В свят, обхванат от пандемия, глобалните вълнения и бързо развиващият се цикъл на новини, може трудно да си спомним, че в Сирия още има война. Дори преди избухването на пандемията от коронавирус, конфликтът, който започна в началото на 2011г. до голяма степен отпадна от новинарските емисии. Войната обаче продължава, вземайки още повече жертви, а участието на толкова много „играчи” допълнително усложнява ситуацията. Милионите бежанци трудно си спомнят, че някога са живели в тази страна и са я наричали дом.
Но след като наближава десетата години от войната, която в началото започна с „Ислямска държава” и предизвика най-тежката хуманитарна криза на 21 век, конфликтът показа, че все още създава нови трагедии, които могат да имат огромно влияние върху глобалната политика.
По-рано този месец турски и сирийски войски се сблъскаха в северозападната част на Сирия. Това докара Турция и Русия, които подкрепят противоположните страни на войната, на ръба на пряка конфронтация и породи безпрецедентна вълна от мигранти. Аргументирайки се, че ще се сблъска с потенциален нов приток на бежанци от Сирия, Турция обяви, че повече няма да спира мигрантите да влизат на територията на Европейския съюз, предизвиквайки нова криза.
Повече от половината от предвоенното население в Сирия от 23 милион души са прогонени от домовете си, а потресаващите 80% от сирийците живеят под прага на бедността, според ООН. Противно на очакванията, сирийската война скоро няма да свърши.
ХАОС НА СЕВЕР
Прекратяването на огъня, договорено от турския и руския президенти в Москва миналата седмица, може да спре за малко опустошителната военна кампания на сирийското правителство за връщане на контрола над северозападната провинция Идлиб. Това обаче не е дългосрочно решение и последната и най-опустошителна глава от войната тепърва предстои.
В Идлиб живеят 3 милиона души. Районът е последният останал под контрола на бунтовниците в Сирия и от гледна точка на Башар Асад – това е последната стъпка към пълното му военно надмощие.
„Дори Идлиб по някакъв начин да бъде спечелен, 3 милиона души да бъдат настанени Турция или другаде, малко вероятно е Дамаск да има капацитета или дори инструментите да управлява райони, контролирани преди това, за дълго време без проблеми”, казва Дани Маки – сирийски журналист.
По същия начин сделката между Турция и Русия, сключена през октомври, завърши с турска военна кампания срещу сирийските кюрдски изтребители. Но богатият на петрол регион все още е обект на спорове. Там има стотици американски войски, които охраняват петролните находища.
И американски, и руски войски патрулират в региона отделно, а наблизо са разположени хиляди, подкрепяни от Иран, милиции.
войски патрулират напрегнатия район отделно, а наблизо са разположени хиляди подкрепяни от Иран военни.
БУРЯТА НА УНИЩОЖЕНИЕТО
След близо десетилетие на битки, които превърнаха крайбрежната държава в развалини, предоставяща безплатно бойно поле за всички прокси армии и световни сили. Русия, Иран, Турция и САЩ имат армии в Сирия. Там се сражават „Хизбула” и други подкрепяни от Иран милиции. Израелските бомбардировки в Сирия са чести. Войната привлече вниманието на много международни играчи. В Сирия дори се шегуват, че сирийският народ трябва да се изтегли от страната, за да не смущава чуждите сили, които се бият на тяхна почва.
Асад, който успя да се задържи начело на правителството от Дамаск през цялата война, продължава да присвоява парчета от контролираните от бунтовниците територии, с помощта на руската армия. Бунтовниците вече контролират малка ивица от провинция Идлиб до турската граница.
Но много области, възстановени от правителството, вече са абсолютно пусти с разрушени сгради. Малко бежанци са се осмелили да се завърнат по домовете си. Междувременно икономическата ситуация се влошава толкова бързо, че обикновените сирийци се борят с непрекъснато повишаващите се цени. Валутата се срива – сега са необходими 500 сирийски лири, за да получите един долар – 20 пъти повече от преди 2011г. Икономическата ситуация се влошава и заради острата финансова криза в съседния Ливан.
ЗАТВОРЕН КРЪГ
Дори Асад да успее да превземе останалата територия, която все още е под контрола на бунтовниците, трябва да се намери решение на друг проблем. Политиката на неговото правителство за „помирение” в области, които вече е превзела – ефективно принудително предаване – засега се проваля.
В Дамаск през последните три седмици имаше серия от мистериозни взривове, насочени срещу цивилни и военни лица.
В южната провинция Дараа, където започна въстанието срещу Асад през март 2011г., примирието между правителството и бунтовницие, постигнато преди две години, вече се руши, като почти ежедневно се получава информация за насилие.
Засадите, експлозиите и стрелбите оставиха десетки мъртви бойци от двете страни, а в някои райони отново избухнаха антиправителствени протести. Правителствените сили реагираха с груба сила по-рано тази година, когато напрежението се превърна във въстание.
Сирийската обсерватория за правата на човека, базирана във Великобритания, твърди, че 217 души са били убити при военните нападения в Дараа през последните месеци, включително 45 цивилни, 113 войници и 37 бунтовници.
