Д-р Георги Касчиев е ядрен физик, научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет; научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ в периода 1972-1989 г.; преподавал в Техническия университет; професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. Бил е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране. Работил е за американската компания „Уестингхаус“.
Г-н Касчиев, еколози изпратиха писмо до президента Румен Радев с искане да бъде свикан Консултативният съвет за национална сигурност заради продължаващото безразличие на компетентните институции у нас по темата с установеното през есента радиационно замърсяване над България и над голяма част от Европа с рутений-106. Зелените смятат, че и малкото подадена информация у нас, която гласеше най-общо „няма страшно“, е била непрофесионална, направо претупана, недопустимо закъсняла и темата като цяло е била безотговорно бързо затворена. Има ли реални причини за тревоги и какво в крайна сметка се разбра за този рутений?
Октомври беше месецът на тревогите на доста европейски държави – за нетипично високо съдържание на радиоактивен рутений-106 във въздуха. Реагираха и Франция, и Италия, и Германия. За преминалия доста замърсен облак и над съседна Румъния, както и над България, ние научихме първо от французите. Именно авторитетните ядрени регулатори на Франция, Германия и Италия съобщиха за две вълни на повишена активност на този радиоактивен изотоп – от няколко до няколко десетки mBq в м3 въздух.
Нека обясним тези показатели…
Bq е единица за активност на даден радиоактивен изотоп, като 1 Bq означава, че всяка секунда едно радиоактивно ядро от него се разпада, излъчвайки йонизираща радиация (mBq е хиляда пъти по-малка единица). Както бе съобщено в началото от чуждите специализирани институции, а с известно закъснение и у нас, установените концентрации са доста по-ниски, факт, от допустимите.
Но Международната Агенция по Атомна Енергия като че ли не се произнесе по случая или греша?
Не, не грешите, Международната Агенция по Атомна Енергия (МААЕ), в която при авария страните съобщават своите данни, наистина не съобщи нищо.
Как си го обяснявате?
Мога само да предположа формална причина: че никоя страна така и не съобщи за авария на нейна територия. Ако перефразираме Йосиф Висарионович: няма съобщение – няма проблем. А после, в края месеца, след като никъде повече не бе намерен рутений в атмосферата, темата съвсем приключи. Не бяха получени данни и за замърсяване на други континенти, от което следва, че най-вероятно с дъждовете фините частици са попаднали на земната повърхност.
Какво представлява рутений-106 все пак, какъв е произходът му, опасен ли е краткосрочно или дългосрочно и доколко?
Рутеният е 44-ят химичен елемент, рядък метал от семейството на платината. Годишно се добиват под 20 т, които основно се използват за добавки към някои сплави. Естествено няма радиоактивни изотопи на рутения. Такива се получават при делене на тежките ядра (уран, плутоний), при което възникват две нови ядра – едното по-леко, а другото по-тежко. Някои от по-леките ядра, които се генерират с достатъчно висока вероятност, са изотопи на рутения. Между тях рутений-106 е най-дълъг живот – периодът му на полуразпад е 373 дни (за това време се разпадат половината ядра).
При разпада на ядрото му се излъчва бета частица (електрон) и то се превръща в ядро на родий-103. Този изотоп е също радиоактивен, но се разпада много бързо (период на полуразпад 30 сек.), излъчвайки бета частица и гама лъчение. Топлоотделящите елементи с ядрено гориво престояват 3-4 години в ядрените реактори и в тях се натрупва около 350 г рутений-106/тон гориво. С времето ядрата му се разпадат, излъчвайки йонизираща радиация с намаляващ интензитет и след 10 години практически всички ще са изчезнали.
Къде, как и за какво се използват радиоактивни източници на рутений?
Радиоактивни източници с рутений-106 се използуват основно в медицината за лечение на някои тумори. Източникът се вкарва в изделие, подобно на игла, която се поставя в засегнатия орган или близо до него. Типичният източник в този случай е с активност 0,05 – 0,5 TBq (50-500 милиарда Bq). Иначе, в редки случаи, рутений-106 се използва в термоелектрични установки за захранване на спътници с електроенергия.
Говореше се, че произходът на рутения в коментираните случаи може да е от отработено ядрено гориво или това са били само спекулации?
Не е спекулация, наистина има разработени способи за добиване на рутений-106 чрез отделяне от отработено ядрено гориво, като специфичното е, че това се прави сравнително бързо след изваждане от реактора.
А как се откриват, следят радиоактивните изотопи във въздуха?
По принцип измерването на ниски активности във въздуха е специфично и трудно изследване. За целта мощна вентилационна система в продължение на 5-6 дни прекарва няколко хиляди кубични метра въздух през специален филтър. Трябва да бъде направено много прецизно измерване на потока въздух, за да се знае точно какъв обем е продухан. След това активността на филтъра се измерва в лабораторни условия и се определя дали има замърсяване с цезий, стронций и други радиоактивни изотопи.
България има ли възможност сама да направи такова изследване?
С подобно специално оборудване разполагат само някои станции от националните системи за контрол на радиоактивността на околната среда. Като цяло при нормални условия такива измервания се правят един или два пъти в месеца, а при извънредност вече и по-често.
