Георги Мамалев е известен български актьор. Роден ена 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, (Болярово). Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. в класа на проф. Енчо Халачев. От 1977 г. е в Народния театър „Иван Вазов“. Сред незабравимите му роли са Гошо от „Оркестър без име“, принц Алфонсо от „13-ата годеница на принца“, Стефан Стамболов в „Записки по българските въстания“ и капитан Мортимър от „Последни желания“. Участвал е в радио записи за БНР. Заедно с Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване Клуб НЛО. Извън групата Мамалев има и самостоятелни записи, някои от които са правени специално за сатиричния фестивал „Златният кос“, създаден през 1975 като пародия на „Златният Орфей“, но оцелял много по-дълго от него. През 2002 г. Мамалев отбеляза юбилея си с моноспектакъла „Разбираш ли ме правилно?“.
Г-н Мамалев, в момента репетирате пиесата „Големанов“ в Народния театър „Иван Вазов“. В свое интервю твърдите, че за Вас тази роля е била мечта. Защо?
Този образ ме е привличал дълго време. Може би, защото съм го гледал в изпълнение на Георги Калоянчев и много ми харесваше, но още преди това бях гледал откъси по телевизията. Когато бях ученик в механотехникума в Ямбол направихме откъс от Големанов, естествено инициатора бях аз и играх ролята на Големанов, но не можахме да го представим както трябва, защото съученикът ми, който играеше Горилков, не дойде. Баща му му беше купил мотоциклет и той беше излязъл извън града с него, за да му се радва. Поради това откъсът, който представихме, беше доста смутен, но ученическата публика не е толкова капризна. Във ВИТИЗ играхме откъси от „Големанов“ и там отново аз играх тази роля.
Предполагам, че трябваше да изиграя Големанов много по-рано, но в един момент върху него се бяха скупчили един куп хора, които искаха да се изпробват – кой успешно, кой – не. Тогава реших, че няма смисъл и аз да се хвърлям в този басейн с големановци.
Така се случи, че още преди Нова година получих предложение от режисьора Стоян Радев и от директора на Народния театър – Мариус Донкин. За мен това беше голяма радост и празничен момент преди седемдесет годишнината ми. Възможно е след това да има и кратко отбелязване на юбилея в Народния театър, но предвид динамичната ситуация не можем да си правим дългосрочни прогнози.
Защо е нужно да се надсмеем над политическата си класа?
Желанието на режисьора е пиесата да звучи колкото се може по-съвременно. Тя по принцип си звучи актуално. От една страна това е смешно, но от друга страна е тъжно, защото за цял един век нямаме никаква промяна в политическото битие. Така наречената „политическа класа“ е на много ниско ниво. Виждате колко нискообразовани хора със измислени дипломи стават политици, депутати и министри. Лъсват такива срамни случаи. Ниското им ниво е причината да се развиваме толкова бавно и да сме последни в класациите на ЕС. Тъжно е. А с настоящият начин на образувание след време ще става още по-тъжно. Държавата ни се нуждае от специална политика по отношение на образованието и на културата. Ако това се случи, че имаме шанс да победим чалгата. Тя не е само в музиката, а и в политиката и в обществения живот. Не мога да кажа, че това е изкуство – да си въртиш частите под кръста в кръгови движения. Чалгата е престъпление срещу българската култура. За жалост, това е ситуацията. Според търговците, щом се харесва, значи е добре, но в изкуството не винаги две плюс две е четири. Тъжна е картинката. Виждате какво прави фолкаджийското общество. Какво е отношението му към ваксинацията. В парламента има една политическа сила, която събира гласове против ваксинацията и зеления сертификат, а се оказа, че членовете и са ваксинирани. Това не е ли подла позиция спрямо избирателите?
