Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София. През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет. Работи в списание „Българско фото“, а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“. Главен редактор на списание „Пет звезди“ . Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет. От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член, а по-късно и председател.
– Г-н Лозанов, стана ясно, че ГЕРБ изключиха ДБ от разговорите за правителство. Наистина ли две имена се превръщат в залог за това да има управление – това на Сарафов за главен прокурор, и на Росен Желязков – за премиер?
– Не би трябвало да сведем проблемите до тези две имена. Първо трябва да кажем, че има известен риск всичко това да е само театър, а предварително да е ясно, че няма воля да се направи правителство и това произтича от значимото място, което има Делян Пеевски в политическия живот. Въпросът е дали той би се съгласил да има правителство без негово участие и второ, дали има инструментите, за да попречи.
Имаше няколко епизода, като например този с внесеното споразумение за Украйна, които водеха към подозренията, че може би се правят специални ходове, за да взривят възможните консенсуси и да не може да се направи правителство.
Ако това обаче не е така и приемем, че наистина вървят преговори за правителство – на което се надяваме, защото, ако предишното правителство все още беше под знака на ентусиазма да се направят едни радикални реформи и най-после да се смени моделът на управление в България, сега според мен нещата доста се усложниха и влязохме в много по-сериозна криза.
Сега правителството трябва да има по-скоро спасителна функция, особено във връзка с бюджета. Защото този бюджет, за съжаление, носи риска, освен да ни откъсне задълго от еврозоната, каквато цел може би някой да има, дори има риск да разклати валутния борд.
Става дума за много генерален опит България да бъде извадена от нейния евроатлантически път. Затова е много важно да дойде едно евроатлантическо правителство, което и във връзка с всички проблеми, които се създадоха в геополитически контекст, да може да удържи България да продължи да се движи на Запад.
Защото сега вече залогът е този. И затова е много важно да се направи правителство. Разбира се, не на всяка цена, защото ако едно правителство не бъде съставено така че да има гаранции, че то ще продължи развитието на България на Запад, а няма да се направят обратните ходове към Кремъл и въобще на Изток, тогава става още по-рисковано да се избере редовно правителство, защото, няма съмнение, че изпълнителната власт е най-важният властови мотор, с който движиш процесите в държавата.
И сега на вашия въпрос. Разбира се, Сарафов е един от залозите и няма съмнение, че за да се състави правителство, трябва да бъдат дадени гаранции, че няма да се възпроизведе неговият избор за пълен 7-годишен мандат като главен прокурор.
Проблемът вече стана символен и дори няма и особено значение това, че има съвсем сериозни подозрения, че Сарафов ще бъде заместен от Сарафов 2. Но са важни тези жестове – важни са за обществото, те маркират посоката на развитие.
Другият проблем с Росен Желязков е по-отворен. Там има една системна грешка – преди всички преговарящи да подпишат споразумението с приоритетите, да започне разговор за това кой ще бъде министър-председател. Абсолютната логика е друга – първо да се подпише споразумението с приоритетите от всички и после в разговор помежду им те да стигнат до кандидатурата за министър-председател, за който има в най-голяма степен основания да се смята, че ще изпълнява техните приоритети.
Сега се получи така, че по средата на разговорите за приоритетите, се появи въпросът за това кой да бъде министър-председател.
Текстът на споразумението е много добър според мен. Всичко съществено, за което става дума, е залегнало в него. Въпросът е обаче то да бъде подписано от всички и след това, на базата на това постигнато съгласие, да започне да се търси човекът, който ще го изпълни, така че да може да се аргументират кандидатурите с това защо точно този човек се предлага, спрямо приоритетите в споразумението.
– Но, ако според Вас, споразумението е добре издържано, очевидно е тогава, че са хвърлени усилия, които говорят за желание за съставяне на правителство…
– Искате да кажете, че е прекалено добро, за да е истина? Може и така да се каже.
Ние наистина сме в момента на прага, тези разговори са наистина най-важните. Ние сме на прага на две различни ситуации: на България, която върви по пътя на евроатлантическите приоритети, и България, която тръгва в обратната посока. На мен ми се струва, че колкото и да има зависимости на политиците, тази историческа напрегнатост на ситуацията може да им даде тласък да ги решат.
