Филип Гунев е бивш заместник-министър на вътрешните работи, бивш председател на Антикорупционния фонд и експерт по въпросите на сигурността, обществените поръчки, престъпността и корупцията. Има докторска степен по Социология от Лондонския икономически институт (London School of Economics) Магистърска степен по Международна политика за сигурност в Института за международна и държавна политика в университета Колумбия в Ню Йорк, САЩ. Бил е експерт в Центъра за изследване на демокрацията, работил е в Мейтрикс Нолидж Груп (Matrix Knowledge Group – London, UK), където е провеждал проучвания в областта на вътрешните работи. Кариерата му в сферата на социалните научни изследвания е предхождана от четиригодишен опит като финансист във водещи американски компании.
– Г-н Гунев, през последните дни се дискутира темата за т.нар. изнесени центрове като мярка за справяне с мигрантския натиск в Европа. Това част от цялостен нов пакет с мерки ли е?
– Това беше само една част от едно дълго писмо на Урсула фон дер Лайен, в което тя беше изброила поредица от мерки, като ускорено прилагане на новия Пакт за миграция, който беше приет през април – към него има план за прилагането му, което ще продължи няколко години.
Тя предложи да се ускори това прилагане. При другите мерки няма нищо ново, става въпрос за стари неща, които са били предлагани или не са били решавани.
Това, което привлече публичното внимание, беше тази част, която е за създаване на различни центрове. Но за да предложи Комисията нещо официално, това минава през много дълъг процес, в който се правят анализи, оценки, прави се цялостно предложение и Комисията едва тогава го внася.
Урсула фон дер Лайен на този етап иска политическо съгласие, за да може Еврокомисията да разработи и да предложи опции за това как може да работят тези центрове.
В писмото на председателя на ЕК бяха очертани два типа центрове. Едните са центрове по подобие на италианските, в които ще се разглеждат първоначалните молби за убежище. Идеята е те да са изнесени и да са на места, които са по мигрантските маршрути. Като тук аргументът на Комисията е, ако ние дадем възможност на афганистанци или сирийци да кандидатстват за убежище още преди да стигнат Турция дори, те няма да плащат на трафикантите, за да ги докарат в Европа и да кандидатстват тук.
Дали тези центрове ще работят по италианския модел – като се появят бежанците на границата, те се водят в тези центрове.
Ако се направи такъв вариант, това би предполагало – ако има например има изнесен център в Ирак, близо до границата с Турция, който да обхваща афганистански бежанци, ако се появят на границата при нас бежанци или ги заловим в страната, дали ще могат да се изпратят в този център и там да им бъде разгледана молбата, или тя да бъде разгледана тук.
Има по-голям шанс да бъде взет бежански статут тук, отколкото в един такъв изнесен център. Тогава от тях няма да има никакъв смисъл, тъй като бежанците ще ги заобикалят.
Но ако се види, че шансовете за получаване на убежище в един такъв център и тук са едни и същи, тогава би могло да се очаква тези центрове да започнат да работят.
Предлагат се втори тип центрове, така наречените хъбове за връщания, които са по-скоро за бежанци, които са вече в Европа, за които има трудности да бъдат върнати в страната им на произход – примерно в Афганистан или Сирия, и да се дадат възможности те да бъдат изпращани в такива трети страни, на които да прехвърлим юридическата отговорност за връщане. Например заловения човек няма бежански статут и Руанда или Уганда да имат ангажимента да го върнат в страната му и това задължение да не е на ЕС.
– Предложението за тези изнесени центрове е тема, която е била обсъждана назад в годините, но може би не е стояло във фокуса на европейските лидери. Така ли е?
– Да, това е тема от няколко години. Още откакто Великобритания започна да преговаря с Руанда. Те бяха постигнали някакво разбирателство, докато не се смени правителството там. Говореше се и за един друг тип центрове – за “разтоварване”, тоест, ако бъдат заловени бежанци в международни води, вместо да бъдат вкарани в ЕС, да бъдат върнати обратно в Либия или Тунис. И с тези страни тогава имаше преговори за реадмисионни споразумения. Същото се отнасяше и за тези, които преминават от Турция в Гърция, да могат да бъдат връщани.
Тогава бяха обещани пари на тези страни, които се изплащат отчасти и те отчасти работят. Урсула фон дер Лайен споменава в писмото си, че те спадът на мигрантите в Европа тази година е около 40 процента, като това отчасти се дължи на такъв тип споразумения с Либия, с Тунис, с Мароко, с Турция, на които се дават средства за по-добра брегова и гранична храна, така че да могат да предотвратяват прилива на плавателни съдове към Европа или пък да ги връщат обратно преди да са стигнали до италианския бряг.
