Гърци и македонци изразяват скептицизъм по въпроса за предложения компромис за името, който да сложи край на почти три десетилетния спор между двете държави и който блокира присъединяването на Скопие към ЕС и НАТО.
Лидерите на двете съседни страни обявиха във вторник постигането на „историческо“ споразумение, резултат от месеци на интензивни преговори, което би довело до преименуването на малката балканска държава на Република Северна Македония.
Гръцката консервативни опозиция обаче бързо обяви сделката за „национално предателство“, а македонския президент националист Георги Иванов напусна преждевременно в знак на протест срещата с премиера и външния министър.
„Президентът Иванов прекъсна срещата и напусна, като отказа да разговаряме относно предимствата за бъдещето на Македония от това историческо споразумение“, заявиха от македонското правителство.
Срещата продължи по-малко от три минути, съобщиха официални източници.
От македонската националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ заклеймиха сделката като „пълно поражение във всеки един смисъл за македонската дипломация“.
Хората по улиците в Скопие също изразяват неодобрение.
„Отидохме твърде далеч, позволихме твърде много“, казва Сузана Турунджиева, на 46 г., заета в търговията.
Официална Атина обаче застава зад споразумението.
„Вярвам, че вчера направихме решителна стъпка към осигуряване стабилността на целия Балкански регион“, заяви гръцкият правителствен говорител Димитрис Цанакопулос пред държавната телевизия „ЕРТ“.
Гърция дълго се противопоставяше нейната северна съседка да бъде наричана Македония, защото една от северните ѝ провинции, която в античността е била люлка на империята на Александър Велики, извор на гордост за съвременните гърци, носи същото име.
Пробивът в преговорите бързо бе приветстван от ООН, НАТО и ЕС, като председателят на Европейския съвет Доналд Туск написа в „Туитър“: „Благодарение на вас невъзможното става възможно.“
Трик
Правителствата и на двете държави обаче се изправят пред значителни препятствия пред приемането на споразумението в собствените си държави, като основните опозиционни партии отказаха да го подкрепят.
Улични протести срещу всякакъв компромис се проведоха и в двете държави. Още демонстрации се очакват в Гърция през следващите дни.
Дори гърци, които признават, че спорът продължава вече прекалено дълго, заявяват, че компромисът е болезнен и може да остави страната им с празни ръце.
„Съгласен съм, но не съм ентусиазиран… защото това положение продължава вече 26 години и вероятно, че нищо по-добро не би могло да се постигне на сегашния етап“, казва Христос Никопулос.
„Всичко това е само един трик, който цели Балканите да се превърнат в протекторат на НАТО“, обажда се Василис, 20 годишен сервитьор.
По-голямата част от критиките в Гърция се фокусират върху решението на правителството да приеме езикът и етносът на съседната държава да се нарича „македонски“.
„Приемането на македонския език и нация е неприемливо отстъпление от националните интереси“, твърди основният опозиционен лидер Кирякос Мицотакис.
Други са на мнение, че с един все по-непредвидим съсед като Турция, по-разумно е този дълго продължаващ дипломатически спор да бъде приключен.
Велика дипломатическа победа
Македонският премиер Зоран Заев във вторник приветства споразумението, заявявайки следното: „След две десетилетия и половина имаме едно историческо решение. Нашето споразумение съдържа името Република Северна Македония за официално ползване.“
Гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви „велика дипломатическа победа и велика историческа възможност“ за региона да постигне „приятелство, кооперация и съвместен просперитет“.
Преди споразумението да влезе в сила трябва да бъде одобрено от парламента на Македония, след което да мине през референдум и да бъде ратифицирано от гръцкия парламент.
Критиците твърдят, че Ципрас, който разполага с крехко парламентарно мнозинство, няма нужната легитимност, за да наложи сделката; още повече неговият коалиционен партньор националистите отказват да я подкрепят.
Очаква се той да успее да получи одобрение за споразумението благодарение на подкрепата от няколко от по-малките опозиционни партии.
Наблюдатели предупредиха, че съществува реален риск останалият свят да приеме де факто името „Македония“, което би представлявало сериозен дипломатически провал за Гърция.
Повдига се и въпросът какво би могла да стори Гърция в случай, че едно твърдолинейно правителство дойде на власт в Скопие и откаже да изпълни договорените реформи – включително промяната дизайна на регистрационните табели на автомобилите, паспортите и административните документи – дейности които вероятно ще отнемат години.
„Всичко това изглежда като едно предварително споразумение, в което има редица етапи на реализация. Следователно би трябвало да обуздаем нашите очаквания“, заяви гръцкият анализатор Константинов Филис пред „СКАИ ТВ“.
Скопие се надява да получи дата за начало на преговори за членство в ЕС по време на срещата на върха в края на юни, както и покана за присъединяване към НАТО в средата на юли.