Вие как преценявате реакцията на българските институции, срещу която еколозите реагират с искане президентът да се намеси?
Първата седмица на критичния м.октомври, след като световните агенции вече взеха силно да шумят, а и у нас последваха първите питания на еколози и граждани – все пак всички и у нас имаме едно наум след Чернобил – нашата Агенцията за Ядрено Регулиране (АЯР) публикува на сайта си някакво, наистина кратко и неясно, съобщение http://www.bnra.bg/bg/news/20171006, което гласеше, че „в няколко европейски държави, между които и България, са регистрирани следи от рутений -106 в атмосферата“. Стойности не бяха дадени, но затова пък имаше твърди уверения, че няма последствия за околната среда или здравето на хората. Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ не публикува изрично съобщение за аварията.
Възможно ли е поведение с цел прикриване на данни, на някаква истина или по-скоро имаме непрофесионално ПР или друго поведение?
Не бих казал, че има криене на данни, защото всеки, ако знае как, може да открие какво е известно или неизвестно на институцията. Всеки, който иска може да влезе в раздел „Доклади, бюлетини“ … , след това в „Бюлетини“, „Тримесечен бюлетин“, специално „ Радиационно състояние на околната среда и най-накрая влизате в „Атмосферна радиоактивност“. Ето, показвам точно как : http://eea.government.bg/bg/dokladi/threemonth/threemonth_03_2017/radiatn/radactiv
Признавам, нямаше да се сетя да направя точно описаното от Вас, не изглежда особено лесно за досещане, за информиране на простосмъртни граждани. Вие обаче какво видяхте?
Например, че при пробите, отбирани в периода 25 септември – 4 октомври в Бургас, Плевен, Враца, Монтана, Бухово и село Яна е регистриран рутений-106 с активност 2,6 – 29,1 mBq/м3 . Както и изричното споменато уточнение, че измерените активности са „значително по- ниски от допустимата средногодишна специфична активност за рутений -106, която е 1900 mBq/м3“. Но от информационната база никак не става ясно дали някога е констатирано радиоактивно замърсяване от този изотоп. И двете агенции не съобщават за последващи допълнителни измервания, дали такива са възложени на други държавни органи. Други информации няма. Както и данни от други държавни органи, не можах да открия такива и от АЕЦ „Козлодуй“.
Ако се върнем към началото – през септември, ще видите, че първите данни в МААЕ постъпват на 25 септември от Унгария, Украйна и Норвегия. През следващите дни все повече страни докладват за наличие на рутений-106 във въздуха, като измерените активности нарастват, оставайки далеч под допустимите граници. На 30 септември 39 лаборатории от почти всички европейски страни са съобщили, като най-високи активности са регистрирани в Румъния – 145 mBq/м3 въздух. Посочва се още, че у нас, на 2 октомври в Козлодуй е измерена една от най-високите концентрация на рутений-106 – 58,9 mBq/м3 въздух. За този резултат обаче у нас, в съобщението на АЯР (от 6 октомври или цели 4 дни по-късно, както и в бюлетина на ИАОС не е споменато. Не са показани и данните на ИАОС за измерени концентрации на рутений в 6 други населени места, което също поставя въпроси.
А какво се знае вече за произхода, причините за това замърсяване, за последващи рискове за хора, за околната среда, почвата и прочее?
Нито един държавен орган така и не излезе с обобщение и анализ на радиоактивното замърсяване, къде е станала аварията, от какво е предизвикана, няма анализи и трактовки и за последното, за което питате – за евентуални дълговременни рискове за околната среда и населението и т.н.
Но вие експертите, със сигурност имате поне хипотези за произхода. Само преди ден руски регулаторни органи категорично отхвърлиха две от започналите да циркулират най-активно версии – че е имало скрита авария на обект някъде между Волга и Урал, в зона на преработка на отработено ядрено гориво и конкретно в завода „Маяк“…
Това, което със сигурност мога да кажа към днешна дата е, че няма авария в ядрен реактор, тъй като в този случай в атмосферата би се отделил букет от най-различни радиоактивни изотопи. Авария в технологичната част на завод за преработка на отработено ядрено гориво също се изключва, тъй като би довела до същите последици. Аз не бих коментирал и версиите за преднамерено разпръскване на радиоактивен прах от прелитащи над Европа самолети.
Защото не е възможно такова нещо или?
Не че не е възможно, но все пак …Разпръскване на радиоактивни аерозоли над такава огромна територия би било възможно, при условие, че много мощен радиоактивен източник (източници) е бил в условия на много висока температура (взрив, пожар, разтопяване). Друга възможност е авария в установка за отделяне на рутений-106 към завод за преработка на отработено ядрено гориво, но пак в условията на взрив/пожар, което пък не би могло да се скрие. За разлика от посочения вече последен декемврийски руски доклад, през ноември френският регулатор (IRSN) твърдеше, че негов анализ на резултатите и на движението на въздушните маси (http://www.irsn.fr/EN/newsroom/News/Pages/20171109_Detection-of-Ruthenium-106-in-France-and-in-Europe-Results-of-IRSN-investigations.aspx) говори за авария и тази авария, че тя е станала през последната седмица на септември категорично в Русия или Казахстан, по-точно между Волга и Урал (за отбелязване е, че това предположение е направено още на 11 октомври). Изпуснатата активност в атмосферата бе оценена от французите на между 100 и 300 TBq (1 TBq = хиляда милиарда Bq) и следователно че масата на рутения е била 1 – 2,5 г.
