Обещаните награди, които трябваше да последват от излизането на Великобритания от ЕС, би трябвало вече да са видими. Какво ни струва „връщането на страната ни“ и какви ползи извлякохме от него? Анализ на „Гардиан“.
На Нова година се навършва една година, откакто Великобритания напусна Европейския съюз: извън неговите политически и правни структури, извън неговия единен пазар, извън митническия съюз.
Това искаха Борис Джонсън и Майкъл Гоув – който ръководи кампанията за напускане. Никаква половинчата работа, каквато Тереза Мей беше договорила. Без светлина за Брекзит. Извън напълно. Край. Наистина добре направен Брекзит.
Само с добре сложен край, казаха ни, Обединеното кралство може да разгърне пълния си потенциал и да се освободи от веригите на регулацията и бюрокрацията на ЕС.
Освободени, бихме могли да си върнем контрола над нашите граници, парите си, нашите закони. Бихме могли да погледнем навън към света в нова ера на открития, сключвайки търговски сделки далеч от ЕС, създавайки нови нива на просперитет за една глобална Великобритания.
Така че една година по-късно, как върви всичко това?
Оставката миналия уикенд на лорд Фрост, министърът, който ръководеше Брекзит, предизвика известни съмнения, че нещо не е съвсем наред. „Брекзит вече е сигурен… предизвикателството пред правителството сега е да предостави възможностите, които това ни дава. Знаете опасенията ми относно текущата посока.“, каза Фрост на премиера в писмото си за оставка.
Има предположения от хора в правителството, че Фрост – радател за Брекзит и фанатичен дерегулатор – започна да подозира, че Джонсън няма реален план, няма реална подробна идея как да накара Брекзит да работи отвъд лозунгите.
Той също беше разочарован от задънената улица около Северна Ирландия. Една година след Брекзит Обединеното кралство все още води спор с ЕС относно протокола за Северна Ирландия, който самите Фрост и Джонсън договориха и приветстваха като добър начин за решаване на трудни погранични проблеми, като част от споразумението за оттегляне.
С каквито и проблеми да се е сблъскал Фрост, изпълнението на обещанията за Брекзит се оказва много по-трудно, отколкото даването им.
Това, което е ясно, е, че поне първоначално Брекзит ни прави по-бедни. Той допринесе за недостига на работна ръка в много бизнес сектори, тъй като работниците от ЕС се завърнаха у дома.
Има оплаквания, в отделни сектори, на които беше обещано много, но не получиха почти нищо. Рибарите се оказаха предадени. Земеделските производители са несигурни, че заместващият режим на субсидиране и плащания ще бъде достатъчен. Малките предприятия, които изнасят за ЕС, са засегнати от допълнителни разходи и документaция.
Степента на икономическите щети от Брекзит стана ясна от Службата за бюджетна отговорност, която прогнозира, че напускането на ЕС ще намали дългосрочния ни БВП с около 4%, в сравнение със спада от около 1,5%, който ще бъде причинен от пандемията.
Вместо да засили търговията ни, Брекзит я възпрепятства. Износът на стоки е намалял с 14% на годишна база през третото тримесечие на 2021 г. според Националната статистическа служба, като износът както за ЕС, така и извън ЕС страда.
Според Федерацията по храни и напитки, износът на храни и напитки от Обединеното кралство е намалял с 2,7 милиарда британски лири (-15,9%) през първите три тримесечия на 2021 г. в сравнение с нивата преди пандемията. Това до голяма степен се дължи на спад в продажбите за ЕС от £2,4 милиарда (-23,7%) в резултат на новите бариери пред търговията и продължаващите ефекти от Ковид пандемията.
И това е преди новите правила за внос от ЕС да бъдат въведени през януари, което според лидерите на бизнеса ще доведе до допълнителни спадове и забавяния. Според тях хранителните продукти от ЕС ще бъдат подложени на допълнителни физически проверки от лятото.
Трудно е да се разграничи какво е причинено от пандемията и какво е в резултатът от Брекзит. За Джонсън в известен смисъл съвпадението на Ковид и Брекзит се оказа удобно, предпазвайки го от вината и замъглявайки картината. Но икономистите като цяло са съгласни, че дългосрочният икономически удар от Брекзит ще бъде много по-голям, отколкото този от пандемията.
