Смяната на областните управители било решено съвместно от премиера Огнян Герджиков и президента Румен Радев. Това съобщи пред БТВ самият министър-председател и обясни, че се е застъпил за губернаторите на Бургас и Добрич, защото ги познавал лично и бил сигурен в качествата им.
„Това беше общо действие между мен, президента и неговия екип. Тези, които познавах, останаха. Един по един ги гледахме, защитих тези, които познавам, защото знам, че са качествени. Това е съвместен акт между екипа на президента и мен“, каза Герджиков. Служебният премиер обясни, че е търсено съдействие от специалните служби.
„Смените бяха предприети там, където имаше сведения, че се е причинило еди какво си“, обясни Герджиков. Той не отрече, че може да са допуснати и грешки при някое уволнение.
Герджиков подчерта, че единственият уволнен лично от него е журналистът Иван Гарелов. Това също било консултирано с държавния глава, който приел мотивите му. Министър-председателят отрече да е получвал есемес-и от Бойко Борисов и се ядоса от обвиненията, че е допуснал подобно вмешателство.
Огнян Герджиков коментира и провелите се на 26 март парламентарни избори. По думите му, термин „касиране на избори” няма, а нямало и основание. Той, като българин, не бил горд от действията на „Обединени патриоти” на границата, а действията им определи като „малко отвъд закона”. Според него, органите на реда са направили нужното протестът да не се превърне в същинска блокада и изрази удовлетворение, че „изходът на този случай е в ръцете на главния прокурор”.
Герджиков съобщи, че посланикът на България в Турция Надежда Нейнски утре се връща в Анкара.
Премиерът съобщи, че е гласувал за Реформаторския блок, защото „там са хората от неговото котило”.
„Ядосан съм точно на Реформаторите, които като интелигентни хора не можаха да се съберат, а се разцепиха и 300 хил. души останаха непредставени”, каза той.
Премиерът нарече „много груба грешка” думите на Нинова „демокрацията ни отне много” и поясни, че на него лично тя му е отнела „затворените граници, показните магазини, политическото притискане“.