– В този смисъл как би могла политическата класа у нас да устои на този натиск – промените, които се случват в Западна Европа, с едно надмощие на места на крайно-десни и популистки партии? Г-н Бойко Борисов веднъж заяви, че “за съжаление” с “колегите” от “Възраждане” не може да прави правителство, а и обяви Костадин Костадинов за единственият политик у нас, който е наясно какво се случва в света. Можем ли да се опасяваме от “пробив” у най-голямата партия у нас и ако тръгнем на нови избори да се търсят нови партньори?
– Надявам се, че Бойко Борисов, колкото и да е пластичен в политическото си поведение, все пак е заявявал много години наред и с много ангажименти пред европейските ни партньори своята ориентация, така че едва ли би могъл да направи такъв тип завой.
Но всичко е възможно. Ако се откаже от партньорството на ПП-ДБ, които го легитимират евроатлантически, и продължи промените само с останалите партии, ще е знак, че въпреки всичко е влязъл в завоя.
Но има и друг въпрос. Вие говорите за това, което става в Европа. Но това, което се случва в Европа, е защото американският избирател събори плочките на доминото с избора на Тръмп. Така че е по-важно какво се случва в САЩ.
На мен ми се струва, че там процесите, които вървят, не са съвсем еднозначни. Първо, самият Доналд Тръмп е доста голямо политическо НЛО. Ние не знаем например до момента, в който той встъпи в длъжност, по отношение на ключови исторически приоритети, като войната в Украйна, какво точно ще направи. Засега не са много оптимистични сигналите, които дава, но е възможно нещата доста да се променят.
Още повече, че така или иначе САЩ са силно ангажирани с каузата на Украйна и трудно може това да се промени, пък камо ли в полза на бившия СССР, който Роналд Рейгън беше нарекъл “Империя на злото”. Нека да не забравяме, че Рейгън също беше републиканец и че тази борба с диктатурите и с недемократичните сили е републиканска борба.
Даже повече, отколкото на демократите. Тръмп, в крайна сметка, принадлежи към тази част от политическия спектър и предполагам, че дори неговите собствени избиратели ще имат към него достатъчно изразени очаквания да пази демокрацията.
А какво означава това – да не отмени евроатлантизма, който е политически процес, започнал след Втората световна война и една от целите му е именно тази: взаимодействието на САЩ и Западна Европа, за да се предпазят от недемократични процеси вътре в собствения си страни и от недемократични държави, които се опитват да се налагат. НАТО е създаден с такава цел – именно въздържане на недемократичните режими. Колкото и да има автократски маниери Тръмп, нищо чудно, в крайна сметка, той да продължи тази линия.
Има и още нещо – Мъкс. Мъкс според мен започна да преяжда с власт и то с властта на Тръмп.
– Какво означава това?
– Тръмп го допусна до себе си и той започна да раздава от свое име правосъдие и в международен план да дава своите оценки, така сякаш той е президентът на света. Да не говорим, че тези социални мрежи, те създават такова самочувствие на хората – на господари на света. И аз не съм сигурен дали в един момент Тръмп няма да си поиска властта обратно.
Хубаво е, разбира се да гледаме какво става в България, но да го гледаме отразено в това голямо американско огледало.
Ако се върнем на родна почва – изключените от преговорите за правителство “Продължаваме промяната” в своеобразен “санитарен кордон”? Дори и да се стигне до съставянето на правителство, какво ще бъде мястото им, ще се претопят ли като политически субект?
Аз смятам, че те ще участват, първо, защото двете страни – и ДБ, и ПП, са наясно, че техният шанс е в общия им път. Ако стане вътрешно разцепление в този момент, това ще има допълнителни последствия за тях.
“Продължаваме промяната” изнесе на гърба си и получи най-големите щетите от взаимодействията с ГЕРБ в сглобката. Тогава се беше наложило нещо, което нарекох политически клинч – докато те прегръщат, ти нанасят удари, които те съсипват. Те сега са много по-предпазливи, докато партиите в “Демократична България”, още от времето на “Реформаторския блок” имат един по-голям – да го наречем така, гербооптимизъм. Смятат, че ГЕРБ ще може заедно с тях да осъществят реформи.
Нека не забравяме, че в сглобката Христо Иванов беше основна фигура в търсенето на диалог с тях, включително и с Пеевски с всичките рискове, които самият той после описа и анализира.
В момента няма ресурс откъде да дойде една дясна, реформаторска, прозападна политика, освен от ГЕРБ.
Затова в двете формации всеки действа със своята логика и ако бъде съставено правителство, като същевременно бъдат приети тези искания в споразумението, които са и исканията на ПП, според мен това ще създаде относително стабилна политическа основа, за да работи правителството.