Демокрацията дава възможност на всеки да си изкаже мнението и да гласува както му е по сърце. Така стоят неща и с ваксините. Всеки си избира дали да се ваксинира, но не всеки избира дали да пострада тежко и да лежи в болница, или да го прекара леко. Лично аз съм ваксиниран и с трета доза. Ваксиниран съм и против грип. Уважавам учените и вярвам в науката. Обеден съм, че земята не е плоска. Понякога си мисля, че демокрацията не е точният строй за нискообразовани народи и такива без необходимата култура. Демокрацията изисква зачитане и уважение към всеки авторитет и зачитане на всеки индивид във всяка една област. У нас нивото е ниско. Това много ме натъжава.
Ще дам и друг пример. Погледнете София. Тя не е красив град. Не може да се каже, че София е европейки красив град. Може би може да се гордеем с метрото, което е ново, хубаво и чисто. От там нататък няма тротоари, плочите са изкъртени и т.н. Много се чудя на общинарите и хората от кметството, тези хора не ходят ли в чужбина? На мен например ми направи впечатление, че в централната част на Прага и в кварталите ѝ, тротоарите не са с плочки. У нас като сложат плочи, след няколко месеца те вече са се счупили, разместили и като стъпи човек, има опасност да се опръска с кал. Неприятна работа. Да не говорим, че в кварталите тези плочни не са сменяни от години. Там ситуацията е ужасна. В прага тротоарите бяха направени с асфалт, като имат и бордюр. Добре де, те не могат ли да го направят това у нас? София прилича на град, който е управляван от архитекти, които не разговарят по между си или от архитектурно бюро, което е разкъсвано от противоречия. Съществува една организация, която се нарича Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) и се бори с незаконното строителство. Столицата е набъкана от незаконно строителство. Може би 20 % от сградите са незаконни. Добре де, но нали това е работа на общината. Те трябва да следят всичко това, а не да се случва така, че ток да убие дете, хора да пропадат в шахти и редовно да се спъват в счупените плочките по тротоарите. И мен ми се е случвало. Иначе приказки колкото искаш, но само с приказки не става. Народът го е казал: „Дума дупка не прави“.
Как се случва човешкото изродяване? Кое превръща скромните и добри хора в алчни и властолюбиви наглеци?
Това се случва в цялото ни общество. Ако говорим за политиците, това е властта. Тъжно е, че цял век нищо не се е променило. Човечеството трудно се променя. Спомням си, че като играх Волпоне, в едноименната пиеса на Бен Джонсън, чиято премиера е била 1602г. в Лондон, тази пиеса звучеше актуално и преди няколко години, когато я играхме. Минали са повече от 400 години. За това време не се е случила никаква промяна на морала, на отношението в семейство, изневери, разврат, алчност и желанието да спечелиш, дори и чрез лъжа. Изпратихме апарати на Марс, хора стъпиха на луната, велики технологии и компютри, а хората не сме мръднали. Изглежда, че това е кодирано в нас.
Виждате, че сега ситуацията е такава, че може да има дори и война, въпреки че скоро имаше друга. Явно то не си взима поуки. Тъжно е. Не знам дали ще има момент в историята на човечеството, в която ще цари мир и любов.
Да поговорим и за проблемите в културния сектор. Те не са малко и биват отлагани с години, което прави решаването им трудно. Кой според Вас е най-неотложният проблем в сектора?
Ние не можем да се намесим и да казваме на творците какво да пеят и какво да не пеят, какво и как да рисуват и как да играят т.н. Прави ми впечатление ниското ниво на заплащане в театри и опери, за художниците не знам как точно стоят нещата, но не вярвам да е по-различно. Няма нищо учудващо, че все по-малко хора кандидатстват в НАТФИЗ. В консерваюторията може да има повече, защото, ако детето стане добър певец или музикант, може да се реализира в на Запад, където да се чувства много по-добре. Има много такива случаи. Даже скоро си говорихме с един от синовете ми, че на техен приятел, който беше музикант във филхармонията, му предложиха участие в конкурс и в момента е в Холадния. Чувства се добре и вече цялото му семейство се изнесе там.
Така ще е. Ако продължаваме така, ще продължим да бъдем кръводарители на Европа, САЩ, Канада и др. Голяма част от кадърния ни народ отива там, за да се чувства спокойно и да получава достойни пари.
