Откриващият филм на Международния филмов фестивал в Берлин – драмата за семейството „Светлината“, ясно заявява, че мигрантите са добре дошли, сподели звездата Ларс Айдингер в интервю за Ройтерс.
„Берлинале“ ще се проведе от 13 до 23 февруари, точно преди изборите в Германия, времето, когато се обсъждат по-строги миграционни правила.
Филмът „Светлината“ (The Light) демонстрира, че „някой, който идва отвън, може да бъде полезен и ние можем да получим полза от него, а той не иска да ни отнеме нищо“, пояснява Ларс Айдингер.
Миграцията е важен въпрос за германските избиратели преди националните избори на 23 февруари, на последния ден от фестивала, където крайнодясната, антиислямска и антиимигрантска партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) се нарежда на второ място в повечето социологически проучвания.
Политическите въпроси заплашват да затъмнят тазгодишния фестивал, въпреки очакванията на организаторите, че дискусията ще бъде насочена към киното.
Филмът на режисьора Том Тиквер е с почти тричасова продължителност и разказва историята на семейството Енгелс, което е толкова погълнато от своето ежедневие – видеоигри, работа или нощни забавления, че почти не осъзнава, когато икономката им умира в красивия им апартамент в Берлин.
Тиквер, известен със своята работа „Бягай, Лола“ и сериала „Вавилон Берлин“, споделя пред Ройтерс, че обществото днес е съвсем различно.
„Ние не сме същото общество, каквото е било преди 90 години. Не сме като нашите предци, така че кои сме?“, казва той и добавя, че иска да проучи „какво правим с този свят, изпълнен с хаос“.
Семейството във филма започва да заличава разрива в отношенията си, след като в живота им влиза Фара, сирийска бежанка, изигравана от Тала Ал Дийн, която става тяхна икономка с уникалното си устройство за светлинна терапия.
За разлика от семейство Енгелс, Фара живее в малък панелен апартамент с няколко жени, далеч от семейството си.
Николет Кребиц, играеща майката Милена Енгелс, описва, че е било предизвикателство да изиграе роля, чиито привилегии и лицемерие са така остро дебатирани във филма.
„Не искаш да се виждаш като бял човек с привилегии, който е недоволен от живота си, в контекста на страданията на другата основна героиня във филма (Фара)“, споделя Кребиц пред Ройтерс.
