Френското правителство оцеля при два вота на недоверие, внесени в парламента, заради решението на кабинета да премине към обсъждане на приходите в бюджета за 2026 г., без да изчака мнението на Националното събрание.
Общо 269 депутати гласуваха „за“ вота на недоверие, иницииран от крайнолявата партия „Непокорна Франция“ заедно със „Зелените“ и комунистите, при необходими 288 гласа за сваляне на правителството. Още по-малко депутати – 142, подкрепиха втория вот на недоверие, внесен от крайната десница.
Френският премиер Себастиен Льокорню заяви днес, че е прибягва до чл. 49 т. 3 от конституцията, за да прокара в парламента частта за разходите от бюджета за 2026 г. – стъпка, която вероятно ще доведе до още вотове на недоверие.
Правителството на френския президент Еманюел Макрон ще трябва да заобиколи парламента след месеци на преговори, които не доведоха до бюджет с умерен дефицит, който да мине през долната камара на парламента, където нито една партия не разполага с абсолютно мнозинство.
Поради разногласия за бюджета Макрон изгуби две правителства и се изправи пред политически сътресения, почти невиждани от създаването на Петата република през 1958 г.
Разчитайки на удължен по спешност бюджет от миналата година, за да продължи да работи, Льокорню направи по-рано този месец отстъпки в последния момент, за да постигне споразумение със социалистите да не свалят правителството, ако то прибегне до използване на извънредни конституционни правомощия.
Лидерката на крайната десница Марин Льо Пен каза, че политическите съперници на правителството, които подкрепиха Льокорню при вота на недоверие, ще платят за това на следващите избори, включително на местните избори през март и на президентските избори през 2027 г.
„Не си мислете, че никой не ви гледа. Французите ви виждат и те ще ви накарат да си платите за това пред избирателните урни“, каза Льо Пен пред депутатите преди вота и добави: „Не само заради (бюджетното) кръвопускане, които им причинявате, но също и заради унизителните средства, който използвате“.
Льокорню заяви, че бюджетният дефицит няма да надхвърли 5% от БВП – спад спрямо 5,4% през миналата година, но все пак доста по-висок от прага на Европейския съюз от 3%.
Френското правителство очаква целият бюджет да бъде окончателно одобрен през първата половина на следващия месец, каза негов служител.
Как се стигна до вотовете на недоверие
Повод стана решението на кабинета да задейства процеса по обсъждане на бюджета за 2026 г., без първо да получи формалното съгласие на Националното събрание за предложените приходи.
Това беше възприето от опозицията като опит за заобикаляне на парламента и нарушаване на демократичните процедури.
„Непокорна Франция“ и някои други леви партии настояват, че правителството демонстрира авторитарен подход, като се опитва да налага ключови финансови решения без широк парламентарен дебат. Именно това доведе до внасянето на два отделни вота на недоверие в рамките на един ден.
В полза на вота на недоверие бяха посочени и мотиви, като този, че страната се намира в период на умерен икономически растеж, като инфлацията остава около 4–5% годишно, а разходите за социални програми и пенсии оказват натиск върху публичните финанси.
В същото време през последните месеци страната беше свидетел на серия стачки и протести от работници, студенти и профсъюзи, недоволни от мерките за икономии и реформите на трудовото законодателство.
Правителството успя да избегне поражение благодарение на подкрепата на центристки и умерени партии, които се придържат към стабилността на кабинета в условията на икономическа несигурност. Според анализатори оцеляването е знак за това, че въпреки недоволството на крайната левица, управляващата коалиция запазва относително солидна парламентарна подкрепа.
Икономическата ситуация в страната
Френската икономика бележи умерен растеж от около 1,2–1,5% през 2025 г., като основните предизвикателства включват.
Цените на енергията и хранителните стоки продължават да оказват натиск върху домакинствата.
В същото време около 7–8% от активното население е без работа, като младите и нискоквалифицираните работници са най-засегнати.
Държавният дълг остава висок – над 110% от БВП, което ограничава възможностите за значителни нови социални разходи.