Друго основно обещание на кампанията за напускане беше, че Обединеното кралство ще си върне контрола над границите си. Но в една година, в която мнозина загинаха трагично в Ламанша, докато Франция и Обединеното кралство водеха неприлични спорове за това кой е виновен, това твърдение изглежда напразно. Бежанци, живеещи в Северна Франция, казаха, че Брекзит е направил по-лесно и по-привлекателно за тях да стигнат до Обединеното кралство с малки лодки, а не обратното.
Бежанци, избягали от конфликтни зони, включително Афганистан, Иран, Ирак и Еритрея, обясниха пред журналисти, че след като Обединеното кралство вече не е част от ЕС, си струва много повече да предприемат риска от незаконно преминаване на границите, тъй като вече не могат да бъдат изпратени обратно в други европейски страни.
Запитан как върви Брекзит засега, Чарлз Грант, директор на мозъчния тръст Център за европейска реформа, казва, че по ирония на съдбата най-очевидните успехи в преговорите след Брекзит за правителството на Джонсън са били в области, в които то е успяло да остане близо до ЕС, а не да се отдалечава – като например търговските сделки на ЕС. Те включват споразумения, с Япония, Канада, Швейцария, Турция и Южна Корея, които станаха двустранни za Обединеното кралство. Единствената изцяло нова търговска сделка е тази наскоро подписана с Австралия. Обединеното кралство, казва той, също е успяло да осигури споразумение за потока на данни с ЕС, въпреки че скоро това може да бъде застрашено, тъй като се стремим да отслабим правилата за поверителност.
В други области Грант казва, че Обединеното кралство е отслабено, особено във влиянието и силата си на европейската и световната сцена.
„Лорд Фрост отказа да има каквато и да е форма на структурирани отношения по външната и отбранителната политика след Брекзит с ЕС – въпреки че ЕС искаше такава – и ние плащаме много висока цена в резултат на това“, казва той.
„Липсва ни информация за случващото се в ЕС, защото нямаме редовна система за срещи с хората в Брюксел. Не можем да повлияем на случващото се, защото не сме „в стаята“. По въпроси като Русия, Китай и климатичните проблеми британците – дори извън ЕС – биха могли да имат известна степен на влияние, защото имаме реален опит и добри експерти.
Джоел Реланд, изследовател в независимия мозъчен тръст „Обединеното кралство в променяща се Европа“, е работил върху „тракер на различията“, който е изследвал степента, до която Обединеното кралство е успяло да се освободи и да замени правилата на ЕС със свои, както обеща Джонсън.
Това, което той открива, е липса на различия в много области и липса на план. „Основното послание е, че Обединеното кралство говори за една голяма игра на дивергенция. Фрост многократно е говорил за дългите тъмни години на членство в ЕС и необходимостта от промяна, за да се даде възможност за растеж и иновации, но те просто не дойдоха. Ако погледнете най-значимите промени в политиката в бюджета, има много малко неща, които не биха могли да бъдат направени в рамките на ЕС.
Реланд казва, че в селското стопанство, градската регулация и области като зелено данъчно облагане и финтех, нови идеи и напредък в раздалечаването са очевидни, но в по-мащабни области като ДДС се е случило или малко, или нищо. „Няма съвместно мислене относно стратегията за дивергенция в правителството“, казва той.
Причината според него е, че докато замяната на всички разпоредби на ЕС звучи добре, на практика това е сложно и скъпо за бизнеса.
„Мисля, че Обединеното кралство открива, че е наистина трудно да се развива и има повече бюрокрация, отколкото по-малко, след като се опиташ да промениш всичко“, казва той. „Цената на всички британски компании да бъдат подпечатани с марката на Обединеното кралство, а не с тази на ЕС… не си струва цената.
Най-новото ни проучване на Opinium показва, че над 60% от хората сега смятат, че Брекзит или е минал зле, или по-лошо, отколкото са очаквали. Той също така установи, че 42% от хората, които са гласували за напускане през 2016 г., имат негативна представа за това как Брекзит се е развил.
Осъществяването на Брекзит беше лесно. Да се докаже, че си е струвало и за добро, се оказва много по-трудно.
