По време на разгорещените дебати по спорните промени в Изборния кодекс днес заседанието на парламента бе прекъснато, за да се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
Официалният повод беше, че ще се разгледа предложението на лидера на БСП Корнелия Нинова за създаване на публичен регистър на избирателите, председателят на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ даде на депутатите и нови предложения за въвеждането на машинно гласуване.
В сряда посред нощ мнозинството в правната комисия прие на второ четене предложението на ГЕРБ и „Обединените патриоти“, според които на изборите на 26 май тази година машини да има за не по-малко от 1000 секции. Според експерти това на практика означава, че машинният вот се отменя, въпреки че по сега десйтващия закон, отдавна трябваше да има машини във всички избирателни секции.
Днес обаче от комисията бе прието ново предложение. На изборите за Европейски парламент машинното гласуване да бъде в не по-малко от 3 хил. секции, а на изборите за кметове и общински съветници тази есен – в не по-малко от 6 хиляди.
Изрично бе записано обаче, че в секции с под 300 избиратели извън страната, както и в болници, социални домове и на кораби машинно гласуване няма да има.
Тези текстове бяха подкрепени единодушно от депутатите от ГЕРБ, „Обединените патриоти“, ДПС и „Воля“. Колегите им от БСП не участваха в заседанието, тъй като искаха преразглеждане на снощното решение за обезсмисляне на преференцията, а мнозинството отказва.
Изненадващо обаче, по настояване на Йордан Цонев от ДПС, правната комисия записа изрично в Изборния кодекс, че след местните избори през 2019 г. гласуването във всички секции ще се осъществява само и единствено чрез машини, тоест ще отпадне възможността за гласуване с хартиена бюлетина.
Ако това решение бъде подкрепено в зала и няма извънредни избори, на парламентарния вот през 2021 г. в страната ще се гласува само с машини. С
Предложението на Йордан Цонев от ДПС бе подкрепено от депутатите от ГЕРБ и „Воля“. Колегите им от „Обединените патриоти“ се въздържаха.
На извънредно заседание на правната комисия бе прието и ново отлагане на въвеждането на електронния вот, възможността за който по сегашните разпоредби трябва да е факт на изборите за евродепутати през май.
Новото решение е, че до 31 март 2020 г. Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да разработи пътна карта за експериментално дистанционно електронно гласуване. Няма изричен срок, в който трябва да се проведе реално гласуване.
Окончателното гласуване на промените в Изборния кодекс продължава и вмомента.
БСП ЗАЩИТИ МАШИННИЯ ВОТ
По време на дебатите в пленарна зала при гласуването на предложението за машинното гласуване лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че ГЕРБ се готвят да фалшифицират изборите.
Изказването на Нинова бе свързано с възможността за въвеждане на машинно гласуване в страната ни, в което лидерът на левицата припомни, че то бе гласувано още през 2014 година. Тога парламентът реши да бъде изготвена пътна карта, а през настоящата година машинно гласуване да има във всяка изборна секция в България.
„Вместо това да се случи, днес сме свидетели на опит това модерно достижение на българското изборно законодателство да бъде редуцирано или отменено. Защо?“, попита Нинова.
Според нея след като парите в бюджета са въвеждането му е гарантирано, а техническата възможност е налице, въвеждането изцяло на гласуване с машини не би следвало да се бави цели 5 години.
„Защото управляващите от ГЕРБ искат да ви подменят гласа. Машинното гласуване е гаранция на честен вот, а те не искат такъв“, смята лидерът на БСП. Тя обвини управляващите от ГЕРБ, че гласуват само закони, обслужващи техния интерес и помагащи им да се задържат на власт. „Това е днешният Изборен кодекс“, категорична бе Нинова.
Тя се закани за всички спорни промени БСП да сигнализира Венецианската комисия и посланиците на всички европейски посланици у нас. От партията на Нинова ще се обърнат още и към омбудсмана Мая Манолова и президента Румен Радев, от който ще поискат да им наложи вето.
Припомняме, че въвеждането на машинното гласуване беше възложено на ЦИК, а болшинството от членовете на настоящата комисия да избрани от квотата на БСП по времето на Пламен Орешарски.
Въпреки това представителите на левицата в ЦИК не инициираха реални действия по въвеждането на машинно гласуване през годините. Нещо повече – с техните гласове бе два пъти решено осъдителното решение именно по въпроса за машинния вот да бъде обжалвано. Така ЦИК печелеше време, докато течаха делата, заведени от Петър Славов и Мартин Димитров.