На Вас какво Ви говорят тези параметри ?
Ако изчисленията на френските колеги са верни, при такава огромна активност, изхвърлена в атмосферата, аварията попада на ниво 5 по международната скала INES за оценка на ядрени и радиационни аварии. За сравнение – от ниво 5 е пожарът през 1957 год. в първи реактор на централата Windscale в Англия, както и аварията през 1979 год. в централата Three Mile Island в САЩ. Тези аварии са най-тежките в съответните страни.
Иначе възможност е и спътник с рутениева термоелектрична установка да е изгорял в атмосферата. Проследих обаче – направено е съответно международно изследване и според това изследване и тази хипотеза отпада : в края на септември не е ставало подобно събитие, а и тези установки са проектирани да не изгарят при навлизане в атмосферата и да запазват целостта си. Отхвърляме и хипотезата за случайно изгаряне в металургична пещ на използуван радиоактивен източник с рутений-106. ( Активност от 100-300 TBq би била изпусната при изгаряне на стотици или хиляди източници за медицински цели).
Дотук не изключихте едно – авария в комбината за преработка на отработено ядрено гориво „Маяк“, в близост до град Озьорск, което обаче, както вече стана дума, руснаците – с докладвани няколко нови мониторинга, с ред изследвания на състоянието на околната среда в района, както и на здравословното състояние на работници от „Маяк“ – категорично отхвърлиха?
Французите дадоха първи това предположение на база широк комплекс от данни – че най- вероятно е имало авария в установка за отделяне на рутений-106 в химическия комбинат за преработка на отработено ядрено гориво „Маяк“, в близост до град Озьорск… До 1990 год. това е закрит град, известен като Челябинск-40 (65). Индиректно този извод следва и от доклада на ИРСН, след като още през октомври руски медии и социални мрежи започнаха да насочват натам. Русия още през ноември опроверга първо собствената си федерална служба по хидрометеорология и мониторинг на околната среда (Росгидромет) , сега – само преди ден повтори отричането.
Но в цялата хронологично отразявана и отразена картина има някои сериозни несъответствия. В бюлетин за радиационната обстановка в Русия от септември 2017-а в частта за случаи на превишаване на сумарна бета активност в приземния въздух е посочено, че в пунктове, които са в 100 км зона около Озерск има следните данни:
Аргаяш (около 30 км югоизток): в проба отбрана в периода 26.9-1.10, при фон 0,077 mBq/m3 е измерена 76,1 mBq/m3 – превишение почти хиляда пъти;
Новогорний (около 15 км югоизток): в проба отбрана в периода 26.9-1.10, при фон 0,119 mBq/m3 е измерена 52,3 mBq/m3 – превишение 440 пъти.
Освен това рутений-106 е бил регистриран в проби от почвата (след дъждовете) в редица пунктове около „Маяк“ – Аргаяш, Новогорний, Метлино (около 20 км североизток) и други.(http://www.rpatyphoon.ru/upload/medialibrary/6cc/byulleten_rorf_09_2017.pdf). Все пак измерените концентрации около „Маяк“ са по-ниски от измерените в Румъния и дори в България (Козлодуй). Мистерията си остава.
Имало ли е напоследък друг такъв случай на радиоактивно замърсяване в Европа, останал с неизяснен произход?
През тази година това е вторият случай, в който в Европа става радиоактивно замърсяване от източник с неустановен произход. Първият бе през януари – февруари т.г., когато в редица страни в Западна и Северна Европа бе измерено минимално замърсяване с радиоактивен йод.
Не е приятен изводът, който, май, се налага : че нещо в системите за проследяване и анализ куца?
Уви, така е, Международният режим за ранно оповестяване при ядрена/радиационна авария започва да изглежда дискредитиран и затова си позволявам да кажа, чце започва да става наложително да се приемат промени в Конвенцията за ранно оповестяване, съответно да се преосмисли ролята на МААЕ. Съответно и българските институции би било добре да се стегнат, да не допускат бюрократично и формално отношение при изпълнение на задълженията си, каквото видяхме последно и тази есен със случая с радиационното замърсяване над България и голяма част от Европа с рутений-106.
Трябва бързо да влязат в час и да бъдат в състояние да информират навреме и коректно гражданите за възникващите рискове, да бъдат в състояние и да вземат нужните мерки за намаляването на всеки риск. Защото от поведението им сега може да се направи неприятен извод: че и през ден да става радиационна авария от 5-то ниво, каквато аз виждам по данните, рискове за околната среда и за хората все едно няма да има. Така че дори само заради това изглежда редно президентът, който е вече призован от „Зелените“, да упражни влияние над държавните ведомства като обединител и морален коректив.
