През 2002 бащата на Марин Льо Пен малко изненадващо се класира за втория тур на президентските избори във Франция, побеждавайки кандидата на Социалистическата партия, министър-председателя Лионел Жоспен. Това беше първи пробив на националистите и антиглобалистите не само във Франция, но и в Европа.
В много голяма степен дъщеря му днес стъпи върху неговите рамене, както се изразявали средновековните философи за Аристотел и – тя е права – разшири постигнатото.
Фронтът вече има 35 % на втори тур, докато през 2002 едва ги докара до 20. Лозунгът тогава беше „Гласувай за мошеника, не за фашиста“. Старият Льо Пен загуби катастрофално от Жак Ширак.
Малко преди тези събития в България Георги Първанов също направи исторически пробив. Той стана първият социалист и първият агент на Държавна сигурност, избран за президент на преки избори.
Пет години по-късно, когато се бореше за преизбиране, Първанов и кремълските технолози, натоварени с тази задача, се сетиха за „френската целувка“ от 2002. И като се огледаха, видяха, че на терена има нещо като Льо Пен – Волен Сидеров.
Задачата се опрости значително. Номерът беше Волен да бъде закаран на втори тур за сметка на евентуален кандидат на СДС.
През февруари 2006 това се виждаше с просто око и го написах. Прогнозирах, че на балотажа Първанов ще спечели със 75:25. Не познах с 22 стотни или нещо такова.
Но преди да го напиша, говорих с лидерите на т.нар. традиционна десница, сега нарицаема градска десница (това, между другото, е много сбъркано, не може да се изтъква градскост при положение, че през едно-две поколения повечето българи са били селяни и са били насилствено произведени в градски).
Лидерите почти не реагираха, та се принудих да го напиша, белким някой се стресне. Не. Костов издигна иначе изключително свестния, но тотално неизбираем бай Неделчо Беронов и постави пред свършен факт останалите парчета от СДС.
За по-сигурно на втори тур, когато всичко беше ясно, ни призова да гласуваме за Първанов. Френска целувка. Класика.
Но към злободневието. Към Франция. Макар да имаме почти вроден комплекс за малоценност спрямо западняците, френските избиратели кълват на същата кука както и българските. Дори и лош кандидат, какъвто Макрон по-скоро не е, има сериозни предимства, ако насреща му извадиш плашило. Вече две десетилетия този номер работи добре във Франция, в България – също.
Ние непрекъснато сме тикани да избираме измежду двете злини по-малката. В България това запушва смислени алтернативи и по същество дава време на комунистическата номенклатура. В Западна Европа натиска похлупака на тенджерата, докато елитът измисли какво ще прави с този Европейски съюз.
След Марин льо Пен обаче капакът леко взе да потропва. И ако в следващото десетилетие не се намери начин хората да не се чувстват тотално пренебрегнати, ще хвръкне в небесата.
Разбира се, ще има други лидери, няма да са тия. Но ще хвъркне.
Важи и за България.
