Георги Ангелов е роден през 1979 година. Завършва финанси в УНСС, работи в Института за пазарна икономика, а понастоящем е старши икономист в институт “Отворено общество”. Основните му интереси са свързани с данъчна политика, реформи и икономическо развитие. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти.
В последната седмица България подписа две отделни споразумения за достъп до терминали за регазификация на втечнен природен газ с Турция и за съхранение с Гърция. Какъв ефект биха имали тези договори, правилна стъпка ли са за осигуряване на доставки на газ, но и на енергийна независимост?
Новината има два аспекта. Единият е отрицателен – че се случва толкова късно. Ние имаме проблеми със слотовете за регазификация на газ още от края на април. Това е основен проблем на „Булгаргаз“ – може да се намери евтин газ, но няма да бъде разтоварен. Всеки месец се правят различни еквилибристики как до България да се докара газ, като най-често се купува газ от посредници, които имат слотове на терминал. Така се плаща по-висока цена, отколкото би могло на свободния и световния пазар. Проблемът стои. Добре е, че се върви към неговото разрешаване.
България има двама съседи, които имат терминали за втечнен газ – Турция и Гърция. Вече ще имаме достъп и до гръцки, и до турски терминали, което ще даде възможност за по-добри цени в перспектива. Това е добрата новина.
Лошата е, че закъсняхме, но добрата е, че все пак ще имаме достъп до тези терминали в бъдеще. Въпросът е кога това ще се отрази на местния пазар, защото голяма част от договорите на „Булгаргаз“ за доставка на газ за 2023 година вече са подписани. Заради това не е ясно дали споразуменията с Гърция и Турция ще имат голям ефект още тази година. През следващите години това, че имаме достъп до терминали и възможност да избираме кои терминали да ползваме, ще даде по-голяма гъвкавост и възможности да купуваме евтин газ.
Най-доборо, което ще се случи обаче, е, че до края на тази година трябва да е готов терминалът в Александруполис. България акционер в него, имаме запазени слотове само за нас – гарантира ни са, няма нужда да се явяваме на търгове. Когато терминалът бъде построен, това нещата ще се отпушат окончателно – ще ни е по-евтино и сигурно.
За да можем да се възползваме от терминала обаче, трябва да разширим и газовата връзка с Гърция. По проект тя може да достигне 5 милиарда куб. метра годишно. Това трябва да се случи, за да може газът да постъпва директно от терминала в газовата връзка и да идва в България. Когато това се случи, няма да имаме никакви инфраструктурни проблеми да си докарваме газ бързо и сигурно.
Тогава ли и цените биха паднали значително и бихме имали сигурност и стабилност в енергетиката – когато разширим газовата връзка, ако, разбира се, се вземе такова решение?
Има няколко неща, които трябва да се направят. Едното е да имаме достъп до терминали на добра цена, да не зависим от посредници, да имаме газова връзка, която е наша и сигурна. Така няма нужда всеки месец да се явяваме на търг с други участници. Ако имаме дългосрочно резервиран капацитет, това ни дава сигурност. В момента „Булгаргаз“ буквално прекарва газ месец за месец ту през старата връзка, ту през новата, ту няма капацитет и трябва да купува от други компании, което е скъпо.
Другото е да се работи за включване на дългосрочни договори. Най-изгодният договор, който имаме в момента, е с Азербайджан – той е дългосрочен и на много ниска, изгодна цена. Трябва да направим това и с други доставчици. Купуването на газ месец за месец е най-скъпият вариант, особено през зимата и месеците с голямо потребление. Трябва да се работи в посока да се договорим директно с производители на газ за дългосрочен, изгоден договор, подобен на този с Азербайджан.
Дългосрочните договори са с много по-изгодна цена, отколкото краткосрочните. Това изисква да се говори с доставчици – с американски компании, с катарски, с египетски.
Трябва да се работи и да се изберат няколко доставчика, които да предложат дългосрочен договор и ниска цена, не да се работи месец за месец, танкер за танкер. Това също ще свали цената.
Виждаме, че германски компании вече сключват по-дългосрочни договори. Същото важи за азиатските компании – китайски, японски и т.н., те отдавна имат дългосрочни договори. Това е начинът, знаем го от нашия опит. Това обаче изисква преговори, проучване на възможностите, договаряне на условията. Не е толкова лесно да стане от днес утре, но трябва да се работи в тази посока.
