Европейски партньори проявяват интерес към продължението на газопровода „Турски поток“ до Европа, а преговорите с тях не съдържат условия за ексклузивитет, заяви президентът на руската компания „Газпром“ Алексей Милер, цитиран от ТАСС.
Досега от руска страна е обявявано само за преговори с България и Гърция за втората тръба на „Турски поток“.
Възможно е това да е нов опит на „Газпром“ да запали искрата на конкуренцията между България и Гърция, по-вероятно – компромисът с ексклузивитета да е част от стратегията на руската компания да се конкурира със строящия се Трансадриатически газопровод (TAP), с който основно са свързани гръцките енергийни амбиции. По втория газопровод от Каспийско море към Европа, ще тече азерски газ от находището „Шах Дениз“ 2, гарантирайки диверсифицирането на източниците на природен газ на Балканите.
Сега Гърция работи за изграждането на „ЙистМед“ (EastMed) – амбициозен газопровод, по който да бъде пренасян газът от новите находища в Средиземно море и който включва още терминал за втечнен газ край Александруполис. Към този проект спада и изграждането на нови електропроводи от Израел. И трите проекта имат европейски статут и са получили финансиране от Брюксел на някакъв етап от развитието си – за проучвания или за реализация. Напоследък световните енергийни лидери започнаха да проявяват интерес към перспективните блокове в Средиземно море и да участват в търгове за проучвания. Разбира се, основният стимул тук са богатите находища, намерени край бреговете на Кипър, Египет и Израел.
И ако Гърция се опитва да яхне „новата вълна“ и да осигури международна политическа подкрепа за проектите си, България продължава да цикли, служейки на руските енергийни интереси. През юни енергийният министър Теменужка Петкова подписа с Милер в Санкт Петербург пътна карта за развитието на газопреносната мрежа на България. Дни по-късно премиерът Бойко Борисов обяви, че стана въпрос за договорка за тръба с капацитет 15.7 млрд. куб. м. годишно, с която страната ни „си пълни газовата кошница“ за планирания край Варна газоразпределителен център „Балкан“.
Срещу активната политика на Гърция, засега нашата страна само е заявила амбиция да запази позициите си на транзитьор на природен газ. Имаме едно голямо преимущество – основната част от компресорните станции на Балканите са именно у нас, обаче реализацията на новите проекти у нас все се бави.
Използвайки традиционно силните връзки между Гърция и Кипър, премиерът на южната ни съседка Алексис Ципрас опитва да насочи потока на газа от Средиземно море към страната си и да не допусне Турция да се намеси при определянето на трасето.
Преди броени дни беше финализирана и сделката за продажбата на 24% от енергийния мрежови оператор на страната на китайски инвеститори, което е втората голяма сделка с пари, идващи от Поднебесната империя след концесията на пристанищния терминал в Пирея.
Развитието на „Турски поток“, с който очевидно се опитват да ни „сватосат“, предвид на кризата в Близкия изток, може да се забави. Турция участва заедно с Русия и Иран в коалицията, която се бори срещу „Ислямска държава“ и поддържа сирийския лидер Башар Асад. Съединеите щати пък поддържат кюрдските милиции, които воюват срещу групировката на територията на Сирия и Ирак. Турция и кюрдите пък са непримирими врагове. Въпросът тук е дали за страната ни е от стратегически интерес да се обвързва с проекта на „Газпром“ , предвид на геополитическата обстановка в региона и с оглед на европейската политика за диверсификация на газовите доставки, т.е. незвисимост от „Газпром“.
В играта за енергийно надмощие, между София и Атина, съседите скоро може да се окажат победител, докато България се движи по инерцията. Страната ни е и традиционен износител на електроенергия, но основният ѝ пазар са съседните страни, а в много от тях вече започват да проучват и реализират потенциала си в производството на електроенергия, включително – в Гърция.