В България често може да видим невероятни некадърници, които са се набутали в някоя политическа партия, може да станат и министри и никой не им търси отговорност за направеното, а те може да са се набутали във властта само и само за да крадат. Да вземем управлението на София. Ако те са там само за да участват в разни далавери, изобщо няма да им пука как изглежда града, има ли детски градини и т.н. Важното е далаверите да бъдат направени, защото това си е кръг от хора, които са извън ръководството на общината, но са помогнали много да тези в общината да са там, където са. На едно място ще построят нещо, но не става ясно защо точно там. На много места в София може да видите постройки, за които да се чудите защо са по този начин. Около тях недовършени неща. Всичко у нас се прави донякъде. Това е и една от най-лошите черти на народа ни.
Ще ви дам пример. До вкъщи има една алея. Асфалтираха я и сложиха осветление, което е много добре. Останаха обаче едни двеста метра, които водят до входа на Южния парк. Точно тези двеста метра не ги поправиха, а те са ужасни. Целите са в дупки. Точно там и електричество не сложиха. Защо? Парите ли не са им стигнали или е трябвало да дадат подкупи в общината? Явно е това, защото като се прави проект се знае, че за определена сума ще се извърши конкретно нещо. Сигурно парите не са стигнали, защото като им възлагат поръчките се случва същото, каквото и с магистралите. И какво стана като разбрахме за случващото се? Нищо. Когато в една държава дари безнаказаност и закона е врата в полето, както гласи една сръбска поговорка, няма как тя да се развива правилно, защото всеки ще си прави каквото си иска. Тези, които участват в държавните поръчки биват притискани от политическите партии, които са им осигурили поръчките. Как фирмите да направят хубава магистрала като са получили един милион, например, за строежа, но половината от тях трябва да дадат на партията и правителство?
Погледнете магистралите, с които се хвалеха. Това е резил за всички, които са били управляващи. Как в възможно за толкова години да не се изгради магистрала от София до Варна? Това е срам. И никой няма право да се гордее, че е бил министър-председател. И друго срамно има. Как може за двадесет години да не се изгради газовата връзка с Гърция? Ще си отидем от този свят, а те ще продължават да ни говорят за интерконектора в бъдеще време. Възниква въпроса защо? Може би руснаците плащат на всички тези организации и министър-председатели да не бъдат активни и газовата връзка да не се случи. Може и да е така, може и да не е, но интерконектора с Гърция още не е готов. Това се случва, защото има безнаказаност. Когато заемеш висок пост, когато станеш министър или ръководител на „Булгаргаз“, трябва да носиш отговорност.
Газохранилището в Чирен било наполовина празно. Защо? Какво се правеше лятото? Не можеше ли това да се предвиди? Как ще му остане на някой време да си върши работата в полза на държавата, като през цялото време мисли как да открадне? Безнаказаност. Съдебната система също е изградена на принципа – аз на тебе. Как тогава да се развива държавата? Всеки казва, че няма закони. Не е така. Закони има, няма контрол. Нужен е суров контрол. Като сбъркаш като държавен ръководител – в затвора. Като сбъркаш като министър – в затвора. Било колективно решение. Подписа обаче на кой е?
Очаква се демографската криза да се задълбочи и след 40-50 г. ще бъдем три милиона души в България. Малко по малко ще изчезнем и може би в това няма нищо лошо и е очаквано за държава, която живее в беззаконие. Няма нищо страшно. Тъжно е, но такъв е хода на нещата. След това някой ще вземе територията ни. И македонците спокойно ще могат да кажат, че това е тяхна държава.
Прекарал сте голяма част от живота си в театъра. На какво възпитава той?
Театърът възпитава на всичко онова, което би съхранило човечността. Актьорите се вълнуваме, когато играем и се надяваме да развълнуваме и публиката. Добре е след спектакъл публиката да си тръгва обогатена и вдъхновена.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
