Президентът на Китай Си Дзинпин може да се почувства уморен от ролята на улегналия възрастен човек в спора с президента на САЩ, пише в свой анализ за „Гардиън“ Саймън Тисдъл. Досега китайският отговор на раздухваната от Доналд Тръмп търговска война беше относително сдържан. Само че пресните мита на стойност 200 милиарда долара и обещанието за още такива може да провокират асиметрична реакция от страна на Дзинпин – президентът, който е поставен под напрежението да удържи на постоянния американски тормоз.
Леко порицавайки американските действия като „неправилни“, Китай се придържаше към реципрочни мерки, като върна на САЩ удар от 60 млрд. долара под формата на митнически тарифи. Има обаче индикации, че Пекин смята да бойкотира предвидените разговори по темата във Вашингтон следващата седмица, а това предполага, че се подготва по-широкообхватен отговор на американскат политика.
Потенциалът за ескалация на конфликта и в сфери, в които има предварително съществуващо напрежение, е значителен. Двете страни са вече опрели чело в чело по темата за бързото строене от Китай на изкуствени острови в спорните зони на Южнокитайско море. Друга гореща тема е Тайван, който Си се зарече да присъедини към страната си, но чиято независимост е ефективно гарантирана от САЩ.
Тъй като Китай внася много по-малко от САЩ, отколкото изнася, той има по-малка гама от възможности да отговаря реципрочно на американските мерки. Ако Тръмп продължи да налага завишени мита на китайския импорт, на Пекин просто може да му свършат стоките, които да обмитява в отговор. Тази възможност засилва вероятността китайското ръководство да намери други начини, по които да изрази недоволството си.
Си може би тактично вече прави това чрез Северна Корея. Тръмп похвали неговата помощ през миналата година в налагането на санкции на Пхенян заради програмата на корейския режим за ядрени оръжия и ракети. През последните месеци обаче Вашингтон се оплаква непрекаснато, че руски и китайски компании системно са замесени в нарушаване на санкциите, очевидно със знанието на своите правителства, особено по отношение на контрабандата на петрол за КНДР.
Тръмп постави на карта своите петенции, че е успешен, постигащ сделки международен държавник, при опита да убеди Северна Корея да се денуклеаризира. Макар че Пекин споделя неговата дългосрочна цел, Си Дзинпин има и икономическия лост, и личното влияние над севернокорейския диктатопр Ким Чен-ун, за да провали Тръмп, като усложни или удължи процеса, ако реши.
Задълбочаващата се търговска война може да влоши положението и на Тайван. След електоралния си успех Тръмп сюрпризира китайското ръководство, като се обърна директно към тайванския президент Цай Инг-вен, която Пекин смята за опасен „отцепник“. Тръмп окуражава оръжейните продажби и официалния обмен с Тайван. Островът също така се опитва да изгради неофициални отбранителни и шпионски връзки със стани като Япония, Индия, Австралия и Сингапур.
От гледна точка на Си всичко това оправдава нарастването на китайския военен и дипломатически натиск срещу Тайван, който се наблюдава през последните месеци. Ново остро влошаване на взаимоотношенията САЩ – Китай ще увеличи риска Тайван да бъде вкаран в пълномащабна международна криза.
Увиличаване на усилията на китайските морски и въздушни сили да прихващат или възпират американските и британски бойни кораби от патрулите за „свобода на плаването“ в Южнокитайско море може да бъде друго нежелателно последствие от търговската война на Тръмп. Досега двата проблема бяха държани разделени, но какво ще стане, ако фрустрираният Си, който е атакуван на домашна почва едновременно и в двете посоки – че е твърде мек и че е прекалено твърд по отношение на митническите тарифи, реши да обедини проблемите?
Освен това през миналата седмица американската администрация разкритикува Китай за репресиите срещу мюсюлманското малцинство на уйгурите в Синянг. Тази неочаквана намеса, макар и подкрепена от ООН и организациите за човешки права, беше оценена от Пекин като нов, ескалиращо провокативен удар по по неговия суверенитет и национални интереси.
Нарастващото стратегическо съперничество между САЩ и Китай е част от действителността на 21 век. При все това Тръмп явно разчита на китайското въздържане от резки ходове в голям диапазон от проблемни полета, докато самият той се е фокусирал обсесивно върху своята търговска вендета. Не може да се очаква Си до безкрай да играе ролата на улегналия възрастен, който се оправя с капризното дете. Търпението му може да свърши. Някои запознати предсказват нова Студена война. Поне засега. Но предупредителните знаците за нагорещяване са налице и всеки може да ги види.
