• Страната има още неизпълнени реформи, които трябва да предприеме до 2018-та
• Политическата и социалната цена на спасителните мерки е висока
Тежките времена за Гърция още не са приключили.
Миналата седмица Гърция се завърна на пазара за ценни книжа, с които ще обезпечи наскоро отпуснатия заем от европейските кредитори в размер на 8.5 млрд. евро. Перспективата за още пари от МВФ и възможността за повишаване на кредитния й рейтинг от S&P Global Ratings, увеличиха доверието на инвеститорите.
Проблемът е в това, че всичко зависи дали страната ще приложи до край реформите – десетки от общо 140-те договорени мерки са в различен етап на изпълнение, а над 100 допълнителни промени трябва да се случат, за да получи Гърция останалите 26.9 млрд. евро преди края на спасителната програма, през август 2018-та.
Докато доказателствата от затягането на колана са налице – от спада на доходите, до увеличаването на бедността – страната не може да се похвали с голямо изпълнение на структурните реформи.
Изискванията на кредиторите заплашват политическата стабилност, тъй като гражданите и бизнеса понесоха тежестта на финансовата криза, която преобърна живота им през последните 7 години.
През този период кредиторите наложиха мерки, които утежниха ежедневието на гърците. Сред тях са издаването на платежен документ за пациенти, ползващи данъчни облекчения и при закупуване на лекарства с електронни рецепти, до намаляване на пенсиите с 50 процента. За справка, банкова служителка на 59 години, която се пенсионира в момента трябва да получи около 700 евро месечна пенсия, вместо 1400 евро.
ГОЛЯМО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Големият проблем при гръцките реформи са промените в данъчната и съдебната система, които изискват време. Предприетите мерки на „затягане на колана“ имаха драматичен ефект върху обществото, а това направи дългосрочните реформи по-трудни за провеждане.
Според анализатори, средният доход на домакинствата е спаднал с 40 процента, а рискът от бедност се е увеличил с 35.6 на сто, намалението на пенсиите е значително и върху тях се плаща данък.
След като Гърция стана епицентър на дълговата криза в еврозоната през 2010-та, страната прие строги ограничения за възстановяване на икономиката си, която потъна с около 25 процента за периода. В замяна – кредиторите от ЕС и МВФ осигуриха на Гърция под формата на спасителна програма, около 260 млрд. евро.
В доклада на МВФ от 20 юли четем: „Ефектът от структурната реформа е доста под необходимия, за да може Гърция да се развива успешно в еврозоната, но програмата предвижда повече усилия“.
КАКВА ПРИВАТИЗАЦИЯ?
Правителството на Алексис Ципрас се опитва още да намали пенсиите, да разреши на търговските вериги да работят в неделя, което ще застраши съществуването на малките квартални магазини, планира да увеличи данъците и да промени трудовото законодателство по посока ограничаване на стачките.
Според анализатори, трудните структурни реформи не се прилагат поради липса на политическа воля и умения от страна на управляващите.
Част от мерките са минали през парламента, но не са влезли в сила. В изпълнение на първата си спасителна програма, през 2010-та Гърция пое ангажимента да приватизира парцела на старото летище в Атина „Хеликон“. Сделката, която трябваше да се осъществи през 2014-та, все още се бави заради археологически разкопки и проблеми от местната администрация.
СЛАБИ РЕФОРМИ
В доклада на МВФ се казва още: „Гърция има затруднения в налагането на реформите. Промените на трудовия пазар за наложени, но няма желание за либерализация в сферата на потребителските стоки и ремонт на законодеателството при регулираните професии“.
Същият проблем се наблюдава и в данъчната и правосъдната система. Броят на заведените дела за данъчни измами се е увеличил над 165 000, но възстановените от масата на несъстоятелността средства са 36 цента за долар, което е най-ниското в еврозоната, се казва още в анализа на МВФ.
