Като основен играч на втория по величина филмов пазар в света, Китай укрепва позицията си, подпомогнат от успехи като „Нъчжа 2“. В същото време, изкуственият интелект (ИИ) бързо преобразува творческия и индустриален ландшафт, информира Синхуа.
Темата за ИИ беше централна на Международния кинофестивал в Пекин тази година. Филмовите специалисти вече не се питат дали ИИ ще повлияе на китайското кино, а как да се адаптират към него. Прегледите и презентациите подчертаха индустрия, която се опитва да се приспособи, приветстваща новите възможности, но и изправена пред предизвикателствата на ИИ.
Една от основните дискусии на фестивала се състоя в панел на тема „Създаване на филми и телевизии чрез ИИ: Възможност или капан?“. Сценаристът Лиу И, известен с работата си по успешната поредица Wolf Warrior, нарече ИИ „партньор в креативния процес“, използвайки инструменти като DeepSeek и Doubao за генериране на плакати, дизайн на персонажи и сценарийни насоки.
Все пак, той подчерта, че „истинското вдъхновение за творчество – създаването на основните концепции, остава задължение на хората“.
Според него, ИИ може да увеличи ефективността, но не е в състояние да преобрази кардинално творческия процес.
Режисьорът Ю Баймей направи експерименти с видеогенератора Kling за късометражен филм миналата година.
Той оприличава ИИ на „свръхумна библиотека“, която е отлична в проучванията, но се нуждае от човешки контрол. Все пак, той предсказва, че в близко бъдеще ИИ може да се развие и да не бъде просто инструмент за автоматизиране на сложни решения, което е едновременно вълнуващо и обезпокоително.
Спорът за възможностите и промените „излезе на повърхността“ отново на технологичния форум на фестивала. „Изкуственият интелект няма съзнание, но притежава творчески потенциал“, заяви Хуан Тецзюн, професор в Училището по компютърни науки на Пекинския университет, подчертавайки ролята му като сътрудник, а не заместител на човешките творци.
Изследователят визира ИИ като нов инструмент за продуктивност, който разширява креативните граници на хората, без да нарушава техния творчески суверенитет.
Режисьорът Лу Ян, чиито филм „Одисеята на един писател“ от 2021 г. комбинира структура на разказ с визуално великолепие, споделя това виждане. Той признава, че ИИ подобрява ефективността в специфични производствени процеси, но акцентира, че истинската трансформация в киноизкуството ще отнеме време.
„Технологията винаги е служеща за постигане на творческа цел, но никога не е била самоцел“, казва режисьорът. Лу Ян призовава създателите на филми да адаптират историите си, за да отговорят на променящите се вкусове на аудиторията, формирани от кратки видеа и игри.
Репрезентанти от сектора на анимацията предлагат нюансирана перспектива. Ю Чжоу, съосновател на Light Chaser Animation – студиото зад визуално забележителни хитове като „Бялата змия“, акцентира на значението на съдържанието и връзката с аудиторията пред технологичните иновации.
„Изкуственият интелект все още е в началото на дълъг път. Истинското конкурентно предимство се крие в това как студията изграждат и развиват свои собствени системи за знание“, казва той.
Практическите приложения на ИИ бяха демонстрирани по време на фестивала. Bona Film Group представи научнофантастичен минисериал, задвижван от ИИ, за археологическа локация, който използва генеративни инструменти за писане на сценарии, визуализации и виртуална реалност.
Междувременно, технологичната компания Kunlun Tech представи Mureka – музикален ИИ модел, който създаде темата за фестивала само за пет минути.
Въпреки оптимизма обаче, притесненията за загуба на работни места остават. Някои смятат, че ИИ ще донесе демократизация на творчеството, докато други предупреждават за мащабни трусове. „Сега всички индустрии са в упадък“, шегува се Ю Баймей.
Честото използване на съществуващи творби от ИИ поставя сложни въпроси около авторските права. „Изкуственият интелект е най-голямата форма на плагиатство“, твърди режисьорът. Настоящите закони, създадени преди него, не са подготвени да се справят с трудностите, които той поставя.
Ветеранът режисьор Цзя Чжанкъ, известен с реализма си, предлага балансиран подход. Макар да е отворен към потенциала на ИИ, той поставя под съмнение зависимостта му от визуални данни „втора ръка“. „Трябва да проучваме ИИ, а не да го прилагане без размисъл“, добавя той и подчертава, че предпочита да улавя реалността през своя обектив.
Докато китайската киноиндустрия опитва да се ориентира в предизвикателствата на ИИ, нейният глобален напредък може да бъде поставен под въпрос. Чън Сюгуан, директор на Института по кино, телевизия и театър в Пекинския университет, формулира предизвикателството като културен мандат: „Кинематографистите в Китай трябва не само да приемат ИИ – те трябва да дефинират нови индустриални и естетически парадигми“.
Тази визия според него е не само отговорът на Китай на ИИ вълната, но и необходимият път към предната сцена на глобалното кинематографично разказване.
