„Газпром“ – безперспективната „стратегия“ на провала

Стратегията за развитие на „Газпром“, фокусирана върху развитието на доставките за износ на всяка цена, всъщност се провали. А монополистът харчи над 30 милиарда долара само за полагане на експортни тръбопроводи, без да се отчитат разходите за създаване на свързана инфраструктура.

Строителството на „Южен поток“ през 2014 г. спря пред България, която отказа да сътрудничи с Русия след анексията на Крим. Изграждането на „Турски поток“ срещна нежеланието на Турция да изгради толкова мощен газопровод: Анкара намали планирания капацитет 2 пъти, но и те се оказаха ненужни. Турските потребители често предпочитат газ от Азербайджан или втечнен природен газ, доставен от цял ​​свят. В резултат дори старият „Син поток“ в крайна сметка зареждаше само две трети. Какво да правим с новия „Турски поток“ не е ясно. Няма яснота с европейската нишка. Солиден договор се предлага само със Сърбия, но това е само 2 милиарда кубически метра.

Алтернативно от „Газпром“ се опитаха да направят газопровода „Северен поток-2“, който доставя газ за Германия, и „Силата на Сибир“, който доставя газ за Китай. „Силата на Сибир“ също трябваше да илюстрира диверсификацията на потребителите и „Газпром“ да се обърне към Изтока. Но тези проекти се провалят и поради мениджърски грешки. Полагането на „Северен поток-2“ струва на Газпром 4,15 милиарда евро за офшорната част и 1,1 трилиона рубли за създаването на наземна инфраструктура. Бедата е, че газовият монополист започна да изпълнява проекта, без да чака разрешение от Дания за извършване на работа в техните териториални води и без собствени технологии. В резултат на американските санкции, заплашващи швейцарската компания „Олсийс“, строителството спря на 160 км от завършването. Западните санкции не бяха никак безобидни, както ни казва пропагандата.

Със „Силата на Сибир“ също се получи нелепа работа. Желанието за бързо започване на маркетинг в Китай доведе до скъпи грешки. Тръбата е построена за 450 милиарда рубли, след като бе усвоено скъпоструващото поле Чаяндинското газово поле (още 7 милиарда рубли). Това наложи изграждането на Амурския завод за преработка на газ за 950 милиарда рубли. Поради грешки в геоложки проучвания и нарушения в разработването на находището 20 кладенци на Чаяндинското поле не дават газ и няма какво да запълни „Силата на Сибир“. Вярно е, че компаниите-подизпълнители са доволни – „Стройгазмонтаж Аркадий Ротенберг“ и „Стройтранснефтегаз – Генадий Тимченко“.

2019 г. е поставила точка на илюзиите, разкривайки много проблеми: липсата на собствени технологии, необясним избор на най-скъпите проекти, политизиран стремеж към безперспективни експортни проекти в съпоставка с острата нужда от газификация на самата Русия.

Междувременно всеки от нас, плащайки за топлина, газ и електричество, в същото време частично финансира амбициозните, но провалящи се проекти на „Газпром“ и високите заплати на неговите топ мениджъри.

Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.