Очаква се руският министър на отбраната Сергей Шойгу, главнокомандващите на руските военновъздушни сили и Черноморския флот, водещи държавни „пропагандисти“ и 351 депутати от руската Дума да бъдат включени в санкциите на ЕС, които бяха одобрени в сряда.
Списъкът с имена, който не е официално оповестен, ще бъде по-широкоспектърен от обявените от САЩ санкции и на значително разстояние от тези на Борис Джонсън. Министрите одобриха санкциите в сряда, но окончателният списък с имена ще бъде публикуван едва по-късно през деня.
В отговор на решението на руския президент Владимир Путин да признае самопровъзгласилите се републики в Донецк и Луганск за независими държави, ЕС ще наложи замразяване на активи и забрана за пътуване на 23 души, три банки и известна „фабрика за интернет тролове“ в Санкт Петербург. Очаква се Блокът да санкционира и 351 членове на руската Държавна дума, които гласуваха за признаването на двете територии, самопровъзгласили се за републики.
Руското правителство също така ще бъде допълнително ограничено в способността си да набира средства на финансовите пазари на ЕС. Представители на ЕС изготвят мерки за ограничаване на търговията с двете контролирани от Русия територии в Източна Украйна, които наподобяват по-ранните санкции срещу Крим през 2014 г.
Очаква се лидерите на ЕС да обсъдят по-нататъшните санкции на специална среща на върха в четвъртък вечерта в Брюксел.
„Изглежда, че всички са съгласни с приемането на санкциите“, заяви дипломат от ЕС.
Начело на списъка със санкции е Шойгу, тъй като той е „в крайна сметка отговорен за всякакви военни действия срещу Украйна“, се посочва в проектосписъка, видян от „Гардиън“. Към него се присъединяват Антон Вайно, началник на щаба на Путин, който „играе активна роля при вземането на решения“, както и Игор Осипов, главнокомандващ на Черноморския флот, и Сергей Суровикин, главнокомандващ на руските въздушно-космически сили.
Сред другите високопоставени служители са вицепремиерът и председател на държавната банка ВТБ Дмитрий Григоренко и Игор Шувалов, председател на руската държавна банка за развитие ВЭБ, която играе важна роля във финансирането на отбранителния сектор на страната.
ЕС се насочва и към руските „пропагандисти“, включително говорителя на външното министерство Мария Захарова и ръководителя на канала RT Маргарита Симонян, които са известни с острата си антизападна реторика. Владимир Соловьов, прокремълски настроеният водещ на канала „Русия 1“, също е включен в списъка.
Сред другите лица е Евгений Пригожин, описан в санкциите на САЩ като основател и неофициален ръководител на наемническата групировка „Вагнер“, която вече е обект на санкции на ЕС заради така наречената от Брюксел „отговорност за сериозни нарушения на правата на човека“ и извънсъдебни убийства в Украйна, Сирия, Либия, Централноафриканската република и други страни. Пригожин, известен като „готвача на Путин”, финансира Агенцията за интернет изследвания, която също е включена в списъка със санкции на ЕС. Базирана в Санкт
Петербург, ИРА е по-известна като „фабрика за интернет тролове“, където хора работят денонощно, за да препълнят интернет с пропутински и антизападни възгледи.
Майката и съпругата на Пригожин, които притежават компании, свързани с него, също са в проектосписъка.
Санкционираните банки са банка „Россия“, за която официални представители на ЕС и Запада смятат, че е личната банка на Путин и много от неговите служители, както и „Промсвязбанк“ и „Внешекономбанк“, за които официални представители на ЕС смятат, че са инструктирани лично от руския президент и имат ключова роля във финансирането на руския отбранителен сектор.
Ако мерките бъдат одобрени, това ще бъде най-големият брой лица, добавени към санкциите на ЕС срещу Русия, които понастоящем обхващат 193 лица и 48 дружества, свързани с анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна. Много депутати от руската Дума вече са обект на санкции от страна на ЕС.
Лидерите на ЕС са поканени на извънредна среща на върха в четвъртък, на която ще проведат допълнителни разговори относно санкциите.
„Използването на сила и принуда за промяна на границите на определена държава няма място в 21-ви век“, пише председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в писмо-покана до 27-те лидери на ЕС, публикувано в сряда. „Важно е да продължим да бъдем единни и решителни и съвместно да определим колективния си подход и действия“, пише той, като предлага разговори за това как да се потърси отговорност от Русия за действията ѝ и повече помощ за Украйна.
Министрите от ЕС единодушно одобриха общите очертания на пакета в понеделник, след интензивни дискусии за това как да бъде възпрян Путин. Няколко държави, по-специално Литва, искаха незабавно да наложат на Кремъл възможно най-строгите санкции; големите държави членки Франция, Германия и Италия обаче настояваха за по-постепенен подход.
„Искаме да имаме възможност за възпиране, за да можем да реагираме, ако има по-нататъшни действия от страна на Русия“, заяви ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел след министерската среща в понеделник. „Казахме ясно, че ще има нови санкции срещу Русия. Разполагаме с арсенал от възможни действия. Не искахме да направим всичко наведнъж, защото мисля, че трябва да следим събитията в момента, в който се случват.“
Санкциите, каза Борел, ще причинят икономически щети, но имат своите граници. „Санкциите нямат чудодейно въздействие“, каза той. „Това не е като червен сфетофар, на който всички спират.“
През следващите дни вероятно ще последват по-нататъшни разговори относно санкциите. „Очаквайте още няколко обсъждания на по-широкия пакет от санкции „Голям взрив“ по-късно тази седмица“, каза служителят на ЕС.
Русия заяви, че ще отговори на всички санкции, а нейният посланик в САЩ Анатолий Антонов заяви, че всички санкции ще засегнат световните финансови и енергийни пазари.