Може да се работи включително с Азербайджан. Тече пазарният тест за разширяване на газопровода от Азербайджан към Европа. България би могла да се включи, ако прецени, че условията са изгодни. В средносрочен план има много възможности, трябва да се работи в тази посока. Със сигурност не е добра политика газът да се договаря месец за месец, танкер за танкер. Виждаме, че това постоянно ражда проблеми и големи промени в цените – плюс-минус 200% в цените за няколко месеца. Това не е нормално и не трябва да разчитаме на такъв подход.
Имаше полемика по въпроса дали България може да купува допълнителни количества от Азербайджан – според Вас няма пречки пред това?
Има възможност за по-големи количества дори и в момента. Когато се купува месец за месец или седмица за седмица, цените са много високи, докато, ако се сключи дългосрочен договор, тогава цените могат да бъдат по-ниски. Миналия месец Румъния договори доставки на газ от Азербайджан – те ще минат през България, през нашата газова връзка. Очевидно има възможности, въпросът е да минем от краткосрочни към по-средносрочни и дългосрочни договори.
Трябва да се подпишат и добри условия – не просто да подпишем дългосрочен договор на пазарни цени, от това няма смисъл, а да получим сигурни и ниски цени.
Има я и догатката, че през Турция е възможно да внасяме руски природен газ – има ли основания да се притесняваме от такова развитие?
Служебното правителство още от август искаше да внася руски газ – не заобиколно, а искаше директно да си внесе. Въпросът е, че „Газпром“ не пусна газа. Проблемът в Европа за 2022 година беше, че „Газпром“ спря доставките на газ, а не, че няма купувачи за този газ.
„Газпром“ се оказа ненадежден доставчик и то точно преди зимата, като спря газа за цяла Западна Европа, а за България още пролетта. Вече никой не разглежда руския доставчик като сигурен. Дори и да се купуват някакви количества, по-скоро биха били допълнителни, само за някои месеци, но някой да разчита на „Газпром“ за зимата, защото във всеки един момент тя може да врътне кранчето и да остави Европа без отопление за зимата.
Виждаме, че се строят терминали за втечнен газ из цяла Европа. Вие споменахте и гръцкия терминал, в който има българско участие. Цените падат, но каква е Вашата прогноза – колко дълго ще продължи това напрежение в енергетиката, вървим ли към стабилизиране или трябва още време?
Откакто „Газпром“ спря доставките на газ за Европа, цената постоянно пада. Рекордните цени бяха достигнати през август месец – над 400 евро за мегаватчас, докато в момента са около 60-70 евро. Още от 2020 година – много преди войната, „Газпром“ започна да манипулира пазара изкуствено и да вдига цените. В момента, в който изчезна от пазара, ситуацията започна да се нормализира.
За да минем към нормална ситуация с ниски цени, трябва да имаме повече инфраструктура за внос на газ. Затова всеки нов терминал, който се строи, сваля допълнително цената. Забелязахме го още септември, когато беше отворен първият терминал в Нидерландия. Цената веднага започна да пада. После, през декември беше отворен терминала в Германия и буквално на следващия ден цената се срина. Тоест, колкото повече доставки, и колкото повече инфраструктури за доставка на газ има, толкова повече изчезват притесненията, че няма да ни стигне газа през зимата. Именно това вдига цената – не че има липса на газ, а притесненията, че евентуално би имало дефицит на газ.
Според мен Европа трябва да построи поне 10 терминала, за да изчезнат напълно тези притеснения. Досега сме на третия терминал. В началото на годината започна изграждането на терминал в Нидерландия и до края на годината би трябвало да надминем 10 нови терминала. Това вече ще премахне притесненията за дефицит и изкуствено високи цени.
Следващият етап е разширяване на доставките на газ. Тази година предстои пускането на един терминал в САЩ, който беше в ремонт. Догодина предстои още един, а 2025 година ще започне предлагане и от новия огромен терминал, който се строи в Катар. Така че в бъдеще ще има много газ в световен мащаб и ако Европа има терминали за внасяне на този газ, би трябвало доста бързо ситуацията да се балансира. Говорим за 1-2 години, в които постепенно ще се върнем към нормална ситуация. Въпросът е в този период от 1-2 години да се подпишат някакви по-дългосрочни договори. Този процес вече върви и за България, и за другите европейски страни, за да има не просто газ, но и сигурност на доставките и гарантирани ниски цени.
Още актуални интервюта – четете тук.
