Изминаха повече от 13 години от срещата на върха на НАТО в Букурещ. Последната среща, на която присъства Владимир Путин и на която се договори, че западният алианс иска бившите съветски държави Украйна и Грузия да станат негови членове. В много отношения наследството от тази среща надвисва над украинската криза днес.
Джордж Буш пристигна с експанзионистично мислене след Студената война, настоявайки Украйна и Грузия да получат пътна карта за членство в НАТО. Предоставянето им на така наречения план за присъединяване ще позволи на двете страни да последват поредица от бивши държави от източния блок, на които е било разрешено да се присъединят от 1999 г.
Путин обаче се обърна към събралите се лидери в началото на срещата, описвайки подобен ход като „пряка заплаха“ за руската сигурност.
По думите на Джейми Ший, който е прекарал 38 години в НАТО, Путин ясно е казал на Ангела Меркел и Буш следното:
„За мен Украйна не е истинска страна“
Езикът на Путин е помогнал да се постигне частично отстъпление и проблематичен компромис.
„Имаше яростен пазарлък с Меркел и Никола Саркози. Резултатът беше, че на Украйна ще бъде предложено членство в бъдеще, но нямаше да има твърда дата за присъединяване към НАТО“, каза Ший.
В резултат на това въпросът е оставен да се забави, а НАТО и неговите членове не са били напълно ангажирани с Украйна.
Полуобещанието остава открита язва за дългогодишния лидер на Русия, обсебен от дългата история на двете нации преди 1991 г. като една страна.
„Уверен съм, че истинският суверенитет на Украйна е възможен само в партньорство с Русия“, написа Путин в историческо есе, публикувано от Кремъл през юли. То носи името „Защото сме един народ.“
По време на кризата тази зима Русия е събра приблизително 100 000 войници в северната, източната и южната част на Украйна. Това предизвиква опасения сред съюзниците на НАТО от нахлуване и конфликт „в мащаб, невиждан от Втората световна война“.
През последната седмица търсещият внимание Кремъл се насочи към поредица от дипломатически искания.
Русия представи проект на договор за сигурност на САЩ. Разпоредбите му казват, че САЩ трябва да попречат на Украйна, Грузия и други бивши съветски държави да се присъединят към НАТО. Той също така настоява, че САЩ не трябва да създават военни бази или дори да участват в „двустранно военно сътрудничество“ с Украйна или която и да е друга бивша съветска държава извън НАТО – опит да се създаде ясно дефинирана руска сфера на влияние.
„Предложените от Русия два проекта на договора на 17 декември очертават създаването на двустепенна Европа – едната с правото да се защитава от руското посегателство, докато другата трябва да приеме руското надмощие като нова геополитическа реалност“, пише Орисия Луцевич, анализатор с мозъчния тръст Chatham House, в скорошен документ.
Русия не иска други политически групировки да присъстват близо до родината им. Това не е трудно да се разбере. Представете си, ако Китай сключи съюз с Канада. Мощните държави не искат други сили да формират съюзи близо до техните граници.
Други експерти твърдят, че НАТО е станало прекалено самоуверено.
Джошуа Шифринсън, доцент по международни отношения в Бостънския университет, каза, че САЩ и Западът „в големия размах на отношенията след Студената война са станали по-малко чувствителни към руските притеснения“, губейки от поглед идеята, че Кремъл също има жизненоважно значение интереси сред съюзниците на НАТО от нахлуване и конфликт.
Историкът Шифринсън, каза още, че в края на Студената война американски и германски стратези са дали „много ясни сигнали“, че НАТО няма да се разшири по-далеч на изток, ако на Германия бъде позволено да се обедини. Но този ангажимент към сферата на влияние бързо отпадна през 90-те и началото на 2000-те, когато Русия се бореше като независима страна и поредица от страни от източния блок се присъединиха към НАТО и ЕС.
Критиците на това мислене твърдят, че неотдавнашната подкрепа на НАТО за Украйна е била твърде слаба.
„Липсата на решителни действия в миналото е научила Русия, че тя (може) да увеличи и намали кризата, когато пожелае“, каза Уилям Алберке, американски бивш служител на НАТО, а сега директор на Международния институт за стратегически изследвания.
„Русия има цялата инерция в настоящата криза“, добави той, след като САЩ и НАТО се договориха да проведат разговори с дипломати на Кремъл през новата година.
Украйна трябваше да издържи войната от 2014 г., когато Русия превзе Крим и помогна за създаването на криза, довела сепаратистите, задържащи източния регион на Донбас, където неразрешеният конфликт отне живота на около 14 000 души. Съюзниците от НАТО отговориха със стабилно, но скромно ниво на военна подкрепа от 2014 г.
Около стотина американски военни инструктори са базирани в западната част на страната, далеч от фронтовата линия. Вашингтон предостави 2,5 милиарда долара военна помощ, включително противотанкови ракети Javelin, след превземането на Крим от Русия, част от постепенна стратегия за модернизиране на силите на Киев и официално предшественик на Украйна да получи път към членство в НАТО.
По-дразнещо за Кремъл беше покупката на Киев на най-малко шест дрона TB2 от Турция, чиято ефективност срещу руска броня беше демонстрирана в миналогодишната кратка война в Нагорни Карабах, когато бяха използвани от Азербайджан срещу Армения.
Разгръщайки дронове, Путин каза на турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в телефонен разговор в началото на декември, че е „провокативен“.
НАТО многократно подчертава, че не представлява военна заплаха за Русия. По-рано този месец, например, министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс каза, че е „много малко вероятно“ западните войски да бъдат изпратени да защитават Украйна, ако бъдат нападнати.
Западът трябва да разбере по-добре как се възприемат действията му, а Москва се пита накъде ще отиде Украйна в бъдеще.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