– Можем ли да говорим, че такива мерки от страна на ЕС са закъснели и че възходът на десни и крайнодесни партии в Западна Европа донякъде е оказал натиск за една по-твърда политика от страна на ЕК по въпроса с мигрантите?
– Тези предложения отразяват социалните реалности в Европа. Преди 10 години, когато Меркел каза, че бежанците са добре дошли, германското общество подкрепяше тази мярка. Те не очакваха и не предполагаха това, което ще се случи.
Антиимиграционните настроения бяха описвани като расиски, в Германия – като неонацистки. Такава беше реалността. Това са общества, където има имиграционни общности от много години, които постепенно са се интегрирали. Но този мощен прилив показа, че социалната търпимост премина някакви граници и не можаха да ги интегрират и не може да се постигне реален социален баланс.
Изборните резултати през последната година в част от Западна Европа показаха, че има промяна и с това дойдоха и промените в политиката на Европейската комисия. Тя следва това, което държавите членки определят като политики. В случая големите държави, особено Германия и Франция, имаха решаващата тежест.
Доскоро такива мерки ги обявяваха за расистки, неонацистки, неприемливи. И в някои държави продължава така да се гледа. Испанският премиер например заяви, че те не подкрепят такива мерки. Те смятат, че Европа трябва да остане отворена, солидарна с бежанците, да се работи с трети страни – това, което от близо 10 години опитва Европа да направи.
Белгийското правителство също се разцепи по тази тема в някакъв смисъл и не е ясно каква позиция ще заемат те. Така че все още има и страни, които ще се противопоставят. А и в самите страни членки ще има много ясна опозиция, както и в Европейския парламент от левите партии, от зелените партии, които смятат, че Европа трябва да бъде отворена към бежанците и че досегашната политика трябва да бъде подкрепена че тези мерки, които сега се предлагат няма да могат да гарантират защитата на правата на тези хора, тъй като те ще бъдат пращани в страни, в които няма да има никаква гаранция какво ще се случи с тях и как ще бъдат третирани.
– Служебният премиер Главчев каза, че България ще подкрепи тези предложения. Има ли страната ни визия и политика по въпроса с нелегалната миграция, предвид факта, че вече 4 години се въртим в избори?
– В България мейнстрийм политиката като цяло е антиимигрантска. В този смисъл едва ли има политическа партия, която ще се обяви против това европейско решение.
И за това те по-скоро го подкрепят, тъй като, от наша гледна точка, то единствено би помогнало да намалим миграционния натиск.
Ако се изградят такива центрове за предварително разглеждане на молбите или пък да се прави принудително връщане до такива центрове, да се координират по–добре полети до тях с европейски средства – това изцяло ще помогне да намали натиска от нелегални имигранти.
– След засилването на конфликта в Близкия изток се заговори отново за риск от мигрантски потоци към наша територия. КСНС при президента го констатира, можем ли да очакваме вълна?
– Така е, риск съществува. Имаме вече близо милион души, които са вътрешно разселени в Ливан. През април тази година беше разработен един канал. От Ливан до ЕС са 240 км. – толкова е разстоянието между Ливан и Кипър. Сигурно малко хора си дават сметка за това.
Бяха тръгнали няколко хиляди мигранти през този канал с лодки. Кипър тогава реагира и ЕС обеща над 1 млрд. евро допълнителна помощ през следващите години и да работи по-сериозно с ливанското правителство.
Единият риск, който не е толкова само до България, колкото до целия ЕС, е именно по различни други маршрути да започне бягството на тези хора от войната.
Другият риск е Сирия, Турция и оттам към България и Гърция, поради новата политика на Турция, която обособи зона за сигурност на границата си със Сирия, където изгради над 800 км. бетонна стена, контролът е много здрав – но те започнаха един процес на връщане на сирийски имигранти от Турция в Сирия. Не малка част от сирийските имигранти, които идват към Европа, са именно от Турция, където има много силни антисирийски настроения. Вследствие на това президентът Ердоган обеща и започна постепенно връщането на сирийски имигранти към Сирия.
Скоро медийни разследвания показаха, че част от тези връщания стават включително и със средства, коли и помощ, придобити от Европейския съюз.
Така че мисля, че Турция няма да позволи някакво сериозно преминаване през нейната територия на голяма група бежанци. Това, което стана преди 10 години, Турция сега няма да го позволи.
За това, ако има опасност, тя ще бъде или в посока Кипър, или посока другите държави от Близкия изток, Либия, Египет – тоест, централноевропейския маршрут.