От средата на юли Москва е сцена на масови протести, призоваващи за честни избори. Това са най-значимите руски демонстрации след завръщането на Владимир Путин в Кремъл през 2012 година, пише АФП.
След поредния масов митинг в събота, ето обобщение на бурните последни три седмици:
Забрана за кандидатите от опозицията
На 17 юли руските власти не разрешават на 57 кандидати от опозицията да участват в изборите за местния парламент в Москва през септември.
Популярните кандидати включват съюзници на главния опонент на Путин Алексей Навални и почти всички независими опозиционни дейци.
Властите обясняват това с технически причини, включително липса на легитимни подписи на граждани под кандидатурите им.
Гняв по улиците
На 20 юли около 20 000 души се събират на площад в Москва, за да поискат свободни и справедливи местни избори на разрешен от властите митинг.
Протестиращите включват опозиционни лидери, включително Навални и обикновени московчани, на фона на нарастващото обществено недоволство от спадащия жизнен стандарт и безконтролната корупция.
Навални заплашва с още по-голям митинг на 27 юли в близост до кметството, ако властите не регистрират кандидатите на опозицията.
Навални арестуван
На 23 юли дисквалифицираните политици се срещат с шефа на избирателната комисия в страната Ела Памфилова, която признава, че ситуацията е „несправедлива“. Тя обещава поредната проверка на документите, но не преди следващата седмица.
Навални насрочва поредния митинг за следващата събота, и пише в Туитър: „Кремъл мисли, че ще забравим, ще се уплашим и няма да излезем (да протестираме)“.
На следващия ден Навални казва във видеоклип в профила си в Instagram, че е задържан, докато напуска дома си в Москва. Той е осъден на 30 дни затвор за свикване на масов протест.
1400 арестувани
На 27 юли близо 1400 души са арестувани по време на втория митинг в Москва, този път неразрешен от властите и разпръснат от полицията.
OVD Info, която следи протестите, казва, че това е най-големият брой арести от 2012 г., когато десетки хиляди протестираха срещу завръщането на Путин в президентството след четири години като министър-председател.
Предполагаемо отравяне
На 28 юли Навални е откаран от затвора в болница, след като според властите страда от “тежка алергична реакция“. Навални, който бързо е върнат обратно в затвора, казва, че може би е бил „отровен“.
Лекарите в руската държавна болница казват, че „токсични вещества не са открити“ в пробите на Навални.
„Масови вълнения“
На 30 юли руските следователи започнаха разследване за „масови размирици“ след митинга на 27 юли, престъпление, наказуемо с до 15 години затвор.
Във връзка със следствието бяха арестувани няколко души, петима от които бяха оставени в предварителен арест на 2 август.
Руските съдилища също постановиха временно задържане за 88 души и глобиха още 332 души за участие в митинга на 27 юли.
Започнаха и три следствия за насилие срещу полицията, престъпление, наказуемо с до пет години затвор.
Разследване за пране на пари
Около 1000 души са арестувани след неразрешена от властите демонстрация на 3 август.
Съдебните органи започват проучване за предполагаемо пране на пари от фондацията на Навални за борба с корупцията (ФБК), която разследва начина на живот на приближените на от Кремъл.
На 8 август сметките на фондацията и помощниците на Навални са замразени.
Дипломатически търкания
Същият ден Русия извиква германски дипломат за да се оплаче, че германски телевизионен канал излъчва „директни призиви за протест“ в социалните медии.
На 9 август американски дипломат също е повикан заради „намеса“ в полза на опозицията.
Записване на избирателната активност
На 10 август разрешеният от властите митинг привлича почти 50 000 души, според обществена група.
Десетки са арестувани, тъй като няколкостотин протестиращи се отправят на шествие към сградата на президентската администрация.
