През последните няколко седмици в Русия се случиха две странни неща.
Първото е, че руският президент Владимир Путин преструктурира правителството. По време на своето изказване за състоянието на нацията миналата седмица той обяви промени в Конституцията, които биха могли да му помогнат да задържи властта след 2024 г., когато настоящият му мандат приключва. Той разтърси и руското командване на силите за сигурност преди около месец и размести губернаторите като шахматни фигури.
Подобни промени се случват в много правителства, но обикновено тези стъпки са ограничени до увеличаване на властта, без да създават усещане за неотложност. Промените на Путин не бяха чак толкова радикални предвид обстоятелствата, но той излезе от обичайния си начин на поведение, за да направи така, че да изглеждат радикални, като отстрани дългогодишни висши служители като Дмитрий Медведев, който сега ще бъде заместник-председател на Съвета за сигурност.
Второто нещо, което се случи, е с по-малко съдържание, но е много по-странно. Путин излезе с поредица от изявления, че Полша е дала начало на Втората световна война и че пактът Хитлер-Сталин е предизвикан от Русия чрез британски и френски сделки с Германия. Същността на изявленията не си струва да се обсъжда; пактът Хитлер-Сталин не беше обикновен съюз, а договор, според който Германия и Съветският съюз трябва да нахлуят заедно и да разделят Полша, което те продължават да правят. Твърдението, че Полша е започнала войната, отразява думите на Хитлер, че Полша е нападната, за да се защитят германците от полската жестокост.
Става ясно обаче, че Путин смята за необходимо повторното повдигане на въпроса кой е започнал Втората световна война в този момент. И това не беше направено просто ей така. След като обяви промените в руския режим, той реши да припише на Полша, Франция и Великобритания отговорността за Втората световна война, като изчисти Русия от всякакви неправомерни действия в съюза й с Хитлер.
Най-малкото това ще затрудни заявените намерения на Франция да се доближи максимално до Русия. За французите твърдението, че са предизвикали войната чрез постигане на споразумения с нацистка Германия, ще прелее чашата. Това също ще направи по-трудно приближаването на германците до Русия. За германците, чиято основна историческа цел е Втората световна война да остане в миналото, последното нещо, което искат да направят, е да се включат в дискусия кой е причинил войната.
За да се опитаме да намерим смисъл в това, трябва да си спомним, че Великата отечествена война, както наричат Втората световна война в Русия, е част от руското национално самосъзнание. Като отправя това обвинение, Путин се опитва да изчисти Русия от отговорността за войната. Твърдейки, че Полша по някакъв начин е принудила руснаците и германците да нахлуят в пределите й, той представя Русия като безспорна жертва. Правейки това, той стига до крайнодесни сили в Европа, които твърдят, че Хитлер е бил принуден да воюва. Това е политически важно. Европейската десница просперира и част от нея иска да пренапише историята. Руснаците си играят на подкрепа за разрастващите се крайно десни от години и това обяснява позицията на Русия. Путин твърди, че не тоталитаристите, а либералните демокрации са започнали Втората световна война и следователно твърдението на либералните демокрации за морално превъзходство е невярно.
Проблемът е, че заявявайки това толкова безцеремонно, Путин отчуждава Франция и прави Германия неспокойна. Сега ще бъде по-трудно за немците и французите да си сътрудничат с руснаците, макар и не невъзможно. Почти всички членове на НАТО осъдиха Путин за неговия възглед за произхода на Втората световна война – нещо, което той знаеше, че ще се случи; защо тогава той отправи това обвинение сега?
Ключово, според мен, беше обвинението срещу Полша. Путин не очаква война срещу Франция или Германия, но се тревожи за Полша и това има общо с Беларус, която споделя граници с Полша на запад и Русия на изток. Беларус е като в сандвич между балтийските държави и Украйна. Прибалтика е в НАТО, а Украйна, макар и малко да се промени, все още е враждебна на Русия. За Русия тези западни буфери са необходими и загубата им представлява заплаха за нейната национална сигурност.
Беларус е ключът тук. Ако Беларус беше в сътрудничество с Русия, западната защита на Полша, в която се намират американски войски, става много по-трудна. Но ако Беларус беше ориентиран на Запад и войските на НАТО бяха разположени там, защитата на Смоленск и дори Москва би била трудна. В Русия има инициатива за сътрудничество на Беларус с нея, но през последните седмици беларуският президент Александър Лукашенко сигнализира за интерес от поддържането на добри отношения със Запада.
Лукашенко иска да запази свободното си движение, Русия иска да сложи край на това, а Полша не иска да вижда повече руски войски по източната си граница. За Русия уреждането на въпроса с Беларус е жизненоважен въпрос. За Полша, дори с по-ограничени, макар и доста добри сили, това би предизвикало фундаментална криза и ще въвлече в нея и САЩ. И този въпрос върви към някакво решение. Западът не иска промяна, но Русия не вярва на Запада и твърди, че усвояването на Прибалтика от НАТО вече нарушава разбирателството на Москва със Запада.
Така че вече има значително напрежение между Полша и Русия по отношение на Беларус. Беларус е достатъчно важен за Русия, за да обмисля военни действия – и двете страни са автори на мащабни военни игри близо до границата на Полша в миналото. Полша може да види всеки подобен ход като индикация за война, ако не сега, то по-късно.
Ако избухне конфликт, Русия би искала да обвини Полша. Поставяйки въпроса как е започнала Втората световна война, Русия се опитва да промени възприятието за Полша от нация-жертва в исторически агресор. Правейки това, Путин предупреждава по този начин поляците, както и американците, да не вярват нито за миг, че войната е изключена.
В този смисъл преструктурирането на руското правителство от Путин е обяснимо. Това беше една тежка бюрокрация, която трудно би могла да приведе в съответствие икономиката си с военни действия. Следователно е разумно да се запитаме дали опитите на Путин да предефинира историята и правителството не са били проектирани като подготовка за война или за победа чрез сплашване.
Във фокуса остава постоянната ни загриженост за Беларус и Полша. Добрата индикация тук е, че това е преди всичко сигнал, че Путин няма да се наклони към Беларус, а не че цели или очаква война. Но действия, предназначени да сигнализират, и действия, предназначени да подготвят за война, е лесно да бъдат сбъркани. Прекрояването на правителство и прекрояването на история неизбежно отваря врата към конфликти.
