Британският премиер Тереза е изправена пред намаляващ брой възможности за Брекзит, след като лидерите на ЕС на срещата на високо равнище миналата седмица отхвърлиха опитите ѝ да променя сделката, която тя порази с тях.
Ето четирите основни сценария, пред които е изправена Великобритания, докато часовникът отброява времето, оставащо до 29 март 2019 г. – денят, в който е планирано Лондон да напусне европейския проект след 46 години.
Сделка
Това е Брекзитът, който британското правителство и лидерите на ЕС искат – и това, което британският парламент отказва да приеме.
Сделката бе отхвърлена от противоположните крила на парламента заради това дали Великобритания да бъде свързана твърде тясно или да бъде по-отдалечена от Европейския съюз.
Мей отмени гласуването на сделката, определено за миналата седмица поради предизвестеното си поражение.
Подкрепящите Брекзит от нейната партия след това измислиха неуспешен опит за преврат, при който малко повече от 1/3 от депутатите консерватори показаха, че искат Мей да си ходи.
Мей обеща, че ще измъкне отстъпки от Брюксел, но очевидно не успя да направи това на срещата миналата седмица.
Правителството на Мей възнамерява да отново да подложи същия проект за гласуване след известно време – между 7 и 21 януари.
Надеждите са, че страхът от хаоса, до който може да доведе излизане без сделка, ще принуди законодателите да загърбят резервите си.
Без сделка
На това се гледа като на сценарий за Страшния съд, който заплашва да предизвика рецесия във Великобритания и значително да забави икономическия растеж на Европейския съюз.
Това е опцията по подразбиране, ако британският парламент гласува против сделката и няма други решения.
Споразумението на Мей бе насочено към запазване на търговските правила между петата по големина икономика в света и най-големия единен пазар почти непроменени за преходен период до края на 2020 г.
Едно внезапно преминаване към различни стандарти би засегнало почти всеки икономически сектор и евентуално ще видим, че цената на ежедневните продукти във Великобритания ще се покачи.
И двете страни са били принудени да засилят подготовката си за хаотичен Брекзит през последните няколко седмици.
Британските предприятия натрупват стоки, докато Брюксел се опитва да намери начин да поддържа свободни операциите, включващи масовия център за финансови услуги в Лондон.
Втори референдум
Привържениците на ЕС призовават за ново гласуване още от първото, което е подкрепи „напускаме“ при резултат 52:48 през юни 2016 г.
Няма закон, който да задължава Великобритания отново да гласува, но мнозина питат дали това би била демократично – и защо вторият опит трябва да има предимство пред първия.
Това също така заплашва да покаже отново такова разделение, доколкото проучванията на общественото мнение показват, че страната все още е разделена по въпроса.
Призивите за нов вот през последните няколко месеца са се засилили, а бившият премиер Тони Блеър в неделя каза: „Това, което изглеждаше малко вероятно преди няколко месеца, в момента е с вероятност от над 50% „.
Поддръжниците твърдят, че на привържениците на Брекзит са били обещани неща, които изобщо не изглеждат като предлаганата сделка и че британците никога не са подкрепили сценарий за отсътвие на сделка.
Някои от членовете на кабинета на Мей съобщават, че настояват за втори вот, но премиерът е против такова решение, като предупреждава, че „ще нанесе непоправима вреда на целостта на нашата политика“.
Също така не е ясно какви варианти да се дадат на хората на второ гласуване – и какво ще стане, ако Брекзит победи отново.
Парламентът гласува за вариантите
Друга възможност, която излезе на преден план през последните дни, е дв парламента се проведат няколко незадължителни гласувания по различни варианти на Брекзит, за да се определи ефективно правителствената стратегия.
Първият ще бъде сделката на Май, но други могат да включват Брекзит без сделкса, втори референдум или „норвежка сделка“, която ще задържи Великобритания много по-тясно свързана с европейския единен пазар и ще позволи свободна имиграция.
Министърът на икономиката Грег Кларк явно подсказа това в понеделник, като каза пред Би Би Си, че парламентът трябва да бъде „поканен да каже с какво ще се съгласи“, ако гласува против проектоспоразумението за Брекзит на масата.
Другите министри от кабинета, включително министърът на финансите Филип Хамънд, твърдят, че подкрепят това решение като демократичен начин за прекратяване на сегашното състояние на неопределеност.
