава усещане за безопасност.
– Като политическа реакция от тези събития се появи законопроект ГЕРБ-СДС и ДПС, с който се предлага охраната на тези центрове да се извършва от МВР. От думите на вътрешния министър Калин Стоянов стана ясно, че ще бъдат назначени около 1200 служители за охрана на границата и тези центрове. Доколко това ще помогне за успокояване на напрежението и до реално решаване на проблемите с миграцията?
– Бяха предложени два текста, които нямат връзка помежду си. Според единия текст МВР ще трябва да започне да охранява домовете за бежанците в рамките на настоящия си бюджет.
Това означава, че МВР трябва да започне да го прави това още тази година. За да стане това от днес за утре, МВР трябва да го прави с наличните служители и средства. Не се предполага да се наемат хора, а и това няма как да стане, тъй като обучението на един служител и наемането му е процес, който отнема време. Докато охраната на домовете трябва да започне веднага, а не след една година.
С втория законопроект се предлага промяна в Закона за администрацията, която позволява на МВР да започне наемането на тези 1200 души – наемане на допълнителни хора във връзка с миграционния натиск.
Тоест, в момента, ако искаме да увеличим щата, правителството трябва да позволи от друго място да се намали друг щат, за да бъде увеличен този в МВР. В момента се въвежда изключение, че МВР може да увеличи щата си без да търси такова разрешение, ако това увеличение е породено от нуждата за справяне с мигрантския натиск.
Това, което МВР предлага, е 1200 души допълнително да бъдат наети, най-вече за охрана на границата. Но те са за щата на Гранична полиция, която обаче няма да охранява домовете с бежанци.
За домовете за бежанците се говори за допълнителен щат от около 200 души, но те ще са от щата на съответните областни дирекции на МВР, които извършват подобен тип охрана, като например АЕЦ „Козлодуй“ или „Метрополитен“ в София.
– Всички центрове ли към момента се охраняват от частни охранителни фирми? Ако МВР поеме охраната, това вероятно би означавало автоматично прекратяване на договори за охрана и вероятно завеждането на дела срещу държавата…
– За тези договори, доколкото разбрах, има проверка от ДАНС. Те са за сериозни суми.
Договорите са по одобрени европейски проекти. Охраната от фирмите е по-евтина, но и по-неефективна. Към тях мигрантите нямат респект, както например запалянковците нямат респект към частните охранители на спортни мероприятия. Въобще големи групи хора полицията ги респектира по-добре.
Охрана на центровете от МВР ще бъде от полза и за мигрантите, и за гражданите, тъй като ще има по-голяма сигурност както вътре в домовете, но и около тях. Но това ще струва повече на данъкоплатците най-вероятно, тъй като издръжката на един полицай е по-голяма, отколкото на един частен охранител.
